Решение № 8831 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12752/2010 г.

Решение № 8831 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12752/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Светлана Анатолиева Ганчева от гр. Пловдив против решение № 906 от 22.06.2010 г., постановено по адм. д. № 91/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № К-1390 от 2.11.2009 г. на началника на РУ на МВР - Хисаря за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи по същество за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поддържани и пред първоинстанционния съд. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакуваната заповед. Ответникът началникът на РУ на МВР - Хисаря не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. За да постанови обжалваното решение, Административният съд - Пловдив е приел, че са осъществени посочените от органа фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед № К-1390 от 2.11. 2009 г. на началника на РУ на МВР - Хисаря, с която на Ганчева е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС", на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касаторът повторно излага възраженията си, наведени пред първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта. За да отхвърли жалбата, съдът е развил подробни съображения по всеки един от наведените от жалбоподателката доводи. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, материалния закон и същата е съответна на целта на закона. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. "б", изр. второ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство и откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, се прилага принудителна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. А съобразно предписанието на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. С нарочна заповед министърът на вътрешните работи е възложил правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. началниците на РУ на МВР, какъвто е издателят на оспорения административен акт. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС и отказ да бъде проверен за употреба на алкохол. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. Констатациите по акта не са оборени в хода на настоящото производство, като по повторно направените от касатора възражения първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. С оглед преследваната цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП мярката се прилага до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца. В тази връзка правилен е изводът на съда, че всички доводи на жалбоподателката за липсата на виновно поведение от нейна страна се изследват в административнонаказателно производство, а не в производството по прилагане на ПАМ. Не се спори, че Ганчева е отказала да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол. Този установен факт е достатъчното основание за издаването на административния акт, тъй като законодателят е предвидил визираните основания при условията на алтернативност. При съответна фактическа обстановка по делото АС - Пловдив е приложил правилно материалния закон. С оглед данните по делото решаващият съд обосновано е приел, че обективираните в АУАН факти не са оборени по надлежния ред и административният орган е приложил точната материалноправна норма. Органът е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е приложил относимата правна норма. Изводът на съда, че актът за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК е правилен. Представеният пред касационната инстанция протокол по НАХД № 303/2010 г. на Пловдивския районен съд е допустимо, но неотносимо доказателство в настоящото производство. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд,