Решение № 5928 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16844/2013 г.

Решение № 5928 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16844/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Елизабет Йорданова Бежева от гр. София против решение № 5587 от 19.08.2013 г. по адм. дело № 3609/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ). Поддържат се оплаквания за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По делото е постъпила и частна жалба от Елизабет Йорданова Бежева срещу определение № 6550 от 22.10.2013 г. по адм. дело № 3609/2013 г. на АССГ, с което е допълнено решение № 5587 от 19.08.2013 г. по адм. дело № 3609/2013 г. на АССГ, в частта му по отношение на разноските. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Претендира разноски. Ответникът - "Български пощи" ЕАД, гр. София, чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Ответникът - Деан Стоянов Дънешки, представляван от адв. Стайков, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Диана Георгиева Долапчиева, представлявана от адв. Игнатова, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Като разгледа по същество жалбите на посочените в тях основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на ВАС приема, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, АССГ е отхвърлил жалбата на Елизабет Йорданова Бежева срещу решение № 45/12.03.2013 г., постановено от 5-членен разширен състав на Комисията за защита от дискриминацията (КЗК) по преписка № 40/2011 г. Решаващият съд е приел, че Елизабет Йорданова Бежева работи в "Български пощи" ЕАД от 15.10.1988 г., както и че до 10.10.2010 г. е заемала длъжността Главен експерт в Специализирано поделение "Инспекторат". С Решение на Съвета на директорите на търговското дружества по протокол № 3, т. З от 27.01.2012 г., Протокол № ПД-39/29.03.2010 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед № РД-06-101/24.06.2010 г. на Главния изпълнителен директор на "Български пощи" ЕАД е разпоредена трансформация на Специализирано поделение на "Инспекторат" в отдел "Контрол на паричните преводи и ликвидност" към дирекция "Финанси, икономика и управление на собствеността" в ЦУ на "Български пощи" ЕАД. В изпълнение на горецитираните разпореждания, служителите на щатни длъжности в Специализирано поделение "Инспекторат", включително и Елизабет Йорданова Бежева, са били преназначени на други длъжности, съгласно утвърдената нова структура на отдел "Контрол на паричните преводи и ликвидност". На всички служители е било предложено допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение, като на Елизабет Йорданова Бежева е предложено такова под № 475/25.06.2010 г., с което да бъде преназначена от длъжността "главен експерт" в Специализирано поделение "Инспекторат" на длъжност "експерт" в сектор "Вътрешни парични преводи" на отдел "Контрол на паричните преводи и ликвидност" към дирекция "Финанси, икономика и управление на собствеността" в ЦУ на "Български пощи" ЕАД с промяна на основното месечно трудово възнаграждение от 601 лв. на 650 лв. Административен съд София-град е приел, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи основателността на оплакванията на Елизабет Йорданова Бежева за наличието на по-неблагоприятното третиране на основата на признаците "пол", "възраст" и "увреждане". Решаващият съд е посочил в мотивите на съдебния акт, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) е необходимо неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр, тъй като фактическият състав на дискриминацията или тормоза включва на първо място белези на конкретното лице, които съответстват на някой от изчерпателно изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр признаци, на второ място неблагоприятно третиране, респ. нежелано поведение, и причинна връзка между първото и второто - чл. 4, ал. 2 и 3 и чл. 5, във вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Решаващият съд е приел, че касационният жалбоподател не е твърдял, нито е установено да е отговарял на такъв признак, който да го отличава от останалите лица, третирани по-благоприятно, затова не би могло да бъде установена причинна връзка между сочените в жалбата нарушения на трудовите задължения на работодателите му - спрямо него и признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Според АССГ Елизабет Йорданова Бежева не е поставена в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, на основата на признаците по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. Не се доказват факти, по смисъла на чл. 9 от ЗЗДискр, от страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация. Решението е правилно. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по които Република България е страна. За да е осъществен състав на нарушение, е необходимо установено различно третиране на лицето, което го поставя в по-неблагоприятно положение от други лица при сравними сходни обстоятелства, при наличието на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В конкретния случай производството пред КЗД е образувано по жалба вх. № 44-00-527/17.02.2011 г. на Елизабет Йорданова Бежева с оплаквания за тормоз при упражняване правото му на труд по признак "пол", "възраст" и "увреждане", като основните описани нарушения се отнасят до трудовите задължения на работодателите й - Диана Долапчиева, в качеството й на директор направление "Вътрешен контрол" при "Български пощи" ЕАД, както и Деан Дънешки, в качеството му на главен изпълнителен директор на "Български пощи" ЕАД. Правилно първоинстанционният състав е приел, че не са налице признаците по чл. 4, ал. 2, ал. 3 от ЗЗДискр спрямо касатора Елизабет Йорданова Бежева. Обоснован е изводът, че от доказателствата по преписката във връзка с твърденията на касатора не се налага безусловният извод за дискриминационно отношение спрямо него. Правилно първоинстанционният съд е приел, че промяната на длъжността на касатора се е наложила тъй като след 1.06.2010 г. длъжност "Главен експерт" в отдел "Рекламации", Специализирано поделение "Инспекторат" не съществува, като тази трансформация е направена във връзка с преструктурирането на търговското дружество с горецитираното Решение на Съвета на директорите на "Български пощи" ЕАД. Комисията за защита от дискриминация е събрала всички относими за произнасянето по жалбата доказателства. Като е приел, че спрямо обжалваното решение на КЗД не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК съдът е постановил законосъобразен съдебен акт. Твърденията на жалбоподателя за проява на дискриминация, обективирани както в жалбата му до КЗД, така и пред съда, не изпълват признаците на чл. 4, ал. 2 или 3 ЗЗДискр. Не е налице различно третиране във връзка с промяната на длъжността на Елизабет Йорданова Бежева - от "главен експерт" на "експерт", доколкото понижаване в длъжност е имало и по отношение на други служители в "Български пощи" ЕАД. Правилно АССГ е приел, че по отношение на признак "пол" в производството не се установява Диана Долапчиева, в качеството й на директор направление "Вътрешен контрол" при "Български пощи" ЕАД, да е осъществила подбор и да е назначавала служители само от мъжки пол в сектор "Жалби и рекламации" в направление "Вътрешен контрол" към ЦУ на "Български пощи" ЕАД. В посочения сектор са назначени пет служители от женски пол и двама от мъжки. В този смисъл доводите в касационната жалба са неоснователни. При сравнение на професионалния стаж и придобито образование на посочените от касатора лица - Румен Николов Кънев и Красимир Митов Кръстев, правилно АССГ е приел, че и двамата служители са заемали различни длъжности от тази на Елизабет Йорданова Бежева и притежават различни образователни квалификации, както и различен професионален стаж, в сравнение с нея. Това е така, тъй като посочените лица са били на ръководни длъжности за разлика от касатора, който е бил главен експерт в търговското дружество. Останалите доводи в касационната жалба на Елизабет Йорданова Бежева преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са обстойно анализирани в мотивите на оспореното решение и в този смисъл преценката на АССГ за неоснователността им, изцяло се споделя от настоящия състав. Предвид на изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на Елизабет Йорданова Бежева срещу определение № 6550 от 22.10.2013 г. по адм. дело № 3609/2013 г. на АССГ. С оспореното определение е допълнено решение № 5587 от 19.08.2013 г. по адм. дело № 3609/2013 г. на АССГ, в частта му по отношение на разноските, като Елизабет Йорданова Бежева е осъдена да заплати на Деан Стоянов Дънешки и Диана Георгиева Долапчиева разноски по делото в размер на 400 лв. на всеки един от тях. Определението е правилно. В производството пред АССГ Елизабет Йорданова Бежева не е направила възражение за прекомерност на претендираните разноски. Недопустимо е това възражение да се прави след постановяване на акта, който слага край на делото пред съответната съдебна инстанция. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че не следва да обсъжда възражението на частния жалбоподател за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че по делото липсват доказателства за заплащането на договорения адвокатски хонорар. Видно и от двата договора за правна помощ, приложени към първоинстанционното дело, договорената сума от 400 лева е записана като платена. При тези данни настоящият съдебен състав преценява определението на първоинстанционния съд в обжалваната му част като правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Независимо от гореизложеното, съдът намира за необходимо да отбележи, че в производството по чл. 145 и сл. АПК ответниците Деан Стоянов Дънешки и Диана Георгиева Долапчиева са били представлявани съответно от адв. Ивайло Стайков от Адвокатска колегия - Велико Търново и адв. Ирина Иганова от САК, а видно от представените договори за правна защита и съдействие (с отбелязване на серия и номер - стр. 79 и 80 от делото) ответниците са заплатили сумата 400 лева - адвокатско възнаграждение за всеки един от тях. Предявената жалба пред АССГ е с неоценяем интерес, поради което възнаграждението се определя според чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.). При разглеждане на искането с твърдение за прекомерно завишен размер на адвокатското възнаграждение, направено с правно основание в чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК, съдът следва да съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото със заплатения размер и минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. При преценката на фактическата сложност на делото съдът съобрази значимия обем на приложените към административната преписка писмени доказателства, а изясняването на фактите е свързано и с конкретната правна сложност на спора, който е относно твърдения за незаконосъобразно решение на КЗД. Съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. в случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, определени в наредбата. Най-малкият размер на възнаграждението според чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. е 150 лв. (редакция на Наредбата към момента на постановяване на съдебния акт), а трикратният му размер е 450 лв. Заплатеното възнаграждение за правна помощ е 400 лв., поради което не може да обоснове твърдение за прекомерно завишен размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Разноски по делото. С оглед изхода от делото и своевременно направеното искане от страна на ответниците по касационната жалба - КЗД и "Български пощи" ЕАД за присъждане на разноски, на основание чл. 228, вр. чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 от ГПК съдът следва да осъди Елизабет Йорданова Бежева да заплати на КЗД и "Български пощи" ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лв. (редакция към момента на постановяване на съдебния акт). Основателна е и претенцията на ответника Диана Георгиева Долапчиева за присъждане на разноски. Видно от представеното по дело пълномощно, заплатеното възнаграждение за правна помощ е 400 лв. (л. 51 от делото), поради което Елизабет Йорданова Бежева следва да бъде осъдена да заплати посочената сума на ответника Диана Георгиева Долапчиева, представляваща разноски пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение