Решение № 2681 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13349/2020 г.

Решение № 2681 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13349/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 486 от 26.10.2020 г., постановено по адм. д. № 526/20 г. Административен съд – Перник е отхвърлил жалбата на "Радио Релох" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Радомир, пл. "Свобода" № 6, представлявано от управителя Г. Вълкова, против акт за установяване на публично държавно вземане № 59/3/3121568/3/01/04/02, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 86 804, 38 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя "Радио Релох" ЕООД да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 3 760, 96 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Радио Релох" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Радомир, пл. "Свобода" № 6, представлявано от управителя Г. Вълкова, чрез пълномощника му адв. М. Янакиева. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Перник и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба изпълнителен директор на ДФ"Земеделие", чрез неговия процесуален представител адв. М. Антонова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски по списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Перник е отхвърлил жалбата на "Радио Релох" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Радомир, пл. "Свобода" № 6, представлявано от управителя Г. Вълкова, против акт за установяване на публично държавно вземане № 59/3/3121568/3/01/04/02, изх. № 01 – 2600/6726 от 13.07.2020 г. издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 86 804, 38 лв. Първоинстанционният съд е посочил, че оспореният акт е издаден във връзка с решение № 7382 от 12.06.2020 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, постановено по адм. д № 8391/2019 г., с което е отменено решение № 127 от 30.05.2019 г. по адм. дело № 130/2019 г. на Административен съд – Перник в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Радио Релох" ЕООД със седалище в град Радомир против решение № 59/3/3121568/3/01/04/01 от 5.02.2019 г. г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за определяне на финансова корекция в частта, в която е определен нейният размер и вместо него постановил друго такова, с което е отменил решение № 59/3/3121568/3/01/04/01 от 5.02.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта му, в която е определен размерът на финансовата корекция и е върнал преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за определяне на размер на финансовата корекция при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Със същото решение Върховният административен съд е оставил в сила решението на административен съд – Перник в останалата му обжалвана част. Посочено е, че в изпълнение на това решение директорът на ДФ"Земеделие" е издал оспорения акт за установяване на публично държавно вземане № 59/3/3121568/3/01/04/02, с който на основание т. 30 от приложение към раздел 1 "Общи положения" от "Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г" е определил размер на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане за неизпълнение на приходите заложени в бизнес-план. Решаващият съд е изложил мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, съдържа необходимите за това реквизити – чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Отбелязано е, че актът е издаден в изпълнение на съдебно решение, с което са дадени указания единствено за определяне на размера на финансовата корекция. Административният съд е отбелязал, че органът е издал акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, а не решение за финансова корекция, но това според него не съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не се отразява на разпореденото с процесния акт. Посочено е още, че и при двата случая става въпрос за вземане което се основава на материално-правни изисквания посочени в Регламент на Съвета /ЕС/ № 1698/2005 от 20.09.2005 г. за подкрепа на развитието на селските райони и Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и Наредба № 23 от 18.12.2009 г. и което вземане има характер на публично такова по смисъла на чл. 162, ал. 1, т. 8 ДОПК. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е и материално законосъобразен. Изложен е довод, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е прието, че е налице неизпълнение на поети договорни отношения свързани с неизпълнение на залегналите в бизнес-плана финансови показатели. Мотивите на първоинстанционния съд относно това, че размерът на средствата подлежащи на възстановяване е правилно определен, са изложени на стр. 4 – 5 от решението, съответно л. 432 – 433 от първоинстанционното дело. Систематизирани, същите се изразяват в следното: 1. Посочено е, че при определяне на размера на средствата, които следва да бъдат възстановени, органът е съобразил нормите на чл. 59, ал. 2 от Наредба № 23 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. 2. Съобразен е вида, степента и продължителността на неизпълнението, а по този въпрос е налице и влязло в сила решение. 3. Изложени са мотиви, че при определяне на размера на средствата, които следва да бъдат възстановени е съобразена разпоредбата на т. 30 от Приложенията към раздел 1 "Общи положения" от "Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. която определя, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените приходи, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената финансова помощ по договора, която в случая е 86 80, 38 лв. 3. Съдът е определил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че въпросните правила са неотносими в случая. Посочил е, че преценката за съответствие на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, а въпросните правила са обнародвани в ДВ, бр. 69 от 30.09.2019 г. и са приложими в това производство. 4. Изложени са мотиви за наличието на предпоставките за приложимост на цитираните норми на чл. 59, ал. 1 и 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., поради което материалният закон е приложен правилно. 5. Прието е още, че оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона. Изложени са аргументи, че подкрепата за създаване и развитие на микропредприятия, съответно за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" целят одобрените проекти да спомогнат като цяло развитие на селските и планинските райони при дългосрочно реално осъществяване на подпомаганата дейност, а при констатирано неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес-плана финансовото подпомагане на жалбоподателя не постига нито една от заложените в чл. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. цели. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Решението на Административен съд – Перник е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е направил необосновани изводи, че при издаване на акта за установяване на публично-държавно вземане не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, свързани в това, че е следвало да бъде издадено решение по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП във вр. с чл. 73 от ЗУСЕСИФ, а е издаден АУПДВ. На отделен ред се правят оплаквания относно неправилно приложение на материалния закон и по-специално за прилагане на разпоредбите на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., които са материално-правни и нямат обратно действие. Навеждат се и оплаквания за неправилно определяне на размера на финансовата корекция. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От събраните по делото доказателства е видно, че между ДФ"Земеделие" и "Радио Релох" ЕООД има сключен Договор № 59/3/3121568 от 20.03.2015 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" от програмата за развитие на селските райони периода 2007 – 2013 г. /ПРСР/, подкрепяни от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, по силата на който фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект с ИД № 59/3/3121568 от 30.09.2014 г. Между страните няма спор също, че с влязло в сила решение, че "Радио Релох" ЕООД не е изпълнило залегналите в бизнес-плана договорни задължение във връзка с приходите, поради което с решение № 59/3/3121568/3/01/04/01 от 05.02.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" договорът е бил прекратен. Настоящето производство се развива единствено и само по отношение на определяне на размера на средствата, които следва да бъдат възстановени, в която част преписката е била върната на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" с решението на ВАС, четвърто отделение, № 7382 от 12.06.2020 г., постановено по адм. д. № 8391/2019 г. С оспореното решение на административния съд е отхвърлена жалбата на "Радио Релох" ЕООД срещу издадения в изпълнение на указанията на ВАС акт за установяване на публично държавно вземане № 59/3/3121568/3/01/04/02 на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 86 804, 38 лв. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че издаденият АУПД е правилен и законосъобразен. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, като допълнение по направените оплаквания на касатора, следва да бъде посочено следното: Направеното генерално оплакване на касатора, обосновано с това, че актът с който е следвало да бъде определен размера на подлежащите за възстановяване суми, е следвало да бъде издаден по реда на ЗУСЕСИФ, а не чрез АУПДВ, не може да бъде споделено. Законосъобразно процесният АУПДВ е издаден по реда на АПК по препращането на чл. 166 ДОПК по следните съображения: Според разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП/ДВ бр. 2/2018 г. /, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Производството по издаване на акта е започнало след 07.01.2018 г., защото до бенефициера е изпратено писмо с изх. № 01-2600-6726 от 19.12.2018 г. с искане на документи и информация за изпълнението на поетите ангажименти по договора, с което започва производството по издаването на акта. Започналото производство по реда на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. не е и приключило, тъй като не е изтекъл периодът на мониторинг, регламентиран в чл. 4. 1 във вр. с чл. 4. 14 от Договора. В случая производството по сключване на процесния договор за финансово подпомагане е започнало на 21.09.2014 г., когато е подадено заявление за подпомагане по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" Заявлението за подпомагане е за проект с дейност "Развитие на туризъм чрез интегрирано използване на ресурсите н община Радомир". За това производство относно мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, е приложима Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 1 от 5.01.2010 г., в сила от 5.01.2010 г., Поради това производството следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, т. е за него е неприложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Тази уредба е предвиденото "друго" по смисъла на § 4, ал. 3 (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) от ПЗР на ЗУСЕСИФ. В същия смисъл е и нормативната уредба в чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, приета на основание чл. 9а, т. 3 ЗПЗП. Съгласно цитираната разпоредба за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ – РА, или лице, на което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, издава акт по чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Алинея 2 предвижда компетентните органи в случай на издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ за установяване дължимостта на подлежаща на възстановяване сума поради нарушение, което представлява основание за налагане на финансова корекция, посочено в чл. 70 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция "за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. " В изложения смисъл е и непротиворечивата практика на Върховния административен съд по аналогични случаи – вж. Решения по адм. д. № 2508/19; 6038/19; 6330/19; 8314/19; 9041/19; 9236/19; 9318/19; 9864/19; 9890/19; 12721/19 и др. на първо и осмо отделения. В тази насока настоящата съдебна инстанция споделя при условията на чл. 221, ал. 2 АПК и мотивите на първоинстанционния съд, че дори и да е следвало да бъде издадено решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, то допуснатото нарушение не следва да се определя като съществено, тъй като и двата акта се издават въз основа на материално-правни разпоредби, посочени в Регламент на Съвет № 1698/2005 от 20.09.2005 г. за подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони и разпоредбите на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и Наредба № 23 от 18.12.2009 г., като вземането има характер на публично такова по смисъла на чл. 162, ал. 1, т. 8 ДОПК. Направените оплаквания свързани с приложението на нормите на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. при определяне на размера на подлежащите на възстановяване суми, също не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в "Държавен вестник". От анализа на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и 7 се установява, че с одобрените със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7 от ЗПЗП от изпълнителния директор на ДФЗ се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна Програма за развитие на селски райони. От клаузите на сключения договор за подпомагане и свързаните с него други актове и документи, следва извод, че бенефициерите съществува яснота какво следва да бъде дължимото от тях поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписаните от тях договори. Както в съответните наредби, така и в сключените договори ясно са уредени задълженията на ползвателя на помощта и отговорността им при неизпълнението им. В случая няма нарушение на чл. 14, ал. 3 от ЗНА за придаване на обратно действие на норми, каквото не е изрично посочено. С оспорените Правила е определен единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. В тази насока не може да се приеме, че правилата са материалноправна предпоставка за налагане на подлежащата на възстановяване сума. В тази насока е влязло в сила Решение № 3618/10.03.2020 г., постановено по адм. д. № 14154/19 г. на ВАС, първо отделение, с което са отхвърлени подадените жалби, срещу Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. По аналогичен спор вече има и формирана съдебна практика в същия смисъл - решение № 2219 от 18.02.2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 10421/2020 г. По тези причини не могат да бъда споделени и оплакванията на касатора, че размерът на подлежащата на възстановяване сума е определена неправилно, като не са съобразени разпоредбите на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Цитираните по-горе Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. се явяват специален закон по отношение на разпоредбите на въпросните наредби, поради което следва да намерят приложение. Наведеният довод в тази връзка, че от подлежащите на възстановяване суми следва да се приспаднат сумите, които съответстват на постигнатото изпълнение на заложените критерии в бизнес-плана, не може да бъде споделен. Неизпълнението на заложените показатели в бизнес-плана е твърде съществено, поради което следва да се приравни на пълно неизпълнение, тъй като влиза в противоречие с идеите и целите, за които са създадени въпросните програми за подпомагане. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане № 59/3/3121568/3/01/04/02, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 86 804, 38 лв. от страна на "Радио Релох" ЕООД, Административен съд – Перник е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ДФ"Земеделие" разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 3 760, 96 лв. съгласно представения списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,