Решение № 114 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5735/2019 г.

Решение № 114 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5735/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба от "ВЕЦ Своге" АД, подадена чрез пълномощник, срещу решение № 2016 от 25.03.2019 г., постановено по адм. д. № 302/2019 г. от Административния съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството – касатор срещу решение № ПВ2-00158/01.11.2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район". В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът – директорът на Басейнова дирекция "Дунавски район" чрез процесуален представител, оспорва жалбата по съображения в писмено становище от 02.12.2019 година. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е решил, че административният орган законосъобразно е издал оспореното решение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по съдебния спор, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното: Пред административния съд е оспорено решение № ПВ2-00158/01.11.2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район", с което е отказано изменение на разрешително № 11140106/01.03.2011 г., изменено с решение № 943/27.11.2012 г., изменено с решение № 1607/17.04.2015 г. за водовземане от повърхностен воден обект река Искър, с цел производство на електроенергия посредством хидровъзел "Бов север", с титуляр "ВЕЦ Своге"АД. Съдът е установил, че административното производство е започнало по молба от 03.09.2018 г. на титуляра на разрешителното за неговото изменение, в раздели – "срок на завършване на строителството" и "Други изисквания, съобразени със спецификата на водовземането", чрез удължаване на срока за завършване на строителството до 31.12.2024 г., а началният срок за упражняване на правото на водовземане да се определи на 31.01.2025 година. Съдът е установил, че в подадената молба като причина за неизпълнение на условията на разрешителното се сочат обективни причини – оспорване на решение № 0 С-43/2012 г. на министъра на околната среда и водите от страна на Сдружение ВВФ и неприключила процедура по чл. 14г от Закона за горите. Установено е, че оспореният отказ по подадената молба, е мотивиран от административния орган с неизпълнение на условията по разрешителното, а именно в срок до 31.05.2018 г. да се изгради хидровъзел "Бов север" и в срок до 30.06.2018 г. да се започне водовземане, а така също, че молбата за изменение е подадена след изтичане на визираните срокове. Установено е от съда, че във връзка с оспорването на отказа по административен ред, министърът на околната среда и водите е отхвърлил жалбата на "ВЕЦ СВОГЕ"АГ. Съдът е отхвърлил жалбата срещу оспореното решение преценявайки като правилен извода на административния орган, че не са изпълнени условията на разрешителното – срока за завършване на строителството на ВЕЦ "Бов север" и началния срок за упражняване правото на водовземане. Съдът е приел, че неизползването на водния обект след издаване на разрешителното, само по себе си нарушава целта на мероприятието и обществения интерес. Съдът е посочил, че без значение са причините поради които тези условия не са изпълнени. Решението на административния съд е правилно. Видно от издаденото разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 11140106/01.03.2011 г. е, че в него като място на водоползване е посочен ВЕЦ"Бов север" в землищата на с. Гара Бов и с. Заноге, община Своге. Безспорно е, а и от данните в приложените съдебни решения на ВАС по дела, както следва № 549/13 г.; 4672/14 г.; 8797/14 г. и 6199/16 г. се установява, че ВЕЦ"Бов север" е част от инвестиционно предложение – "Каскада "Среден Искър-9"МВЕЦ" като третият етап от каскадата е именно изграждането на четири МВЕЦ, една от които е и МВЕЦ"Бов-север", която безспорно не е изградена към датата на издаване на оспорения акт. От същите съдебни решения се установява, че за изпълнението на този трети етап от инвестиционното предложение, част от което е и МВЕЦ"Бов север", е било необходимо провеждането на съгласувателната процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, която е инициирана на 28.02.2011 г. и е приключила с решение на министъра на околната среда и водите № 43-ОС/23.10.2012 година, което е било предмет на съдебно оспорване, производството по което е приключило на 21.12.2016 година. При тези данни се налага изводът, че още към датата на издаване - 01.03.2011 г. на разрешителното, процедурата по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, чието провеждане в случая е било необходимо, не е била приключила, което от своя страна, е било основание съгласно чл. 68, т. 9 ЗВ за отказ за издаването му. Фактическо обстоятелство, което по силата на закона е отрицателна предпоставка за издаване на разрешително, но въпреки нея то е издадено, не може да се възприема като обективна причина за неизпълнение на условията по него, когато се иска неговото изменение. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд