Решение № 9553 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16059/2011 г.

Решение № 9553 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16059/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Рентакар и ерокар" ЕООД моли да бъде отменено решение № 4456/18.10.2011 г. по адм. д. № 8653/2010 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против РА № К 0101003934/9.08.2010 г. на ТД на НАП - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ДОУИ - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Рентакар и ерокар" ЕООД против РА № К 0101003934/9.08.2010 г. на ТД на НАП - София, с който за м. 02.2009 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 2820 лв. по фактура на "Севтинк 436" ЕООД, поради липса на доставка за 47 бр. мобилни телефони и е начислен ДДС за внасяне 18 038,90 лв. за м. 02.2009 г. по неосъществена вътребщностна доставка на мобилни телефони в Румъния. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 2820 лв. за 47 бр. мобилни телефона Самсунг V800, които доставчикът не е притежавал, предвид фактурата, по която е придобил телефоните от холандско дружество. В РА е начислен ДДС за внасяне 18 038,90 лв. върху стойността по фактура № 1/27.02.2009 г. за вътреобщностна доставка в Румъния на същите мобилни телефони като стойността е намалена със стойността на 47 бр. телефони Самсунг V800, за които е прието в РА, че не е осъществена доставка за ревизираното лице. Приложена е ставка на данъка 20 %, като е прието, че мобилните телефони са реализирани в страната. Съдът е възприел извода в РА за липса на осъществена вътреобщностна доставка, тъй като румънската фирма със собственик български гражданин не е декларирала вътреобщностно придобиване по фактурата на ревизираното лице, няма данни за преминаване на ГКПП с Румъния на товарния автомобил и е налице противоречие в обясненията на шофьора и данните в пътния лист относно обстоятелството коя стока първо е натоварена - от Монтана или от София. Решението в тази част е необосновано. За извършения транспорт на мобилни телефони до Румъния е представена, международна товарителница, подписана от изпращач, превозвач и получател, според която на 26.02.2009 г. превозвачът е извършил автомобилен превоз на един кашон с тегло 100 кг от София до Констанца, като стоката е доставена на 27.02.2009 г. на получателя. Данните в товарителницата се потвърждават от приложените - фактура за превоза, пътен лист и командировъчна заповед № 11/26.02.2009 г. за командироване на шофьора Петър Чолпанов за извършване на международен групажен транспорт с дестинация България - Румъния - Германия. В писмените си обяснения шофьорът потвърждава данните в пътния лист, че е натоварил мобилни телефони от София на 26.02.2009 г. и е разтоварил същите в Констанца на 27.02.2009 г. Несъответствието относно поредността на натоварването на велосипеди от Монтана за Германия спрямо натоварването на телефоните не е достатъчно, за да се приеме, че не е осъществен транспорта на същите от София до гр. Констанца - Румъния, след като по делото е представена редовна международна товарителница, данните в която се потвърждават от представените фактура за транспорта, пътен лист и командировъчна заповед на шофьора, който в обясненията си също потвърждава тези данни. Налице са документите по чл. 45, т. 1 б. "а" и т. 2 б. "б" ППЗДДС, изискуеми за доказване осъществяването на вътреобщностна доставка, поради което съдът неправилно не е отменил РА в частта, с която е начислен ДДС 18 038,90 лв. и са определени лихви поради неосъществена вътреобщностна доставка. В РА за м. 02.2009 г. след направените корекции е определен дължим ДДС за внасяне 858,90 лв. със 136,79 лв. лихви. Резултата за периода става ДДС за възстановяване 17 180 лв., поради което РА следва да бъде отменен и в частта, с която е определен ДДС за внасяне 858,90 лв. със 136,79 лв. лихви вместо ДДС за възстановяване 17 180 лв. Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която не е отменен РА в частта за начислен ДДС за м. 02 2009 г. 18 038,90 лв, определен е ДДС за внасяне 858,90 лв. със 136,79 лв. лихви, и не е определен ДДС за възстановяване 17 180 лв. и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. В производството пред административния съд касаторът не е поискал присъждане на разноски. В касационното производство има право на разноски за 25,08 лв. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 309,20 лв. или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника 284,12 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,