Решение № 13317 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9611/2017 г.

Решение № 13317 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9611/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по раздел І от гл. ХІV на АПК. Образувано е по искане на Б. П. Т., В. П. Х., Б. А. Г. и А. А. Г., всички представени от адв. Й. Г., за отмяна на влязлото в сила решение № 27/04.01.2017 г. на тричленен състав на Трето отделение на Върховния административен съд по адм. д. № 12074 по описа за 2015 г. Доводите са за наличие на новооткрито писмено доказателство – копие от заявление, депозирано от молителите пред Министерство на промишлеността с копие до областния управител на област София с отбелязване на изх. № 94-00-1362/11.11.1998 г. Обосновава се отменителното основание по чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като решаващ мотив в решението на ВАС за отмяна на първоинстанционното решение и за прогласяване на нищожността на заповед на областния управител на област София за обезщетяване с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ била липсата на сезиране в преклузивните срокове по закона. Иска се отмяна на атакуваното решение. Насрещната страна по искането за отмяна – прокурор от Софийска градска прокуратура и областния управител на област София не изразяват становище. Искането за защита по извънредния способ на раздел І, гл. ХІV от АПК е насочено срещу решение № 27/04.01.2017 г. на тричленен състав на Трето отделение на Върховния административен съд по адм. д. № 12074 по описа за 2015 г., с което е отменено решение № 4926/10.07.2015 г. по адм. д. № 8990/2014 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него е прогласена нищожността по протест на прокурора от СГП на заповед № РД-21-002/20.03.2012 г. на областния управител на област София за уважаване на искането на Б. П., В. П. Х., Б. А. Г. и А. А. Г., като наследници на П. Г. П., бивш акционер притежавал 5 750 акции и на М. Н. П., бивш акционер притежавал 100 акции от всички 6 000 акции на [фирма], за обезщетяване с компенсаторни записи за стойността на активното салдо по нарочен баланс към 22.12.1947 г. на [фирма] София без празно дворно място, цялото от 732 кв. м., находящо се в [населено място], [улица]. Като несъвместимо с изискванията за валидност на административния акт касационният съдебен състав е възприел издаването на акта без сезиране на областния управител. Констатациите му са различни от тези на първостепенния съд и изключват съществуването на заявления № РД-97-00-4859/11.11.1998 г. и № РД-97-00-4860/11.11.1998 г. от М. П. и наследниците на П. П., а ако е постъпило в областната управа заявление № 97-00-48-59/11.11.1998 г. не било ясно какво е неговото съдържание. ВАС е обсъдил и последиците от своевременното подаване на заявлението за обезщетяване по реда на ЗОСОИ пред областния управител на област София на 11.11.1998 г., като с липсата на произнасяне в срока по чл. 6, ал. 3 ЗОСОИ 30.06.2001 г. е обвързал извод за формиран мълчалив отказ, който е влязъл в сила и представлява процесуална пречка по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК за издаването на последващия позитивен административен акт - заповед № РД-21-002/20.03.2012 г. на областния управител. Издаването на административния акт при наличие на отрицателна процесуална предпоставка също е квалифицирано като порок, водещ до нищожност. Искането е неоснователно. И представените към молбата за отмяна копия от заявления от 11.11.1998 г. не съдържат отбелязване за получаването им в администрацията на област София. Регистрационният индекс 94-00-1362 е поставен в щемпел на министерство на промишлеността. Т. е не е установено недоказаното спорно обстоятелство за постъпването на заявлението пред областния управител на 11.11.1998 г., което да засяга правилността на влязлото в сила решение на ВАС. А и това обстоятелство не е от съществено значение за делото, тъй като в мотивите на атакуваното решение са обсъдени последиците от своевременното сезиране на администрацията. Дори да е подадено заявлението на 11.11.1998 г., от мълчанието на сезирания орган до 30.06.2001 г. възниква фингирания отказ по чл. 6, ал. 3, изр. 3 ЗОСОИ и заради забраната за пререшаване по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК повторното произнасяне с позитивен акт е нищожно. Горното мотивира съда да отхвърли искането за отмяна. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия