Решение № 9790 от 19.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2016 г.

Решение № 9790 от 19.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на С. Ф. М. Шариф, гражданин на Ирак, против Заповед № З-3293/22.10.2015 г., на Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", с която на основание чл. 42, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б., му е наложена принудителна административна мярка "експулсиране" и е наложена забрана за влизане в Р. Б. за срок от 5 (пет) години. В жалбата са изложени доводи, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалноправни разпоредби и процесуалните правила. Иска се отмяната й. Ответникът - Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваната заповед Председателят на ДАНС на основание чл. 42, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б., е наложил на С. Ф. М. Шариф, гражданин на Ирак, принудителна административна мярка "експулсиране" и забрана за влизане в Р. Б. за срок от 5 години. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че с действията си чужденецът може да постави в опасност сигурността на българската държава. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, ПАМ "експулсиране" на чужденец се налага когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4 от с. з. По отношение на жалбоподателя са налице установените в административното производство обстоятелства, посочени като правно основание за издаване на заповедта. Налице са фактическите основания за издаване на обжалвания индивидуален административен акт, предвид наличните данни за осъществявана незаконна дейност от страна на С. Ф. М. Шариф, свързана с подпомагане на чужди граждани да пребивават или преминават нелегално през границата на Р. Б. с Р. Т. в посока други държави от Европейския съюз, както и с изготвянето на неистински документи за самоличност. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му, а наличието на такива е било несъмнено установено в хода на проведеното административно производство. С оглед нормативното предписание на чл. 42, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, изложените мотиви в предложението за издаването на заповедта съответстват на предвидените по закон предпоставки за налагане на ПАМ. При наличието на надлежни писмени доказателства за съществуването на юридическите факти, визирани в хипотезата на приложимите правни норми, условията за прилагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя са доказани, поради което заповедта се основава на действителни факти и вярно приложение на материалния закон. По изложените съображения съдът намира, че жалбата против Заповед № З-3293/22.10.2015 г., на Председателя на Държавна агенция "Н. С." е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 4 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение