Решение № 6593 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1917/2012 г.

Решение № 6593 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1917/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Спаска Великова Ташкова - Мичева, жив. в гр. Пазарджик, и от Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ срещу решение № 15718/29.11.2011 г. по адм. дело № 15282/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение № 220 от 5.10.2010 г. по преписка 55/2010 г. на КЗД. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и в нарушение на съдопроизводствените правила според първия касатор и необосновано според втория касатор, искат отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу решението на КЗД. Ответникът по касационна жалба - ликвидаторът на "Водоснабдяване и канализация - в ликвидация" ЕООД, гр. Пазарджик, Звезделин Вълков Вукев, чрез процесуален представител, взима писмено становище, за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на втора колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е приел, че с обжалваното пред него решение на КЗД незаконосъобразно e установено, че Звезделин Вълков Вукев, ликвидатор на "Водоснабдяване и канализация - в ликвидация" ЕООД, гр. Пазарджик, е извършил акт на дискриминация по признак "лично положение" спрямо Спаска Великова Ташкова - Мичева, при осъществяването на нейното право на труд в противоречие с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ вр. чл. 26 от ЗЗДискр., поради което и на основание чл. 65, т. 3 във вр. с чл. 47 от ЗЗДискр. му е наложена глоба в размер на 250 лв. и на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. му е дадено задължително предписание да се въздържа в бъдеще от прояви, насочени към неравно третиране на служителите в представляваното от него дружество. Този си извод съдът е мотивирал с установените по делото факти - през м. 11.2009 г. след встъпването на Вукев в длъжност "ликвидатор" последният е преразпределил техническият секретар на дружеството - касаторката на длъжност "касиер", заемана до този момент от св. Мария Томева, като последната е останала без работа. По преписката не е назначавана експертиза, за да се установи дали е имало или не производствена необходимост от преместването, а този факт не може да се установява със свидетелски показания. Впоследствие през м. 02.2010 г. Вукев е издал заповед по чл. 120 от КТ за възлагане на друга работа "инкасатор", като на същата дата са преназначени и Красимир Мичев, съпруг на жалбоподателката и Никола Чеширов, което сочи че преназначаването разгледано като третиране по смисъла на ЗЗДискр. не е извършено единствено по отношение на касаторката. Спаска Мичева е отказала да изпълни заповедта по чл. 120 от КТ, поради което е наказана с "предупреждение за уволнение". След това ликвидаторът е съкратил длъжността "технически секретар", създал е длъжността "деловодител" и е предложил на касаторката длъжността "инкасатор", но тя е отказала да я заеме, поради което е уволнена. Не е установено дали длъжността "деловодител" е включвала други функции, различни от технически секретар. Непредлагането на длъжността "деловодител" на Мичева не представлява неравно третиране по личен признак, а има отношение към законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение. Установяването дали съкращаването на щата е фиктивно е от компетентността на гражданския съд в исковото производство за установяване на незаконосъобразност на уволнението. Мотивите на първоинстанционния съд не сочат на дискриминационно третиране. Не е установено нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр., а е посочена неотносимата в случая разпоредба на чл. 26 от ЗЗДискр. Решението е правилно. Основателни са доводите, че липсата или наличието на производствена необходимост от преместването на друга длъжност не може да се установява със свидетелски показания, тъй като е необходима преценка на лице със специални познания. Твърденият в касационната жалба конфликт между съпруга на касаторката и ликвидаторът не води до извод за неравно третиране по признак "лично положение" от страна на ликвидатора спрямо касаторката. Представените по делото съдебни решения по заведените от касаторката граждански дела не съдържат мотиви, от които да се направи извод за пряка дискриминация на касаторката, изразяваща се в неблагоприятно третиране спрямо останалите служители при сравними сходни обстоятелства. Неоснователно е оплакването на втория касатор за противоречия в мотивите на съда, цитиращи мотивите, отнасящи се до приетото за установено от КЗЗД и приетото за установено от съда. Съдът е посочил, че не приема за установени част от спорните факти, приети за установени от КЗЗД. Законосъобразни са доводите за недоказване на по - неблагоприятно третиране на касаторката, което води до липса на посоченото от КЗЗД правно основание на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.