Решение № 7756 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4453/2021 г.

Решение № 7756 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4453/2021 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на О. М. против решение № 30 от 22.02.2021 г. постановено по адм. д. № 348/2020 г. по описа на Административен съд Кърджали. В жалбата се твърди, за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно счел, че са налице основанията за издаване на оспорената заповед. Не взел предвид писмените доказателства по делото и обстоятелството за изпълнение на наемните задължения на доверителя по договора за наем. Твърди, че са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които са довели до ограничаване правото му на защита. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 35 АПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде решен спора по същество. Ответната по касационната жалба страна - Кметът на община Кърджали не взима становище по касационната жалба и не се представлява в открито съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Излага доводи в подкрепа на становището си. Производството пред Административен съд Кърджали е образувано по жалба на О. М. против Заповед № 1179/18.11.2020 г. на Кмета на Община Кърджали, с която е разпоредено изземване на недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ апартамент с идентификатор № 40909.113.54. 1. 38, със застроена площ от 82, 02 кв. м., находящ се в гр. Кърджали, кв. [адрес], жил. бл. №[номер], вх. [номер], ет. [номер], ап. №[номер]. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отхвърлил жалбата и е осъдил О. М. да заплати на ответната страна разноски в размер на 100 лева. В хода на съдебното дирене е установено, че с оспорената пред съда заповед е разпоредено изземване от жалбоподателя на недвижим имот-частна общинска собственост, находящ се в гр. Кърджали, представляващ апартамент с идентификатор № 40909.113.54. 1. 38, с площ от 82, 02 кв. м., тъй като същия се държи без правно основание. Към момента на издаване на акта, сключеният между Община Кърджали и О. М. договор за наем с № Ж-16222-02/15.05.2019 г. е прекратен с влязла в сила Заповед № 117/04.02.2020 г. на Кмета на Община Кърджали, която е потвърдена с влязло в сила решение № 194/18.09.2020 г. постановено по адм. д. № 95/2020 г. на Административен съд - Кърджали. С покана за доброволно изпълнение с изх. № 94-00-211/05.10.2020 г. касаторът бил уведомен, че в 14-дневен срок от уведомяването следва да заплати дължима сума по прекратяване на договора за наем и доброволно предаване на жилището, като лицето не е предало имота. От правна страна е прието, че заповедта за изземване на общинска имот с № 1179/18.11.2020 г., е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на приложимите процесуални правила и при съобразяване с приложимите материалноправни норми. Съдът е приел, че са налице всички въведени от законодателя изисквания за изземване на процесния имот, а именно: имотът е собственост на общината, държи се от лицето без правно основание и не е доброволно освободен в дадения в нарочен акт на кмета на общината срок. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за страната акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Правилна е преценката на административния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, в изискуемата от закона форма и мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила. Първоинстанционият съдебен състав обосновано е приел, че са налице всички изискуеми от закона обстоятелства за издаване на оспорения пред него акт – заповед за изземване на недвижимия имот. От приложения по делото акт за общинска собственост е видно, че имота е собственост на Община Кърджали и е налице влязла в сила заповед на Кмета на Общината за прекратяване на наемното правоотношение на О. М., което води до извод за държането му без правно основание. Налице е и липса на предприети от страна на бившия наемател действия за доброволното му освобождаване. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя описаните по – горе изводи, тъй като същите са подкрепени от събраните в хода на съдебното дирене доказателства и не са оспорени от която и да е от страните в производството. При така установеното от фактическа страна е обосновано и становището, че при произнасянето си административния орган е приложил относимите материално правни норми и е съобразил стриктно поведението си с разписаните от законодателя правила за водене и приключване на административното производство по издаване на акта. Правилно са определени като неоснователни и неотносими към настоящото производство наведените от О. М. доводи относно твърденията, че бил напълно редовен наемател. Същите са обстоятелства, които са ирелевантни за настоящото производство и не следва да се обсъждат. Тези възражения са били относими към производството по обжалване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, което, както е установено, е приключило с влязъл в сила административен акт. На следващо място следва да бъде изцяло споделен извода на първоинстанционния съдебен състав, че не е налице нарушение, което да бъде определено като съществено, както и до невъзможност за участие и упражняване на правото си на защита. При така проведеното производство, като краен резултат са спазени правила на административния процес - чл. 26, ал. 1, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 АПК, гарантиращи от своя страна спазването на основните му принципи, а именно за законност, истинност, равенство и откритост. Предвид описаното жалбата срещу първоинстанционния съдебен акт е неоснователна и следва да се остави без уважение поради липса на сочените в нея касационни основания. Решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административният съд, четвърто отделение