Решение № 14976 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3969/2010 г.

Решение № 14976 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3969/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Пламен Иванов Станчев, чрез пълномощника му адв. С. Каров, срещу решение № 84 от 3.02.2010 г., постановено по адм. дело № 837/2009 г. от Административен съд Бургас. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на обжалвания съдебен акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Ответникът - ОД на МВР гр. Стара Загора не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил иска на Пламен Станчев против ОД на МВР гр. Стара Загора с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за заплащане на обезщетение за понесени в следствие неправомерно задържане от органите на МВР неимуществени вреди, представляващи притеснения, емоционален стрес от невръчване на документи за задържането, както и недопускане на защитник, които са оценени от него на 2 000 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че на 20.12.2007 г. в 3.10 часа Станчев е бил задържан в РПУ - Ст. Загора по реда на ЗМВР. Задържаният е отказал да подпише декларация за ползване на адвокатска защита (по образец) и уведомяване за задържане. Приел е още, че въпреки това поведение на следващия ден е бил посетен от адв. Н. Марков. В 12 часа на същия ден е била издадена заповед по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и Станчев е бил освободен. Съдът е установил още, че заповед № 638 от 20.12.2007 г., издадена на осн. чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е била отменена като незаконосъобразна с решение № 16 от 27.03.2008 г., постановено от АС Стара Загора по адм. дело № 74/2008 г., оставено в сила с решение № 4311 от 1.04.2009 г., постановено по адм. дело № 6931/2008 г. от ВАС. При тази фактическа установеност и на базата на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че не е установено наличието на вреда за ищеца, която да е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт, т. е. в случая не са налице всички изискуеми от чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на държавата. Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество. Фактическата обстановка е изяснена правилно. Събрани са и всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ обаче първоинстанционният съд е направил правни изводи, които не се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е посочил, че за да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от специалния ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди. Дейността, свързана с изпълнение на мярката "задържане от полицейски орган и отвеждане в РПУ", наложена по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР представлява именно такава дейност с оглед характеристиките й на дейност, свързана с упражняване на държавна принуда и правомощията на полицейските органи, визирани в разпоредбите на действащия през исковия период ЗМВР. Отговорността на държавата/общините по чл. 1 от ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност и за да бъде реализирана е достатъчно да се докаже наличието на посочените по-горе обстоятелства. Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими от АПК, приложимия субсидиарно в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства. В случая съдът от първата инстанция е приел, че "не се установяват по несъмнен начин претендираните неимуществени вреди, а оттук и причинната връзка между незаконосъобразния административен акт и твърдения вредоносен резултат ...". Този извод е неправилен. В исковата си молба Пламен Станчев сочи, че: 1. задържането му в РПУ Стара Загора е продължило повече от допустимите по чл. 64 от ЗМВР 24 часа - бил е освободен в 11.50 часа на 21.12.2007 г.; 2. в нарушение на чл. 65, ал. 1 от ЗМВР до 12 часа на 20.12.2007 г. не му е бил предявен акт за отвеждането му в РПУ, от който да е видно по каква причина и на какво основание е бил задържан; 3. не е бил съгласен със записаното в заповед № 638/20.12.2007 г. "... във връзка с извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 от НК. ", поради което е отказал да я подпише; 4. на 20.12.2007 г. на задържания не е била осигурена защита, каквото е изискването на чл. 63, ал. 5 от ЗМВР; 5. в нарушение на чл. 63, ал. 6 от ЗМВР органите на полицията не са уведомили близките за задържането на Станчев; 6. през цялото време на задържането - 33 часа - не са му били осигурени легло, храна и вода, а помещението е било "мръсно, полутъмно, вонящо на урина". В резултат на това поведение е бил "силно травмиран психически", причинени са му притеснения, емоционален стрес от невръчването на документите за задържането и недопускането на защитник . Близките му също са били силно притеснени от факта, че не се е прибрал, не са имали връзка с него, тъй като телефонът му е бил изключен, а дежурният в РПУ е отказал информация на адв. Таня Тодорова за повода и основанието за задържането. От приложените по делото доказателства е видно, че полицейските органи от РПУ Стара Загора са демонстрирали поведение, което е изцяло в разрез с изискванията на ЗМВР. Вярно е, че разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР дава правомощие на полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Достатъчно е наличието на данни. Но съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗМВР за отвеждането на задържаното лице в определеното за задържане място полицейските органи издават писмена заповед. Тълкуването на употребените от законодателя термини сочи на извода, че заповедта по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР следва да бъде издадена незабавно и да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, т. е. да съдържа фактическите и правни основания за издаването й. В случая заповед за задържане на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗМВР е била издадена не след отвеждането на задържания в сградата на РПУ, а девет часа по-късно - едва в 12 часа на 20.12.2007 г. По този начин фактическото задържане на Пл. Станчев е продължило над допустимите от закона 24 часа - от 3.10 часа на 20.12.2007 г. до 11.50 часа на 21.12.2007 г., с което полицейския орган е нарушил разпоредбата на чл. 64, предл. второ от ЗМВР. Това обстоятелство не е спорно между страните и се доказва както от писмените доказателства, представени от административния орган, така и от показанията на двамата разпитани свидетели - св. Марков, който е изпълнявал длъжността мл. разузнавач в ОД на МВР, сектор "Криминална полиция" при РПУ и св. Джабаров, задържан в същия ден заедно с ищеца. Освен че девет часа след отвеждането в РПУ на задържаните лица не е била представена заповед за задържането и отвеждането им не са им били разяснени незабавно и правата: да обжалват законността на задържането пред съда, да имат защитник от момента на задържането; да посочат лице, което полицейските органи да уведомят незабавно, с което по недопустим начин е било нарушено правото им на защита. Това са особено съществени нарушения на правомощията на полицейските органи и правата на задържания, които логично са довели до отмяната на административния акт - заповед № 638 на полицейския орган, издадена на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗМВР. След като първоинстанционният съд е установил обаче, че е налице неправомерно задържане над допустимите 24 часа е приел, че това поведение на органите на полицията не са подложили задържания на страдание над неизбежното ниво, присъщо на този вид ограничителен режим. Настоящата инстанция не споделя такъв извод. Задържане над определеното и допустимо от закона време представлява особено съществено нарушение на човешките права, което автоматично води до ангажиране отговорността на държавата. Още повече, че в случая твърденията на ищеца, че за цялото време на задържането не му е било осигурено легло (потвърдено и от свидетеля Марков, който сочи, че в помещението, в което е бил задържан Станчев има "скамейки"), храна и вода сочи на извода, че действително е бил подложен на недопустим психически и физически тормоз, като са му причинени неудобства и страдания над допустимото ниво за този ограничителен режим. Тези вреди са в пряка причинна връзка с поведението на полицейския орган, поради което настоящият състав намира ищцовата претенция за основателна. Тъй като размерът на вредите не е бил обсъждан от първоинстанционния съд и по въпроса за техния размер не е формирана воля на съда, решението следва да се отмени и делото, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК да се върне на Административен съд - Бургас за определяне на размера на вредите съгласно правилата на чл. 52 от ЗЗД. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,