Решение № 53 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5979/2013 г.

Решение № 53 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5979/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производство по чл. 248 и чл. 250 ГПК. С постановено по настоящето дело окончателно решение № 434/25.11.2013 г. е отхвърлена молбата на В. С. П. срещу К. А. М. за обезсилване на влязлото в сила решение на Софийски градски съд по гр. д. № 3368/2006 г. С молба от 6.12.2013 г. К. М. е поискал допълване на това решение в частта за разноските, тъй като липсва произнасяне от страна съда по направената в открито съдебно заседание претенция за възлагане в тежест на молителя на разходите за адвокатско възнаграждение, направени в производството. Твърди, че няма основание да се откаже присъждането им, тъй като е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното плащане на адвокатския хонорар. В. П. оспорва молбата с доводи, че не би било справедливо да заплаща и разноски, след като е осъден незаконосъобразно и неправилно е отхвърлена молбата му за обезсилване на осъдителното решение. Излага и доводи, че извършената от процесуалния представител на К. М. работа по делото не съответства на платения хонорар от 1 500 лв. и прави възражение за неговата прекомерност. От своя страна В. П. е поискал (с молба вх. № 12257/21.12.2013 г.) допълване на постановеното по делото решение. В нея заявява, че нееднократно е изяснил пред съдебния състав, че претендира не отмяна на влязло в сила решение, а обезсилването му по служебен почин на съда. Счита, че като е квалифицирал молбата му по чл. 303 ГПК, съдът не е разгледал релевираното от него искане и остава да дължи произнасяне по него. В този смисъл моли да се допълни решението. К. М. не взема становище по молбата за допълване. Съдът намира искането на В. П. за неоснователно. На допълване подлежи това съдебно решение, чиито диспозитив не съдържа произнасяне по целия предмет на спора, с който съдът е сезиран. Как този спор е квалифициран, е без значение за пълнотата на постановеното решение. По реда на чл. 250 ГПК не могат да бъдат отстранявани (дори да има такива) грешки в квалификацията на исканията на страната. В конкретния случай молителят В. П. е поискал обезсилване на решение на Софийски градски съд по гр. д. № 3368/2006 г. по съображения, че не може да се уважи иск за обезщетение за ползване на чужд имот преди с влязло в сила решение да е установено кой е собственик на имота. Съдът е разгледал доводите му, счел ги е за неоснователни и е постановил диспозитив, с който отхвърля молбата за обезсилване. С това съдът се е произнесъл по целия спорен предмет. Няма значение как е квалифицирана подадената молба, след като има произнасяне изцяло по направеното искане. Решението не е непълно и няма основание за ревизирането му по реда на чл. 250 ГПК. Частично основателно е искането на К. М. за допълване на постановеното решение в частта за разноските. В съдебно заседание от 13.11.2013 г. искане за присъждане на разноските е направено. Представен е списък за извършените разходи (1 500 лв платено адвокатско възнаграждение) и доказателства за плащането. Без значение са доводите на ответника, че би било несправедливо да плаща разноски. Той е инициирал съдебно производство, което е приключило с отхвърляне на претенциите му, при което положение, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, за ответната страна възниква правото да получи направените в това производство разноски. Съдът не може да преценява други обстоятелства, освен тези, които законът предвижда като фактически предпоставки за възникване на правото за възстановяване на разходите в производството. Досежно размера на разноските обаче е основателно възражението на В. П. за тяхната прекомерност. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за спор с материален интерес 7 091 лв, е 533,64 лв, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на В. адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, направено е искане за обезсилване само на едно основание и защитата по него не изисква сериозни усилия. Няма данни, освен явяване в съдебно заседание, повереникът на К. М. да е извършил други действия по подготовка на защитата на клиента му. При това положение платеното възнаграждение е прекомерно и при присъждането му следва да бъде намалено до предвидения в Наредбата на В. адвокатски съвет минимум (т. 3 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). За разликата искането по чл. 248 ГПК следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният касационен съд,