Решение № 1736 от 16.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Еко Ойл Ресурс ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София 1233, ул. Козлодуй 114, офис 1, чрез процесуален представител адв. К. Конов, против Решение 1333/01.03.2022 г., постановено по адм. дело 863/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение ООп-ОМ-07-01/27.10.2021 г. на министъра на околната среда и водите, в частта по т. 13 от Приложение 1 към решението. В касационната жалба касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на процесното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Моли същото да бъде отменено. Ответникът министърът на околната среда и водите, редовно призован, се представлява от юрк. Петков, който в съдебно заседание и в представени писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и моли процесното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било Решение ООп-ОМ-07-01/27.10.2021 г. на министъра на околната среда и водите, в частта по т. 13 от Приложение 1 към решението, в която административният орган е разпоредил, че за изпълнение на целта по оползотворяване на отработени масла по чл. 8 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти /НОМОН/ следва да се събират само отработени масла, образувани по местата, посочени в чл. 19, т. 1, 2 и 3 от НОМОН. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Еко Ойл Ресурс ЕООД като е приел, че решението в оспорваната част е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. След анализ на събрания по делото доказателствен материал административният съд приема, че текстът на т. 13 от разрешението само преповтаря чл. 19, т. 1, 2 и 3 от НОМОН, т.е. организациите и досега е следвало да събират отработени масла само от посочените места. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предвид липсата на спор по фактите и установяванията на първоинстанционния съд, по отношение на изведените от него правни изводи настоящият касационен състав приема следното : Не се споделят от настоящия съдебен състав и правилно са отхвърлени от първоинстанционния развитите от оспорващия възражения относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, разрешението съдържа условия, определени от компетентния орган. Съгласно чл. 94 от закона, компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице проверява най-малко веднъж годишно организациите по оползотворяване и лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално, притежаващи разрешение по чл. 81, относно изпълнението на задълженията, произтичащи от този закон, от наредбите по чл. 13, ал. 1 и от условията на разрешението. Според нормата на чл. 115 от същия закон, министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за: 1. спазване на условията на разрешенията по глава пета, раздел III, издадени на организации по оползотворяване и на лица, изпълняващи индивидуално задълженията си за управление на масово разпространени отпадъци, както и изпълнение на задълженията им по закона и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, произтичащи от разширената отговорност на производителя; 2. дейностите по управление на отпадъци; 3. спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 333/2011. Следователно условията в разрешението на организацията по оползотворяването на отработените масла са свързани с контролните правомощия на органа, за когото липсва задължение да изисква обяснения от дружеството преди тяхното определяне. Административният орган не е нарушил и разпоредбата на чл. 35 АПК, като е положил необходимите усилия да събере всички относими доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Необосновани са доводите на жалбоподателя, сега касатор и за материална незаконосъобразност на т. 13 от приложение 1 относно ограничаване на местата, от които да се събират отработени масла, които да служат за изпълнение целта на организацията по чл. 8 от НОМОН. В т. 13 административният орган е разпоредил, че за изпълнение на целта по оползотворяване на отработени масла по чл. 8 от НОМОН следва да се събират само отработени масла, образувани по местата, посочени в чл. 19, т.т. 1, 2 и 3 от НОМОН. Съгласно разпоредбата на чл. 19 от НОМОН, организациите по оползотворяване на отработени масла и лицата, които пускат на пазара масла и изпълняват задълженията си индивидуално, създават системи за разделно събиране и оползотворяване на отработени масла, които осигуряват: 1) разделно събиране на маслата, образувани в автосервизи при смяна на масла; 2) разделно събиране на отработените масла от местата за смяна на масла по чл. 39, ал. 1, т. 1; 3) разделно събиране на отработените масла, които се образуват от експлоатацията на техника и оборудване, от площадките за предварително съхраняване; 4) предаването на събраните по т.т. 1, 2 и 3 отработени масла на съоръжения и инсталации за оползотворяване или обезвреждане на отработени масла, в случай, че техническите, икономическите и организационните условия не позволяват тяхното оползотворяване. Текстът на т. 13 от разрешението само преповтаря чл. 19, т. 1, т. 2 и т. 3 от НОМОН, т.е. организациите и досега е следвало да събират отработени масла само от тези места. В т. 2 от чл.19 на НОМОН са включени всички определени от съответния кмет места за смяна на отработени моторни масла на територията на общината. Това са местата, посочени в чл. 24, т. 1 от НОМОН. Тъй като в тези именно места се извършва събирането и / или съхраняването на отработени масла (и/ или отпадъчни нефтопродукти), то те са събирателни пунктове по смисъла на т. 25 от § 1 на Допълнителните разпоредби на НОМОН, а именно, такъв пункт е площадка и съоръжение за приемане и съхраняване на отработени масла и/ или отпадъчни нефтопродукти преди тяхното предаване за оползотворяване или обезвреждане. Следователно, тези пунктове попадат в кръга на местата, посочени в чл. 19, т. 2 от НОМОН. В този контекст не може да бъде споделено възражението на оспорващия, че условие 13 от приложение 1 не преповтаря, а всъщност противоречи на целите на закона. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Неоснователни са доводите на касатора, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Еко Ойл Ресурс ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Министерството на околната среда и водите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,