Решение № 52 от 8.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 335/2022 г.

Решение № 52 от 8.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 335/2022 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емилия Донкова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена на 21.07.2021 г. от Т. С. П. молба вх. № 1706 за отмяна на влязлото в сила решение № 55 от 02.06.2021 г. по гр. д. № 199/2021 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която молителката е осъдена да заплати на С. С. С. сумата 1 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ужилване, причинено на ищеца на 29.05.2019 г. от пчела, собственост на Т. С. П., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В молбата се поддържа, че е налице отменително основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, по причина, че в открито съдебно заседание на 02.06.2021 г., когато е даден ход на устните състезания и независимо от направеното искане, обективирано в молби от 19.05.2021 г. и 02.06.2021 г., не е определен срок по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК за представяне на писмени бележки и по този начин е нарушено правото й на защита. С определение № 34 от 08.03.2022 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, молбата за отмяна е приета за разглеждане като допустима. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, молителката изразява становище за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Ответникът по молбата С. С. С. изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на С. С. С. срещу Т. С. П., с която са предявени искове с правно основание чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователните й действия, с които му пречи да упражнява правото си на собственост, изразяващи се в отглеждането на пчели в пчелни кошери-пчелин и с правно основание чл. 50 ЗЗД за заплащане на сумата 1 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ужилване, причинено на ищеца на 29.05.2019 г. от пчела, собственост на ответницата, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС. Същото е било предмет на въззивна жалба от молителката в частта, с която е уважен иска по чл. 50 ЗЗД. Въззивният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.05.2021 г. С молба от същата дата процесуалният представител на ответницата – молител е поискал да му бъде предоставен срок за писмени бележки. Делото е пренасрочено за 02.06.2021 г., като в проведеното открито съдебно заседание въззивният съд не е докладвал същата. Молба с идентично съдържание е депозирана и на 02.06.2021 г., но същата е постъпила след започване на съдебното заседание. В съдебното заседание е даден ход на устните състезания, като в протокола е отразено, че съдът ще обяви решението си на същата дата. Решението е обявено на 02.06.2021 г. При изложените по-горе факти следва да се приеме, че молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е основателна. Съображенията за това са следните: В конкретния случай молителката излага твърдения, според които правото й на участие в процеса е било нарушено поради непредоставянето на възможност за представяне на писмени бележки по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 149, ал. 1 ГПК, след събиране на доказателствата по делото, съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, дава ход на устните състезания - израз на правото на защита на страната. Чрез въведените в устните състезания доводи, страната излага своята теза относно фактическите обстоятелства по делото и правните си доводи с цел да убеди съда в правотата на становището си. Съдът пристъпва към постановяване на решението едва след като се е запознал с тезата на всяка от страните относно правилния изход на спора. Независимо че непредоставянето по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК на възможност на страната да представи писмени бележки, когато същата е поискала да й бъде определен подходящ срок, не е равнозначно на липса на провеждане на устни състезания, то това процесуално поведение на съда е нарушение на гарантираното от закона право на ефективно участие на страната в процеса. В настоящата хипотеза това е обусловено и от обявената с решение № 325 от 2020 г. на МС извънредна епидемична обстановка, която с решение № 426/26.05.2001 г. е била удължена, считано от 01.06.2021 г. до 31.07.2021 г. В обобщение, нарушено е правото на молителката да участва в процеса. Влязлото в сила въззивно решение трябва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд от фазата на устните състезания. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по искането за възстановяване на направените в производството по отмяна разноски. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение