Решение № 1493 от 10.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Терзийска, чрез адвокат Б. Христова, против решение 3122/09.05.2022 г., постановено по адм. д. 12806/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска цялостната му отмяна с отмяна на обжалваното решение на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители (УС на ИДЕС), респективно на решение 15/19.08.2021 г. на Дисциплинирания съвет (ДС) на ИДЕС за налагане на дисциплинарна мярка по чл. 40, ал. 3, т. 7 от Закона за независимия финансов одит (ЗНФО), глоба в размер на 1500 лева. Счита, че неправилно АССГ е приел нарушението за такова по 40, ал. 1 от ЗНФО и го е преквалифицирал, а същото е квалифицирано от органа по чл. 45, ал.2, пр.1-во и 2-ро от устава на ИДЕС, за което е наложено наказание по чл.40, ал. 3 от ЗНФО. Заявява, че АССГ възприел доводите на органа изложени в писменото становище до съда, но в тях били изложени съображения за конкретни нарушения, залегнали в Международния етичен кодекс на професионалните счетоводители (МЕКПС), които не били въведени в издадения акт. Твърди се, че АССГ не е направил собствена преценка на установените факти и не е обсъдил направените възражения. Необосновано е приел, че Терзийска не е спазила етичните норми, а всъщност тя била наказана за нарушение на устава на ИДЕС. Неправилно съдът се е позовали на разпоредби от МЕКПС, които са неотносими. Счита за неоснователно приетото от АССГ, че е пристъпила към изпълнение на възложените функции на контрольор, защото качеството й на такъв не е възникнало. Заявява, че поради липса на конкретна процедура за отвод е уведомила устно председателя на Съвета за контрол по качеството на одиторските услуги (СККОУ). Твърди невярна преценка от страна на АССГ, че наложеното наказание е най-лекото и размерът му е към установения минимум, като органът следвало да изложи мотиви за разликата над минимума. Възразява срещу мотивите на АССГ относно вината, а и органът не е направил дължимата преценка в тази насока. Посочва, че определянето на контрольор не е извършено от нея, а от СККОУ, който е трябвало да следи за спазване на изискванията към контрольорите. Поради липсата на правна норма, която я задължава да уведоми органа за наличната несъвместимост счита, че не е налице извършено нарушение. Твърди, че няма произнасяне по прилагането на процедурата по отвод и въпроса за облагата. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Представя писмени бележки. Ответникът - УС на ИДЕС, чрез адвокат Д. Ташева, в представения писмен отговор на касационната жалба и пред съда, оспорва същата и иска отхвърлянето й с потвърждаване на оспорения съдебен акт. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество и за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е решение 6/10.11.2021 г. на УС на ИДЕС. С оглед изричната разпоредба на чл. 42, ал. 2 ЗНФО на съдебен контрол подлежи това решение. С решение по протокол 09 от 20.11.2020 г., т. 1, ДС на ИДЕС е установил, че К. Терзийска, която като регистрирания одитор била назначена за контрольор на одитор Г. Хаджийски, е с наложена мярка по чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗНФО за нарушение по чл. 8, т. 2 от устава на ИДЕС по решение 18/18.03.2019 г. на ДС на ИДЕС. След изискано становище от Съвета по професионална етика (СПЕ), с решение по протокол 07 от 27.05.2021 г. ДС на ИДЕС образувал дисциплинарно производство срещу Терзийска, за което тя била уведомена с предоставен срок за представяне на обяснения и доказателства. На 19.08.2021 г. било проведено заседание на ДС, за което бил съставен протокол 8. На него присъствала и Терзийска, която дала обяснения. Със 7 гласа съветът взел решение да й бъде наложена дисциплинарна мярка по чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗНФО - глоба в размер на 1500 лева. Последвало издаването на решение 15/19.08.2021 г., с което ДС на ИДЕС наложил на К. Терзийска посочената мярка. Прието било, че поведението й като регистрирания одитор не е в съответствие с основните фундаментални принципи на Етичния кодекс на регистрираните одитори - почтеност, обективност, професионална компетентност и надлежно внимание, конфиденциалност, професионално поведение. Деянието било квалифицирано като нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗНФО във връзка с чл. 45, ал. 2 предл. първо и второ от устава на ИДЕС. Решението на ДС било обжалвано от Терзийска пред УС на ИДЕС, който с решение 6 от 10.11.2021 г. е отхвърлил жалбата. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при необходимите кворум и мнозинство. Той отговоря на изискванията за форма и съдържание. Приел е, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са ограничили правото на защита на оспорващия, да са препятствали възможността му адекватно да я организира и да са основание за отмяна на акта. Като безспорно е прието, че с решение 18/18.03.2019 г. на ДС на ИДЕС на Терзийска била наложена мярка по чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗНФО за нарушение по чл. 8, ал. 2 от устава на ИДЕС. Съгласно утвърдения от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори План за извършване на проверка за контрол върху качеството на дейността на регистрираните одитори, предоставящи услуги на предприятия без дейност от обществен интерес за 2020 г., К. Терзийска била определена за контрольор на регистрирания одитор Г. Хаджийски. За да приеме, че е налице нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗНФО във връзка с ал. 3, т. 7 от ЗНФО във връзка с чл. 45, ал. 2 предл. пърро и второ от устава на ИДЕС, АССГ е коментирал разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗНФО, според която за нарушение на устава на ИДЕС регистрираните одитори и дипломираните експерт-счетоводители носят дисциплинарна отговорност. За установени от Съвета по професионална етика, Съвета за контрол по качеството на одиторските услуги и на Контролния съвет нарушения съответните преписки се предават на Дисциплинарния съвет, за което се информира Управителният съвет на ИДЕС (ал.2). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, за нарушенията на устава на ИДЕС се налагат следните дисциплинарни мерки: 1. задължително предписание за [отстраняване на констатирано нарушение; 2. публикуване на интернет страницата на ИДЕС на констатираните нарушения за срок една година; 3. лишаване от право да бъде избиран в органите на ИДЕС за срок до три години; 4, предупреждение за изключване от ИДЕС; 5. временно изключване от ИДЕС за срок до три години; 6. временно изключване от ИДЕС за срок 5 'години; 7. глоба от 1000 до 15 000 лв. В случая дисциплинарната отговорност по чл. 40, ал. 1 във връзка с ал. 3, т. 7 от ЗНФО е ангажирана за нарушение на чл. 45, ал. 2 предл. първо и второ от Устава на ИДЕС, а именно: виновно неизпълнение на Устава и Етичния кодекс на професионалните счетоводители. Като конкретно нарушена е посочена нормата на чл. 45, ал. 2 от Устава, която определя като дисциплинарна нарушение виновното неизпълнение на Устава, Етичния кодекс на професионалните счетоводители, решенията на Управителния съвет и Общото събрание на Института. В приетите с решение 68 от 02.06.2020 г. на КПНРО Правила за извършване на инспекции за гарантиране на качеството на професионалната дейност на регистрираните одитори (Правилата), изрично са установени условията и реда за извършване на пълни инспекции за гарантиране на качеството на професионалната дейност на регистрираните одитори. В чл. 7 от Правилата са установени условията, при който е налице конфликт на интереси, като в ал. 3 е посочено, че когато е налице конфликт на интереси и/или несъответствие със законовите изисквания за независимост, съответните лица в 7-дневен срок от установяването уведомяват КПНРО, съответно СККОУ, с цел вземане на решение по компетентност. В чл. 11, ал. 2 от Правилата е въведена изрична забрана за контрольор да бъде определено лице, което през последните две години има наложени наказания съгласно ЗНФО и/или устава на ИДЕС или влезли в сила надзорни мерки по чл. 89, ал. 2, т. 5-8 т ЗНФО. При така направения преглед на приложимата уредба АССГ е намерил, че е налице безспорна установеност на извършено от К. Терзийска дисциплинарно нарушение. Приел е, че съответно на тежестта на нарушението, степента на обществената му опасност, последиците от него, формата на вината и цялостното нейно поведение била наложената й дисциплинарна мярка по чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗНФО глоба в размер на 1500 лв.. С бездействието си, изразяващо се в неуведомяване затаяване на информация от Терзийска към компетентния орган за наличието на установената в чл. 11 от Правилата несъвместимост, тя е осъществила състава на вмененото й нарушение. Противно на твърденията й, тя е престъпила към изпълнение на възложените й функции на контрольор, въпреки съществуващата спрямо нея несъвместимост. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващия орган е спазил изискванията за индивидуализация, както по вид, така и по размер, като е изложил мотиви в тази насока. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Може да бъде споделена преценката на АССГ, че по силата на действащите правила К. Терзийска не е следвало да извършва проверка и контрол на качеството на одиторските услуги на основание чл. 11, ал. 2 от Правилата. Съгласно чл. 26, ал. 6, изр. второ от устава на ИДЕС, контрольор може да бъде лице - член на Института, преминало обучение за контрол на качеството на дейността на регистрираните одитори и утвърдено от Съвета за контрол по качеството на одиторските услуги, а в чл. 11, ал. 2 от Правилата е въведена изрична забрана за контрольор да бъде определено лице, което през последните две години има наложени наказания съгласно ЗНФО и/или Устава на ИДЕС, или влезли в сила надзорни мерки по чл. 89, ал. 2, т. 5-8 т ЗНФО. Терзийска от 10 години е контрольор по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗНФО. Съгласно чл. 25, ал. 5, т. 2 Съветът за контрол по качеството на одиторските услуги ежегодно утвърждава необходимите контрольори за осъществяването на дейността си, като допълва състава им по предложение на регионалните организации и организира обучението им. Съветът предлага на Управителния съвет примерен размер на възнаграждението на контрольорите. Въведената с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Правилата забрана регламентира условие за определяне на дадено лице за контрольор, което ежегодно следва да бъде съобразявано от Съвета за контрол по качеството на одиторските услуги при утвърждаване на необходимите контрольори. Информацията за наложено наказание на Терзийска по ЗНФО е била служебно известно на органа от 18.03.2019 г., когато й е наложено наказанието. Следователно отговорност за допуснатото нарушение следва да бъде търсена от Съвета, който не е съобразил решението си с действащите правила. Терзийска не е разполагала с механизъм да вземе решение вместо него при така разписаните правила. Неуведомяването за наложеното дисциплинарно наказание не съставлява дисциплинарно нарушение, тъй като фактът е бил служебно известен на компетентния да утвърди контрольорите орган по аргумент от чл. 38, ал. 6 и чл. 40, ал. 2 от ЗНФО и чл. 26, ал. 5 от устава на ИДЕС. Компетентният орган е бездействал, при наличие на императивно установени правила при определяне на лицата за контрольори. Не е налице нарушаване на етично правило за поведение почтеност, поради неуведомяването на органа за факти, за които Съветът е бил длъжен служебно да следи. Дисциплинарната отговорност не може да бъде налагана по аналогия, без наличието на конкретно правило за поведение, което да е било нарушено. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, а и при липсата на наведено касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК, следва да се реши по същество, като обжалваното решение на УС на ИДЕС да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. По водене на делото пред двете инстанции касаторът претендира направени разноски в размер на 80 лв., за заплатените държавни такси, които с оглед изхода на спора има право да му бъдат възстановени в пълен размер от ответната страна. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение