Решение № 4576 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5329/2009 г.
ВАСIII отделение08.04.2010 г.докладчик т Пенка Гетова
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Христо Ангелов Хаджиев против заповед № К-939/26.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд - петчленен състав в 14-дневен срок от съобщението.
Мотиви
Решение № 4576 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5329/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 233 и сл. от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145 АПК е образувано по жалба на Христо Ангелов Хаджиев, против заповед № К-939/26.02.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, АЛ. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, АЛ. 2, т. 4 ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Изложени са доводи, че заповедта е издадена при съществени административнопроизводствени правила и в нарушение на приложимия материален закон. Поддържа се също, че не е установено деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание и следва да е налице влязла в сила присъда по образуваното наказателно производство за същото деяние. Ответната страна - министърът на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение, след като прецени допустимостта на жалбата приема, че е подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваната заповед е издадена в законоустановената писмена форма, като в съответствие с императивната разпоредба на чл. 269, т. 2 от ППЗМВР в нея изрично са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Спазена е и разпоредбата на чл. 246, АЛ. 1 от ППЗМВР, като в обжалвания индивидуален административен акт са посочени извършителят, времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В заповедта са посочени изрично кои етични правила за поведение е нарушил жалбоподателят и от кой етичен кодекс са. При издаването на оспорвания индивидуален административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Повод за образуване на дисциплинарното производство по смисъла на чл. 231 от ППЗМВР е предложение рег. № 2885/28.01.2009 г. по описа на ГДГП-МВР, в което са изложени данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение от Христо Ангелов Хаджиев. На основание чл. 230, АЛ. 1, т. 1 и АЛ. 2 от ЗМВР със заповед рег. № К-489/03.02.2009 г., съдържаща всички необходими реквизити по чл. 239, АЛ. 1 от ППЗМВР, министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство срещу Хаджиев, открил е дисциплинарно дело и е определил дисциплинарно разследващ орган. В съответствие с чл. 243, АЛ. 1 от ППЗМВР жалбоподателят е запознат с тази заповед на 05.02.2009 г., видно от саморъчно положеното от него отбелязване. В изпълнение на чл. 243, АЛ. 5 от ППЗМВР във връзка с чл. 229, АЛ. 1 от ЗМВР с покана рег. № 2809/05.02.2009 г. по описа на РДГП-Смолян при ГДГП-МВР дисциплинарно разследващият орган е призовал служителя в срок до 09.02.2009 г. да даде обяснения по случая, като представи и доказателства за твърдените от него факти. Поканата е връчена на Хаджиев на 05.02.2009 г. срещу подпис. Жалбоподателят е депозирал обяснения рег. № 1331/10.02.2009 г. по описа на ГПУ-Крумовград при РДГП-Смолян към ГДГП-МВР, в което на основание чл. 230, АЛ. 4 от ЗМВР е посочил свой защитник. Последният е изразил позицията си по случая писмено под рег. № 1363/10.02.2009 г. по описа на ГПУ-Крумовград при РДГП-Смолян към ГДГП-МВР. Резултатите от разследването са обективирани в обобщена справка рег. № 3125/10.02.2009 г. по описа на РДГП-Смолян при ГДГП-МВР. В съответствие с чл. 243, АЛ. 3 от ППЗМВР на 10.02.2009 г. Хаджиев се е запознал със справката, видно от положените от него отбелязване и подпис върху нея. Със справката е запознат и защитникът на служителя, който е отразил, че няма възражения. На основание чл. 243, АЛ. 4 от ППЗМВР жалбоподателят е депозирал възражение рег. № 1409/11.02.2009 г. В изпълнение на чл. 244, АЛ. 1 от ППЗМВР дисциплинарно разследващият орган е приключил производството, като е изготвил становище рег. № 3287/12.02.2009 г. по описа на РДГП-Смолян при ГДГП-МВР до министъра на вътрешните работи, в което е обсъдил депозираните от дисциплинарно отговорното лице възражения в съотношение със събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства и ги е приел за неоснователни. Въз основа на събраните относими и необходими доказателства, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 229, АЛ. 2 от ЗМВР на 26.02.2009 г. министърът на вътрешните работи е издал обжалваната заповед. Същата е връчена на жалбоподателя срещу подпис на 05.03.2009 г. в съответствие с чл. 232 от ЗМВР и чл. 270, АЛ. 1 от ППЗМВР. Върху нея той саморъчно е отбелязал, че не се намира в законоустановен отпуск, т. е. спазено е изискването на чл. 248 от ЗМВР държавните служители в МВР да не се освобождават от служба по време на отпуск. Заповедта е издадена в рамките на преклузивните срокове по чл. 225, АЛ. 1 от ЗМВР. Оспорваната заповед не противоречи и на материалноправните разпоредби. Конкретното деяние, осъществено от Христо Хаджиев, се изразява в това, че на 18.06.2008 г., в двора на ГПУ-Крумовград, е склонявал военен прокурор ст. лейтенант Ангел Узунов от ВОП-Пловдив, пред други служители на ВОП-Пловдив, да наруши свое служебно задължение, като не извърши обективна, всестранна и пълна проверка по прокурорска преписка № 1183/2008 г. по описа на ВОП-Пловдив и не направи оглед на личния автомобил на служителя "Фолксваген Пасат" с ДК № К 1351 АР, за да се установи дали на предното стъкло на автомобила е поставен неистински годишен винетен стикер, който не е издаден от компетентния орган - фонд "Републиканска пътна инфраструктура". С действията си Христо Хаджиев е нарушил т. 7, т. 8 и т. 36 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед рег. № Iз-2013/08.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи. Съгласно цитираните разпоредби държавният служител в МВР е длъжен да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, да изпълнява процедурите, предвидени от закона, и да допринася за събирането на достатъчно и годни доказателства при разследването на престъпления и други правонарушения. Извършеното от Хаджиев деяние е добило негативен обществен отзвук и е уронило престижа на службата, като е станало достояние на други служители на МВР, на органите на съдебната власт и на отделни граждански лица. Осъщественото от Христо Хаджиев дисциплинарно нарушение се установява по категоричен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство и обсъдени в тяхната пълнота и взаимна свързаност доказателства. То е тежко и представлява деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите от МВР, с което се уронва престижът на службата, съставомерно на чл. 230, АЛ. 2, т. 4 от ППЗМВР. С оглед на това в оспорената заповед наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на Хаджиев на основание чл. 227, АЛ. 1, т. 10 от ЗМВР. Не е налице противоречие между мотивите на заповедта и разпоредителната й част. Налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" съставлява предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение в МВР по смисъла на чл. 245, АЛ. 1, т. 8 от ЗМВР, затова и Христо Хаджиев е бил освободен от служба. Жалбоподателят твърди, че налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" за осъщественото от него деяние преди приключването на наказателното производство, образувано срещу него, е незаконосъобразно. Това възражение е неоснователно. Съгласно императивната норма на чл. 224, АЛ. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност по този закон за извършените от тях нарушения на служебната дисциплина, независимо от това, че деянията им могат да бъдат основание и за търсене на друг вид отговорност. Обжалваната заповед съответства и на целта на закона, тъй като е съобразена и с личната, и с генералната превенция, целена от законодателя с налагането на установените дисциплинарни наказания за служителите от системата на МВР. По изложените съображения, Върховният административен съд, III отделение