Решение № 2254 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4768/2014 г.

Решение № 2254 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4768/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, срещу решение № 305 от 04.02.2014 г., постановено по адм. д. № 1016 по описа за 2013 г. на Административен съд гр. Пловдив /АС/, в частта с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 161204798/18.12.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден изцяло с решение № 239 от 07.03.2013 г. на Заместник Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, относно отказано право на данъчен кредит на "Зет енд со текстил" ЕООД, в размер на 13659,81 лв. и съответните лихви за забава. В жалбата, се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. По подробно изложени съображения касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответната страна, "Зет енд со текстил" ЕООД чрез пълномощника си адв. А. Александров в отговор на касационната жалба излага доводи за правилност на решението в обжалваната част. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в тях, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема, че е процесуално допустими и следва да бъдат разгледана по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт РА № 161204798/18.12.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден изцяло с решение № 239 от 07.03.2013 г. на Заместник Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който акт на "Джи Еф Експорт Импорт" ЕООД са установени задължения за довнасяне в размер на 15193,18 лв. и лихви от 3505,89 лв., поради отказано право на данъчен кредит в размер на 18552,46 лв. В настоящото производство се обжалва решението на АС в частта, с която е отменен РА, в частта с която е отказано право на данъчен кредит на "Зет енд со текстил" ЕООД, в размер на 13659,81 лв. и съответните лихви по доставки "Джи Еф Експорт Импорт" ЕООД. В останалата част, с която жалбата на "Зет енд со текстил" ЕООД е отхвърлена, решението е влязло в законна сила. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че основна дейност на "Зет енд со текстил" ЕООД за ревизираните периоди е търговия на едро и дребно с платове, шивашки материали и аксесоари. Дейността е упражнявана в нает търговски обект - магазин, находящ се в гр. Асеновград, бул. "България" № 2 и собствено складово помещение, част от имот, на адрес в гр. Асеновград, бул. "Марица" № 7, закупен през 2011 г. Предмет на процесните доставки са платове, шивашки материали, аксесоари за коса, обръчи за рокля, булчински воал, манекени, дамаски и др. за които са издадени 17 броя фактури от "Джи Еф Експорт Импорт" ЕООД с ДДС в размер на 13659,81 лв. От доставчика са предсатвени писмени обяснения и изисканите документи, включително хронологични и аналитични извлечения на счетоводна сметка 304"Стоки", от които се установява, че произходът на стоките е ВОП от Гърция. Плащането по фактурите е в брой, като според обясненията клиентите сами осигурявали транспорт на закупените от тях стоки, а приемно-предавателни протоколи не са издавани. Съдът е обсъдил представените от ревизираното лице в хода на ревизията, заверени копия на фактури и касовите бележки към тях за разплащане в брой, извлечения на счетоводните сметки за заприхождаване и движение на стоките, като и обяснение, че транспортът на стоките е извършен с личен товарен автомобил, като са представени заверени копия на безвъзмезден договор за наем на МПС, лична собственост на управителя; 11 броя товарителници; 18 броя експедиционни бележки. Не са кредитирани представените фискални бонове за закупени горива евродизел, предвид обстоятелството, че транспортът е осъществен с автомобил, работещ с бензин, а не с дизелово гориво, но последните съдът е приел, че биха имали значение относно отчитането на разходите на жалбоподателя. Подробно съдът е обсъдил заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, свидетелските показания на разпитаните свидетели, Пехливанов, Муташова и Димитрова както и представените в хода на съдебното производство приемо-предавателни протоколи. Изложени са доводи защо не са кредитирани показанията на св. Пехливанов. От заключението на ССЕ за установено съдът е приел, че всички стоки по процесните фактури са надлежно осчетоводени и впоследствие продадени, като има стоки, които не са реализирани и стоят като налични, а от кредитираните свидетелските показания за установен е приет начина на получаване на стоката и нейното транспортиране. При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ, като спорният момент за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС е наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Позовавайки са разпоредбите на чл. 6, ал. 1, чл. 25, ал. 2, чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. чл. 24, ал. 2 от ЗЗД съдът е приел че, при родово определени вещи, собствеността се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова - с предаването им. В случая този факт е установен от приетите по делото товарителници, експедиционни бележки, пътни листи, а така също и търговски документи и ЧМР по отношение на предходната доставка, удостоверяващи транспортирането на стоките. Установено е завеждането на стоките по стоково-материалните сметки при жалбоподателя, материална и техническа обезпеченост за извършване на доставките от доставчика. Безспорно е установен е факта на последващата реализация на стоките при жалбоподателя, поради което съдът е приел, че са осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и незаконосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спорен момент по делото е налице ли е реална доставка на процесните стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. По делото са приети товарителници, съдържащи данни за стоката, автомобила, изпращача и шофьора, експедиционни бележки, двустранно подписани и подпечатани съдържащи дата, номер на фактура към която се отнасят, наименование, количество и стойност на стоките, както и мястото на експедицията - гр. Пловдив, бел. "Шест септември", склад Нордик-107. Установено е заприходяване на стоката при получателя и частичната й последваща реализация. Установен е и факта на фактическа възможност на доставчика да предостави процесната стока, която е ВОП от Гърция, за което са приети доказателства и този факт не се оспорва от касатора. Основният довод на касатора е свръзан с установени в хода на ревизията редица неточности и непълноти в представените документи - точни данни за лицето, осъществило предаването на стоките, данни за точен адрес на мястото на предаването им, както и липсата на документи, в които е посочен маршрута на автомобила. Както правилно е приел съдът тези доказателства представляват частни документи, които имат формална доказателствена сила, част от тях са били оспорени от ответната страна пред съда, но обсъдени в съвкупност с констатациите на вещото лице относно извършения анализ на движението на стоките, осчетоводяването им и последващото им прехвърляне на жалбоподателя, налагат на извода за реалност на доставката. При липса на твърдения, че стоките са получени от друго лице, само поради установени неточности и непълноти на представените доказателства за реално предаване на стоката, която не се оспорва, че е била налична при доставчика, довода на касатора е неоснователен. Когато страните не са уговорили начин и момент на индивидуализация на стоката, индивидуализацията става чрез предаване. Предаването като материално действие и средство за прехвърляне на собствеността е осъществено в конкретни обекти. Мястото на предаването следва правилото на чл. 68 ЗЗД, а количеството е еднозначно определено в документацията по експедиционни бележки и заскладяване на стоките. Заключението на приетата съдебно-счетоводната експертиза съответства на данните по делото и правилно първостепенният съд е кредитирал същата. Съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, правото на данъчен кредит не е налице за данък, който е начислен неправомерно. Според чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и ал. 5 (случаите на изискуемост на данъка от получателя), а съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Предвид изложеното не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил, всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод относно законосъобразността на оспорения пред него акт и този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по жалбата Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, следва да заплати сумата от 900 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,