Решение № 8108 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8360/2017 г.

Решение № 8108 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8360/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Р., от гр. П. против решение № 1117/23.06.2017 г. по адм. дело № 371/2016 г. на Административен съд - П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 99, ал. 1, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директор на ТП на НОИ - П. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1117/23.06.2017 г. по адм. дело № 371/2016 г. Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Д. Н. Р. срещу решение № 2153 - 15 - 24/29.01.2016 г. на директор ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № 4010314520 по протокол № 2141 - 15 - 12/23.10.2015 г. на ръководител "ПО", с които е отменено разпореждане на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - П. № 40 /ПР01031/24.04.2000 г. и всички последвали го и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 31.10.2005 г., а не от датата на заявлението. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че актовете на ТП на НОИ - П. са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че пенсията на жалбоподателя е била отпусната при осигурителен стаж от втора категория - 32 г., 07 м. и 24 дни, от трета категория - 02 г., 11 м. и 16 дни при изчислен индивидуален коефициент от осигурителния доход - 2,687. В ТП на НОИ - П. е била проведена инвентаризация, която е установила липсата на пенсионните досиета на много лица. Пенсионните органи са предприели необходимите действия по възстановяване на административните преписки, което е могло да се извърши единствено със съдействието на лицата получили пенсия, тъй като съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж последните съхраняват документите за осигурителен стаж. За лицата е било налице задължение или да представят документите или ако не са ги запазили да упоменат времето и осигурителя за придобиване на стажа, който да бъде установен и проверен от органите на НОИ. Жалбоподателят е бил поканен да представи всички находящи се у него документи, установяващи придобити осигурителни права или да декларира времето и мястото на придобиване на стажа с цел проверка възникването на правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на нейното отпускане - 24.04.2000 г. В хода на проверката е било установено, че към датата на заявлението за пенсиониране Д. Н. Р. не е отговарял на изискванията по отменения Закон за пенсиите и чл. 68, ал. 1-2 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В касационната жалба се навеждат доводи, че не е бил зачетен стаж през годините в ЕТ "Р.-90 - Д. Р." - с правоприемник "П. Ф.", както и като член-кооператор на Кооперация "Д. Р." и управител на "Р." ООД. Административният съд е изследвал процесните периоди и не е установил данни за упражнявана трудова дейност в случаите когато жалбоподателят е бил самоосигуряващо се лице, а периодите при другите осигурители касаят време на придобиване на осигурителен стаж след отпускане на пенсията. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 5, предл. първо КСО неправилното отпускане на пенсията е основание, което обосновава отмяна на влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО и прилагане на установената хипотеза досежно възникването на правото. По този начин са действали и пенсионните органи, когато са отпуснали пенсията от по-късен момент. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответната страна не следва да бъде присъждано второ юрисконсултско възнаграждение. С. Т. решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на тълкувателното решение, възпроизведен дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, тъй като адвокатското възнаграждение е реално направена /платена от страната/ разноска. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение