Решение № 6414 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11548/2019 г.

Решение № 6414 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11548/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от А. Цонев, чрез адв. П. Николаев и от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Р., чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 51 от 07.08.2019 г., постановено по адм. д. № 319 по описа на Административен съд – Р. (АС – Р.) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение ОД на МВР – Р. е осъдена да заплати на Цонев сума в размер на 300, 00 лв. като обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 17-1085-002134 от 04.10.2017 г., издадено от началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Р., отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 4 от 03.01.2018 г., постановено по анд № 2260 по описа на Районен съд – Р. за 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане на решението в сила - 25.01.2018 г. до депозиране на исковата молба – 15.04.2019 г., както и сумата от 50, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Наред с това, ОД на МВР – Р. е осъдена да заплати на Цонев и сумата в размер на 105, 77 лв. – деловодни разноски. Предявеният от Цонев срещу ОД на МВР – Р. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 50, 00 лв. до претендираната сума от 1000, 00 лв., както и искът за мораторна лихва от 25.07.2017 г. до 25.01.2018 г. били отхвърлени. Предвид изложеното в касационната жалба на Цонев, съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в отхвърлителната исковете му част, както и в частта на неприсъдените разноски за адвокатска защита. Изразява се становище, че решението е необосновано и явно несправедливо по отношение размера на присъденото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и не е съобразено с приложените по делото писмени доказателства относно здравословното му състояние. Твърди се, че в хода на производството съдът не бил обективен и водил делото преднамерено, но нямало как да бъде поискан отвод. Не назначил и поисканата съдебно – медицинска експертиза. Моли се отмяната на решението в обжалваната от Цонев част и решаване на спора по същество. Претендират се сторените по делото разноски и за двете съдебни инстанции. Тази касационна жалба се оспорва от ОД на МВР – Р. в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател Цонев не се явява лично, но се представлява от адв. Николаев, който от негово име поддържа жалбата и моли да бъде уважена. С касационната жалба на ОД на МВР - Р. съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва само в осъдителната този касатор част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50, 00 лв. Поддържа се становище, че по делото не били доказани твърденията на Цонев за влошено здравословно състояние в резултат на издаденото наказателно постановление. Акцентира се на това, че здравословните му проблеми датират от 2006 г. Не било доказано влошаване на здравословното състояние на лицето със съответната медицинска документация, както и причинната връзка в тази насока с отменения акт. Обръща се внимание, че в исковата молба не са наведени твърдения за чуждо подигравателно отношение, което да е довело до уронване на имиджа на лицето. Според този касационен жалбоподател по делото не било доказано състояние на стрес и психическо разстройство като причина и следствие на отмяната на акта. По подробно изложените в касационната жалба на ОД на МВР – Р. съображения се иска отмяната на решението в обжалваната от него част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба на ОД на МВР - Р. се оспорва от Цонев, чрез процесуалния му представител в представен по делото писмен отговор. Твърди се нейната неоснователност. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Решение № 51 от 07.08.2019 г., постановено по адм. д. № 319 по описа на АС – Р. за 2019 г. в частта, с която ОД на МВР – Р. е осъдена да заплати на Цонев сума в размер на 300, 00 лв. като обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 17-1085-002134 от 04.10.2017 г., издадено от началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Р., отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 4 от 03.01.2018 г., постановено по анд № 2260 по описа на Районен съд – Р. за 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане на решението в сила - 25.01.2018 г. до депозиране на исковата молба – 15.04.2019 г. не е предмет на касационен контрол. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваните му части на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които решението в съответните обжалвани от тях части е неблагоприятно, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявените искове за допустими, а по същество - този за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва за периода 25.01.2018 г. – 15.04.2019 г. за основателни (в която част решението не се обжалва), искът за мораторната лихва за периода 25.07.2017 г. – 25.01.2018 г. за неоснователен, а този за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – за частично основателен. За да постанови решението в обжалваната част относно претендираната лихва върху обезщетението за претърпени имуществени вреди, съдът съобразил разрешението по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Взел предвид, че в случая законната лихва се претендира от по-ранен момент – връчването на наказателното постановление на 04.10.2017 г., но приел, че това противоречи на указанията в цитираното тълкувателно решение. Посочил, че лихвата за забава се дължи от 25.01.2018 г. - датата на влизане в сила на решението на Районен съд – Р. до датата на завеждане на исковата молба на 15.04.2019 г. с оглед на формулираната от Цонев претенция по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Като се мотивирал, че вземането за обезщетяване на вреди възниква след признаване незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган, като от този момент се дължи мораторна лихва, съставът на АС – Р. направил извод, че претенцията за мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на издаване на наказателното постановление или от датата на заплащане на адвокатския хонорар до завеждането на исковата молба е неоснователна и следва да се отхвърли. Искът за присъждане на обезщетение за претърпени от Цонев неимуществени вреди съдът приел за частично основателен. Като взел предвид направените в исковата молба и в съдебно заседание твърдения, изложил принципно становище, че наличието на съдебен спор предполага правно очакване и не е свързано задължително с причиняване на емоционален дискомфорт. Приел, че не е налице състояние на лицето, което да прехвърля прага на притеснения, обичайни при провеждането на съдебни производства и няма данни за продължителни и със засилен интензитет отрицателни емоционални преживявания, които да са продължили и след отмяната на наказателното постановление. Изразил становище, че представеният амбулаторен лист от 12.07.2019 г. е след датата на първото заседание и не установява състояние към м. юли 2017 г. - април 2019 г., какъвто е исковият период, като наред с това приел, че документът описва единствено оплакванията на ищеца през м. юли 2019 г. за целите на процеса. Мотивирал се също така, че доказателства за периода на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, свързани с твърдяното главоболие и проблеми в съня, а и такива за причинна връзка с отмененото наказателно постановление, не са ангажирани. Направил извод, че не били доказани твърденията на Цонев за влошено здравословно състояние в резултат на издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, доколкото здравословните му проблеми датират от 2006 г. Твърденията за повишено кръвно налягане в резултат на отменения акт съдът приел за недоказани. Обобщено направил заключение, че представената медицинска документация опровергава твърденията, че в резултат именно на незаконните актове на служители в ОД на МВР - Р. Ц. има влошено здраве. Според съда не е налице основание да се приеме, че той не би понесъл същите здравословни страдания и без да е образувано административно-наказателно производство срещу него, тъй като състоянието му се дължи на заболявания, причинени от други фактори. По тези причини направил извод, че не е доказано нито влошаване на здравословното състояние на Цонев със съответната медицинска документация, нито причинна връзка в тази насока с отменения акт. На следващо място съдът приел, че не се установява осъществен по отношение на лицето тормоз и действително засягане на имиджа му пред обществото. Като частично основателна счел претенцията му за причинени от незаконосъобразното наказателно постановление неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани негативни усещания и емоции, стрес. П. се на казаното от свидетеля Митев и приел, че Цонев се почувствал неприятно раздразнен от съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление, а свидетелят посочил обективни признаци за тяхното наличие – изнервеност и преобладаващо ангажиране на вниманието на лицето с този проблем. Съдът отчел, че преживените негативни емоции и стрес, не биха били налични, ако Цонев не бил незаконосъобразно санкциониран. Приел, че той имал противоправно поведение по повод на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, предвид което счел, че проявената раздразнителност и грубост е допринесла за негативните му емоции. Отчел също така, че той бил и нееднократно санкциониран с влезли в сила наказателни постановления и фишове за нарушения на Закона за движение по пътищата. При определяне размера на обезщетението съобразно чл. 52 ЗЗД съдът съобразил, че не е доказано влошаване на здравословното състояние (физическо и психическо) на лицето като причина и следствие от отмяната на акта, както и това, че не е установено засягане на имиджа му. Съобразил преживените негативни емоции и стрес, както и продължителността и интензитета на преживения емоционален дискомфорт - шест месеца от образуване на административно-наказателното производство до приключването му с окончателен съдебен акт. Отчел, че не били събрани доказателства за изключителен, извънреден интензитет на преживените негативни емоции и това, че не е налице състояние у лицето, което прехвърля прага на притеснения и емоции, обичайни при провеждането на административно-наказателни и съдебни производства. Като взел предвид и "... личния принос на лицето с оглед на свръхценностните преживявания", съдът определил размер на обезщетението за неимуществени вреди на 50, 00 лв., която сума приел, че кореспондира на характера, интензитета и продължителността на причинения дискомфорт. Претенцията за неимуществени вреди над тази сума до претендираната такава от 1000, 00 лв. намерил за недоказана. Предвид изхода на спора присъдил на Цонев сторените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска. В обжалваните части решението е валидно. То е недопустимо в частта, с която е отхвърлен искът на Цонев за мораторна лихва за периода от 25.07.2017 г. до 25.01.2018 г., тъй като е постановено свръх петитум. Установява се, че нито в исковата молба, нито в уточнителната молба, нито в съдебно заседание Цонев не е правил искания за присъждане на лихва. Предвид това, налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК – недопустимост на решението в посочената обжалвана част, за което настоящият съд следи служебно и без да е налице искане от някоя от страните в тази посока. По тези съображения обжалваното решение в тази част следва да се обезсили, а делото да се прекрати в същата част. Решението е допустимо, но неправилно в останалата обжалвана част поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователно се твърди от касационния жалбоподател, че решението е постановено от предубеден съдебен състав. Неуважаването на всички искания и претенции на Цонев не е свидетелство за наличието на основание по чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Не е поискан от лицето мотивиран отвод на съда на основанията по посочената разпоредба, а пречки за това процесуално действие на страната не се установява да са били налице. Неоправдани са оплакванията на Цонев, направени в касационната жалба и за това, че съдът отхвърлил искането му за присъждане на лихва върху обезщетенията за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди. Както се посочи, установява се, че нито в исковата молба, нито в уточнителната молба, нито в съдебно заседание той не е правил искания за присъждане на лихва. Фактът, че след доклада на делото, направен от първоинстанционния съд в съдебното заседание на 02.07.2019 г. процесуалният му представител е заявил, че няма възражения по него, не променя това. Доколкото решението не е обжалвано от ОД на МВР – Р. в частта на присъденото обезщетение за имуществени вреди, ведно с присъдената върху него лихва или само относно лихвата, настоящият състав не следва да извършва преценка на допустимостта на решението в частта на така присъдената лихва. Основателно се възразява обаче от този касационен жалбоподател, че съдът не му допуснал поискана в съдебно заседание съдебно – медицинска експертиза. В проведеното такова на 23.07.2019 г., чрез процесуалния си представител, Цонев поискал отмяната на хода по същество на делото и назначаването на съдебно – медицинска експертиза, "... която да установи здравословното състояние, да каже има ли влошаване на здравословното състояние, влияе ли това положение след съставянето на акта или не". Това искане, макар да е било допустимо и относимо, предвид релевираните в исковата молба и уточнителната молба твърдения, в нарушение на съдопроизводствените правила не било уважено от съда по причина, че бил налице "достатъчно писмен материал, който съдът ще цени в съдебното решение". Така в обжалваното решение съдът приел, че по делото не се доказали твърденията на Цонев за влошено здравословно състояние в резултат на издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. За да направи този извод съдът обсъдил представената медицинска документация, като въз основа на това обсъждане направил извода си за неоснователност на твърденията на лицето относно здравословното му състояние. За това обаче той не е разполагал с необходимите му специални знания. О. Ц. възразява срещу това процесуално нарушение на съда, тъй като по делото е било необходимо приобщаването на такива. Видно от исковата молба и от уточнителната молба Цонев свързва настъпилите за него вреди от отмененото наказателно постановление, наред с другото, с промени и влошаване на здравословното му състояние. Основателността на това твърдение не може да се установи без специални знания. Въпреки че съдът е указал на Цонев с определението от 11.06.2019 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание да установи фактите, които твърди с исковата молба, конкретни указания за приобщаване на специални знания не му е дал. Нещо повече, отхвърлил е искането му заявено в съдебното заседание на 23.07.2019 г. в тази насока. В допълнение, съдът е разполагал с възможност и е следвало да назначи и служебно експертизата на основание чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК, което не е сторил. Ето защо, релевираното от Цонев процесуално нарушение е от категорията на съществените и е основание за отмяната на решението в обжалваната част относно обезщетението за неимуществени вреди по касационните жалби на двамата касационни жалбоподатели, а и в частта за разноските. Делото в тази част следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС – Р., който да даде възможност на Цонев да формулира задачи към експерт вещо лице с оглед приобщаване към делото на специални знания по въпроса за настъпването на твърдените неимуществени вреди, свързани със здравословното му състояние като последица на отмененото наказателно постановление и да назначи съдебна експертиза, която да даде заключение след съобразяване на всички представени по делото писмени доказателства относно здравословното състояние на лицето. По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение