Решение № 1567 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4286/2014 г.

Решение № 1567 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4286/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика " ("ОДОП") - гр. Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), против решение № 183/11.02.2014 г., постановено по адм. д. № 1470/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 021202160/19.02.2013 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 142/13.05.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас, при ЦУ на НАП, в частта относно установените на Мартин Йорданов Илиев от гр. Бургас задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), за данъчен период 1.01.2005 г. - 31.12.2005 г., в размер на главницата 1 853,21 лева и лихва 1 571,09 лева. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е налице нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди че в обжалваното решение съдът неправилно е приел, че не е спазен срокът по чл. 109 от ДОПК, както и че не е следвало да се произнася относно изтичане на давността, след като не е бил сезиран с такова възражение. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба. Претендират заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Мартин Йорданов Илиев от гр. Бургас не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение е отменен РА № 021202160/19.02.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 142/13.05.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас, при ЦУ на НАП, в частта относно установените на Мартин Йорданов Илиев от гр. Бургас задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), за данъчен период 1.01.2005 г. - 31.12.2005 г., в размер на главницата 1 853,21 лева и лихва 1 571,09 лева. тези задължения са установени след като в ревизионното производство е установено че през 2005 г. Мартин Илиев е придобил недвижим имот, на цена, която според органа по приходите е занижена и се различава от пазарните цени. За да постанови това решение, административният съд е приел, че в случая по отношение на установените задължения на лицето по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК не е спазен. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), годишната данъчна декларация се подава от данъчно задължените лица в съответната териториална данъчна дирекция до 15 април на следващата календарна година, поради което 5-годишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, е започнал да тече на 01.01.2007 г. и изтича на 31.12.2011 г. АС е приел, че ревизията е възложена на 24.08.2012 г., със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1201457/24.08.2012 г., която е посочена и в издадения на основание чл. 117 от ДОПК ревизионен доклад № 1202160/24.01.2013 г., неразделна част от процесния ревизионен акт № 021202160/19.02.2013 г. След като на 31.12.2011 г. е изтекъл преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, е налице съществено процесуално нарушение, извършено от страна на административния орган, водещо до незаконосъобразност на обжалвания РА. В допълнение на съдът е изложил, че ревизионното производство е образувано със ЗВР № 1101884/19.12.2011 г., то РА също се явява незаконосъобразен, като издаден след изтичане на погасителната давност. Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Административният съд подробно е описал хронологията на ревизията, извършена на Мартин Илиев. Първоначално тя е започнала със ЗВР № 1101884/19.12.2011 г. (л. 116 от делото), издадена от началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Бургас. Впоследствие със ЗВР № 1200175/2.02.2012 г от началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Бургас, ЗВР № 1200305/21.02.2012 г от началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Бургас и ЗВР ревизия № 1200445/15.03.2012 г от началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Бургас е са променени срокът и обхвата на ревизията. На 31.05.2012 г. на Мартин Илиев е издаден РА № 021200445/31.05.2012 г. от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, отменен с решение № 316/20.08.2012 г на началник отдел "Обжалване" в дирекция "ОУИ", изпълняващ правомощията на директор на дирекция "ОУИ" гр. Бургас, при ЦУ на НАП. С това решение преписката е върната на органа по приходите издал заповедта за възлагане на ревизия със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт. След връщането е издадена нова ЗВР № 1201457/24.08.2012 г. от началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Бургас. Определеният в нея срок е изменен в последствие със ЗВР № 1201879/08.11.2012 г. от началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Бургас и ЗВР № 1202160/7.12.2012 г от началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Бургас. На 24.01.2013 г. е изготвен ревизионен доклад № 120216о, част от процесния РА № 021202160/19.02.2013 г. (л. 31-ЗЗ от делото) издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас. При тази фактическа обстановка неправилно АС е приел, че в случая ревизията е започната със ЗВР № 1201457/24.08.2012 г. от началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Бургас, поради което е стигнал до неправилния извод, че заповедта е издадена след изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Нормата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК въвежда процесуална пречка за образуване на производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. По силата на чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), приложим за 2005 г., данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен /патентен/ данък в срок до 15 април на следващата календарна година. В случая, петгодишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече на 1.01.2007 г. и изтича на 31.12.2011 г., както правилно е изчислил и АС. Следователно към издаването на първата ЗВР № 1101884/19.12.2011 г срокът не е бил изтекъл. Неправилно АС е приел, че ревизионното производство е започнало със ЗВР № 1201879/8.11.2012 г., която е посочена в процесния РА. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК, ревизионно производство се образува с издаване на заповед за възлагане на ревизията. С връщането на ревизионната преписка на органа, издал ЗВР, със задължителни указания за изготвяне на нов РА не започва нова ревизия, а се възстановява висящността на производството по издаване на отменения ревизионен акт. Аргумент за това е и нормата на чл. 155, ал. 6 от ДОПК, която изрично сочи, че производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, послужило за отмяната на акта. Този извод е и в съответствие с установената съдебна практика на съдилищата по тълкуването на чл. 109 от ДОПК, която е безпротиворечива по този въпрос. Като е приел, че ревизията е започнала със ЗВР издадена след отмяната на първоначално издадения РА и връщането на преписката АС е стигнал до неправилния извод, че ревизията е възложена след изтичане на 5-годишния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, поради което при издаването на обжалвания РА е допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно е отменил РА като незаконосъобразен. Основателно е възражението на касатора, че АС не е следвало д а се произнася служебно относно изтичането на давността. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1.01. на годината, следваща годината, в която е трябвало да се плати задължението. Давността не се прилага служебно и не съществува нормативно задължение за съда при произнасяне по жалба срещу ревизионен акт, да се произнесе и относно изтекъл давностен срок. Институтът на погасителната давност е материално-правен, а относимите правни норми са предвидени в ДОПК в раздела за събиране на вземанията. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК вземанията се погасяват с изтичане на 5-годишен срок, а ал. 2 урежда абсолютната 10-годишна давност. От чл. 173 - 174 ДОПК следва, че вземанията се отписват, ако са погасени по давност и не подлежат на връщане, ако са платени доброволно след срока на давността. От анализа на посочените разпоредби се налага извод, че публичното вземане остава дължимо и може да се изпълни доброволно във всеки момент, включително и след погасяване на правото за събиране по принудителен ред. Ревизираното лице не е направило възражение за изтекла давност в нито един момент от производството по обжалване на РА пред съда или пред директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас. Ето защо давността не се прилага служебно и при липсата на направено възражение от страна на жалбоподателя, в който и да е момент от производството съдът с прилагането на давност и приетата незаконосъобразност на РА на това основание е нарушил закона. Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тъй като в мотивите му съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси, не е обсъдил събраните доказателства, в това число и заключението на назначената съдебно-оценъчна експертиза, не се е произнесъл по фактическите и правни доводи и възражения на страните, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано, а направените и претендирани разноски, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение