Решение № 1675 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10473/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност " 2014-2020 г. (ОПИК) срещу Решение 10483 от 02.07.2024 г. на Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело 5606/2023 г.

С обжалваното съдебно решение е отменен Акт, изх. 26-Б-563 от 27.04.2023 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с който, след извършена повторна проверка на верифицирани разходи за допълнителни възнаграждения, е разпоредено от Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) да бъде възстановена сума в общ размер на 554 882,91 лв., представляваща недопустими разходи, по четири посочени в акта договора.

Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност " 2014 2020 г. счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага, че обжалваното в първоинстанционното производство писмо няма белезите на индивидуален административен акт, а има само уведомителен характер. Поради това са неправилни изводите на АССГ, че органът не се е позовал на която и да е хипотеза на чл. 99 АПК, като правно основание за неговото постановяване. Проверката, която следва да се направи въз основа на писмото, съставлява етап от производството по установяване на недопустимите разходи, като при наличието на такива, следва да се издаде отделен акт за установяването им и съответно за тяхното събиране, който подлежи на самостоятелно съдебно оспорване. Писмото не е краен акт, с който завършва процедурата. С него се поставя началото на административното производство и то не поражда права или задължения за адресата. Въз основа на окончателния одитен доклад е направена проверка на четирите договора, в резултат на което са образувани и проведени нарочни административни производства и са издадени четири акта за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски съгласно представен списък. Касаторът се представлява от юрисконсулт Менцел.

Ответникът по касационната жалба Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че в обжалвания акт се съдържа властническо волеизявление, с което се създават задължения за ИАНМСП. Излага, че спорът за характера на акта е изрично решен с Определение 11250 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. дело 9783/2023 г. и с Определение 5183 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. дело 3935/2024 г. Той не е вътрешнослужебен, нито акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК. Последващо издадените АУПДВ нямат значение за характера на процесния акт. Излага подробни съображения за правилността на първоинстанционното решение и за незаконосъобразност на акта, поради липса на фактически и правни основания за издаването му и материалната му незаконосъобразност.

Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените разноски. Ответникът се представлява от адвокат Големанова.

По делото е постъпила и частна жалба от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия срещу Определение 13536 от 01.08.2024 г. на АССГ по адм. дело 5606/2023 г.

С определението е отхвърлено искането на ИАНМСП за изменение на Решение 10483 от 02.07.2024 г. на АССГ по адм. дело 5606/2023 г., в частта за разноските.

Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно.

Излага, че с Решение 10483 от 02.07.2024 г. на АССГ по адм. дело 5606/2023 г. полза на ИАНМСП са присъдени разноски в размер на 8 220,00 лв., от които 8 000,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 220,00 лв. за държавна такса, при претендирани разноски в размер на 31 775,80 лв., от които 31 555,80 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС и 220,00 лв. за държавна такса. Първоинстанционният съд е приел, че присъденото от него адвокатско възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност по делото, която преценка оспорва, позовавайки се на Определение 2995 от 13.06.2024 г. на Върховния касационен съд (ВКС) по ч. гр. дело 991/2024 г. Счита, че решението от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22 г., не води автоматично до извод за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Сочи, че жалбоподателят не е дал повод за завеждането на делото и е положил значителна процесуална и извънпроцесуална активност, чрез представителите си, за благоприятното му решаване. Извършил е правен анализ на акта. По негови жалби са постановени две определения на ВАС, с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Посоченото разкрива правната сложност на производството. Жалбоподателят е присъствал е на всички съдебни заседания, ангажирал е доказателства и е правил доказателствени искания. Изложил е подробни правни и фактически аргументи по казуса. Материята по делото е специфична. Материалният интерес предполага ангажиране на финансов ресурс за защита. Върху претендираното възнаграждение е начислен ДДС. Страните са се придържали към стандартната пазарна логика и са съобразили фактическата и правна сложност на производството, както и неговия материален интерес

Прави искане определението да бъде отменено, като бъде изменено Решение 10483 от 02.07.2024 г. на АССГ по адм. дело 5606/2023 г. в частта с разноските и ответникът бъде осъден да заплати на ИАНМСП сумата от 31 775,80, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса.

Ответникът по частната жалба - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. изразява становище за неоснователност на частната жалба и за правилност на обжалваното определение. Прави искане определението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба.

Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и частния жалбоподател и възраженията на ответниците по касационната и частната жалба и провери обжалваните актове, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната и частната жалби са допустими подадени са в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, а частната жалба - основателна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното:

ИАНМСП е сключила четири административни договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) с УО на ОПИК, както следва:

• Административен договор BG16RFOP002-2.003-0002-С02 от 19.10.2016 г., за изпълнението на проект Организиране на търговски мисии и форуми за български производители и чуждестранни купувачи;

• Административен договор BG16RFOP002-2.052-0001-C04 от 28.06.2019 г., за изпълнението на проект Подкрепа на интернационализацията на българските предприятия чрез провеждане на търговски мисии, бизнес форуми, конференции, контактни борси и двустранни срещи;

• Административен договор BG16RFOP002-2.052-0002-С02 от 28.06.2019 г., за изпълнението на проект Участие на МСП на международни панаири, изложби и конференции в страната и в чужбина и

• Административен договор BG16RFOP002-2.003-0001-С02 от 19.10.2016 г., за изпълнението на проект Създаване на условия за устойчиво развитие и успешно интегриране на българските предприятия на европейски и международни пазари, чрез осигуряване на подкрепа за участие в международни търговски панаири конференции.

Във връзка с постъпил при УО на ОПИК Окончателен одитен доклад DAC414BG1021 на Европейската комисия, от страна на УО е извършена повторна проверка.

В обжалвания Акт, изх. 26-Б-563 от 27.04.2023 г. ръководителат на УО е посочил, че направените в окончателния одитен доклад констатации имат отношение към установени неправомерно платени недопустими разходи за организация и управление на договори изпълнявани от ИАНМСП, по-конкретно за допълнителни възнаграждения изплатени на служителите извън нормативната уредба и за работа по проектите в рамките на установеното работно време. В акта е отразено, че съгласно направените констатации, УО следва да предприеме необходимите мерки за коригиране на вече декларираните в рамките на операцията недопустими суми. Посочено е, че след извършена повторна проверка на верифицираните разходи за допълнителните възнаграждения, ИАНМСП следва да възстанови сума в общ размер 554 882,91 лв., представляваща недопустими разходи по цитираните АДПБФП, разпределени по отчети. Указано е на бенефициера, в разумен срок да възстанови сума в общ размер на 554 882,91 лв. по посочена банкова сметка, като в случай на невъзстановяване УО ще изпрати доклад до първостепенния разпоредител Министерството на иновациите и растежа за предприемане на действия за възстановяване.

В хода на съдебното производство са издадени четири АУПДВ, както следва:

• АУПДВ РД-02-16-1613 от 04.10.2023 г., с който е установено подлежащо на възстановяване публично вземане срещу ИАНМСП в размер на 18 222,94 лв. по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, представляващо недължимо платени суми, финансирани със средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по Договор BG16RFOP002-2.003-0002-C02 от 19.10.2016 г.;

• АУПДВ РД-02-16-1617 от 04.10.2023 г., с който е установено подлежащо на възстановяване публично вземане срещу ИАНМСП в размер на 125 988,13 лв. По смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 ДОПК, представляващо надплатени суми, финансирани със средства на ЕСИФ, по Договор BG16RFOP002-2.003-0001-C02 от 19.10.2016 г. (в обстоятелствената част посочен като Договор BG16RFOP002-2.052-0001-C04 от 28.06.2019 г.);

• АУПДВ РД-02-16-1619 от 04.10.2023 г., с който е установено подлежащо на възстановяване публично вземане срещу ИАНМСП в размер на 233 526,04 лв. По смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 ДОПК, представляващо надплатени суми, финансирани със средства на ЕСИФ, по Договор BG16RFOP002-2.052-0002-C02 от 28.06.2019 г.;

• АУПДВ РД-02-16-1620 от 04.10.2023 г., с който е установено подлежащо на възстановяване публично вземане срещу ИАНМСП в размер на 177 145,80 лв. по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 ДОПК, представляващо надплатени суми, финансирани със средства на ЕСИФ, по договор BG16RFOP002-2.003-0001-С02 от 19.10.2016 г.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при издаването му не са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Счел е, че са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2 и 3 АПК.

Изложил е, че проверката на съдържанието на акта сочи липса на фактически и правни основания за издаването му. Приел е, че правилата за възстановяване на суми по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество са уредени в Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба Н-3 от 22.05.2018 г.). От съдържанието на акта обаче не става ясно в какво производство е издаден той.

Посочил е, че по делото няма спор, а и от доказателствата се установява, че разходите, за които е издаден актът, вече са верифицирани. В оспорвания акт органът не се е позовал, на която и да е от хипотезите на чл. 99 АПК, като правно основание за неговото постановяване, поради което и доколкото липсва конкретно правното основание за издаването на акта, не е възможно да бъде извършена проверка за наличието или липсата на основанията за възобновяване на производството, визирани в чл. 99, т. 1 - 7 АПК. Само при спазване на предвидените в нормата на чл. 102 АПК срокове и при наличие на изчерпателно посочените в чл. 99 АПК предпоставки органът може да възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе с нов акт по вече решения от него въпрос. От съдържанието на оспорвания акт не може да се изведе и че той съставлява акт по определяне на финансова корекция.

Въз основа на горното, съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил.

Решението, в частта, с която е отменен административният акт, е правилно.

Въпросът за допустимостта на жалбата на ИАНМСП е решен с Определение 11250 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. дело 9783/2023 г. и Определение 5183 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. дело 3935/2024 г. В определенията са изложени подробни мотиви, които не е нужно да бъдат преповтаряни. Безспорно писмото съдържа волеизявление на органа, с което за ИАНМСП за първи път се определя размерът и дължимостта на сумата от 554 882,91 лв., представляваща установени от органа, при извършена от него повторна проверка, недопустими разходи. Ето защо за ИАНМСП е налице правен интерес да го оспори.

В оспорения адвинистративен акт, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, не е посочено правното основание за издаването му. От изложените в акта фактически констатации се установява, че от органа е направена повторна проверка на вече верифицирани разходи за допълнителни възнаграждения, като при нея е прието, че тези разходи са недопустими.

По аргумент от противното, от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ, отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост.

По делото е безспорно, че разходите в размер на 554 882,91 лв., са били своевременно верифицирани и възстановени на бенефициера. Верификацията на един разход значи издаването на благоприятен за адресата индивидуален административен акт.

С оглед на правомощията си по контрол на изпълнението на процесните проекти ръководителят на УО би могъл да установи, че даден разход е неправилно верифициран и с оглед на това за него да е налице задължение да защити интересите на бюджета на Съюза като го признае за недопустим. Но за да се случи това законосъобразно е необходимо влезлите в сила благоприятни за бенефициера актове да бъдат отменени по реда на чл. 99 АПК.

Без органът да е провел производство при условията на чл. 99 АПК и в сроковете по чл. 102 АПК той не може да постанови нов акт с противоположно съдържание на вече издаден такъв. В случая органът не е провел производство по отмяна на влезлите в сила актове, с които на бенефициера са признати за допустими процесните разходи, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото органът не е провел изискуемото производство, което би му позволило да отмени влезли в сила актове, с които сумите са верифицирани, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Едва когато проведе производството по чл. 99 АПК и отмени влезлите в сила актове за верификация, органът може да постанови нов акт, с който да откаже верификация на разходите, като посочи фактическите и правни основания за това. Налице са влезли в сила административни актове, които не могат да бъдат изменяни без да е спазен предвиденият в закона ред.

Изложеното установява неоснователност на доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба:

С Решение 10483 от 02.07.2024 г. на АССГ по адм. дело 5605/2023 г. Министерството на иновациите и растежа е осъдено да заплати на ИАНМСП, разноски в размер 8 200,00 лв. При постановяване на решението съдът е изложил, че с оглед направеното възражение за прекомерност, претендираното адвокатско възнаграждение от 31 555,80 лв. е необосновано по размер. Позовал се е на решение от 25 януари,2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и е счел, че с оглед фактическата и правна сложност на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 8 000,00 лв.

С Определение 13536 от 01.08.2024 г. на АССГ по адм. дело 5606/2023 г. е отхвърлено искането на ИАНМСП за изменение на Решение 10483 от 02.07.2024 г., в частта, с която Министерството на иновациите и растежа, е осъдено да заплати на ИАНМСП, разноски в размер 8 200,00 лв.

За да отхвърли искането за изменение на решението в частта за разноските, съдът е изложил, че несъгласието с аргументите му не е основание за изменение на решението. Посочил е, че съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

Определението е неправилно.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК приложим на основание чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В направеното в съдебно заседание пред първоинстанционния съд възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на ответника дори не се твърди, че делото не е с фактическа и правна сложност. Възражението е бланкетно, не са изложени конкретни съображения защо ответникът приема, че претендирането от ИАНМСП адвокатско възнаграждение е прекомерно, като съдът не дължи служебна проверка на претендираното от страната адвокатско възнаграждение без конкретни възражения в тази насока.

Като е приел възражението за прекомерност на ответника за обосновано и основателно, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се измени Решение 10483 от 02.07.2024 г., в частта, с която Министерството на иновациите и растежа, е осъдено да заплати на ИАНМСП, разноски в размер 8 200,00 лв., като същите бъдат увеличени на 31 775,80 лв., от които 31 555,80 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС и 220,00 лв. за държавна такса.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на иновациите и растежа структурата, в която се намира органът-касатор, да заплати на ИАНМСП сумата от 11 760,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ответника за касационната инстанция, доказано с договор за правни услуги, фактури и преводни нареждания.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд