Решение № 13959 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2814/2017 г.

Решение № 13959 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2814/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Фърст БГ" ЕООД гр. Б., представлявано от управителя М. А. против решение № 47/13.01.2017 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по адм. дело № 1257/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-02000215008511-091-001/17.03.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № 130/06.06.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", град Б.. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - противоречие на решението със събраните по делото доказателства, нарушения на процесуалния и материалния закон. Конкретните оплаквания са за нарушение на изискванията по чл. 133, ал. 1 ДОПК за образуване ревизия и чл. 177, ал. 6 ЗДДС за ангажиране отговорността на последващ получател. Касаторът счита, че отговорността на Фърст БГ ЕООД по чл. 177, ал. 1 ЗДДС е ангажирана незаконосъобразно при наличието на влязъл в сила ревизионен акт по отношение на прекия получател Е. Т. БГ ЕООД - първият получател по доставките и без да е търсена отговорността на останалите получатели по веригата, преди ревизираното дружество. Твърди, че съдът не се е произнесъл по възражението за липса на компетентност на органите по приходите, издали ревизионния акт по чл. 119, ал. 2 във връзка с чл. 118, ал. 2 ДОПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Счита, че не е изпълнен фактическият състав по чл. 177, ал. 6 ЗДДС, като органите по приходите не са установили, че събирането на данъка е неуспешно по отношение на прекия получател по доставката. Оспорва изводите на съда, че е налице знание у ревизираното дружество по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски. В устните състезания по делото, М. А. - управител на Фърст БГ ЕООД, чрез назначения му на основание 4, ал. 2 ГПК преводач от турски език С. М. Ч. поддържа искането си за отмяна на ревизионния акт, по съображения за начина, по който са осъществявани покупките и продажбите на процесните стоки. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Б., чрез процесуалния си представител юрк. Л. И. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Излага съображения за правилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. Счита, че предпоставките за ангажиране солидарната отговорност на ревизираното лице, като последващ получател по доставката по чл. 177 ЗДДС са доказани. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Б. е бил ревизионен акт, с който на "Фърст БГ" ЕООД са установени задължения за данък добавена стойност (ДДС) в размер на 77 891.71 лева, на основание чл. 177 ЗДДС, представляващ дължим и невнесен данък от С. И. ЕООД в качеството му на последващ получател по доставки на стоки (плат- полиестер и мотокар) през м. 01.2015 г., м. 02.2015 г., м. 04.2015 г. и м. 06.2015 г. и съответните лихви от 6 907.26 лева. Пряк получател по доставките е Е. Т. БГ ЕООД, който е препродал стоките на МД - 68 ЕООД и на Империал 58 ЕООД. Тези дружества са преки доставчици на Фърст БГ ЕООД, който е изнесъл стоката в Р. Т. От фактическа страна съдът е установил, че ревизираното дружество е ползвало данъчен кредит по фактурите, издадени от МД-58 ЕООД за м. 01.2015 г., Ем трейд ЕООД за м. 02.2015 г. и от Империя 58 ЕООД за м. 04.2015 г. и м. 06.2015 г. От доказателствата по преписката е установено, че С. И. ЕООД е декларирал по СД за м. 01.2015 г., м. 02.2015 г. м. 04.2015 г. и м. 06.2015 г. ДДС за внасяне в общ размер на 77 982.50 лева, от които са събрани 90.79 лева. Остатъкът от 77 891.71 лева не е внесен. Срещу дружеството е образувано изпълнително дело, наложени са обезпечителни мерки - запор върху банкови сметки и върху вземане от трето лице - Е. Т. БГ ЕООД, По изпълнителното дело не са постъпили плащания на задължението. За прекия получател по доставките - "Е. Т. БГ" ЕООД в решението е установено, че с влязъл в сила ревизионен акт е ангажирана отговорността му по чл. 177 ЗДДС за дължимия и невнесен ДДС от С. И. ЕООД в размер на 77 893.03 лева и съответните лихви. След проверка на имуществото на дружеството е преценено, че задължението е несъбираемо, поради липса на активи и парични средства по банковите сметки на дружеството. По отношение на МД-68 ЕООД и Империя 58 ЕООД е установено, че са посредници при продажбите, като стоките са получени от доставчика и предадени на клиента. Плащанията към доставчика са извършени чрез средствата от получените преводи от Фърст БГ ЕООД. Няма данни по делото да е ангажирана отговорност по чл. 177 ЗДДС на МД -68 ЕООД и Империя 58 ЕООД. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, без допуснати съществени нарушения в ревизионното производство. Възражението за нищожност на ревизионния акт, поради наличието влязъл в сила друг ревизионен акт за същите периоди, съдът е отхвърлил като неоснователно, поради разликата в предмета на двата акта - първият е издаден за задълженията на ревизираното лице, а вторият - за задължения на трето лице - доставчик. По материалната законосъобразност на установения ДДС съдът е посочил предпоставките за реализиране солидарната отговорност на получателя по доставките на основание чл. 177 ЗДДС, а именно: 1/ неизпълнение на задължението от доставчика да внесе начисления данък; 2/ упражнено право на приспадане от получателя и 3/ знание у получателя, че данъкът няма бъде внесен, което следва да бъде доказано от органите по приходите по реда на чл. 117-120 ДОПК. В мотивите си съдът е посочил, че страните не спорят по осъществяването на първите две предпоставки - доставчикът не е внесъл начисления ДДС и получателят е ползвал правото на данъчен кредит по доставките на същите стоки. Според съда спорът е относно третата предпоставка - знание у получателя, че данъкът няма бъде внесен. От събраните по делото доказателства съдът е обосновал извод, че представляващият Фърст БГ ЕООД към датата на осъществяване на доставките е знаел, че данъкът няма да бъде внесен от С. И. ЕООД. Този извод е мотивиран с наличието на трайни търговски отношения с китайските дружества, от които е осъществяван внос на текстил до края на 2014 г. От началото на 2015 г. същите дружества са осъществявали внос на същата стока с получател С. И. ЕООД. След поредицата от доставки, цялото количество стока се придобива от Фърст БГ ЕООД, за да бъде изнесено в Турция. Цената на придобиване е значително по-висока от тази на придобиване чрез внос. З. това сочат и данните за участие на М. А. в подготовката на документите за вноса, транспорта, съхранението, според сведенията на управителя на Гелд консултинг ООД, осъществяващо митническото обслужване. Приел е, че С. И. ЕООД е учредено с финансиране и в присъствието на М. А. В тази връзка съдът е кредитирал писмените обяснения на Н. Р. А. през органите по приходите и пред органите на МВР. Съдът е изложил мотиви, че не кредитира показанията на същото лице, дадени в с. з. на 23.11.2016 г. като противоречащи на дадените по-рано обяснения и на обясненията на Р. Й. и К. Д. Съдът е отчел и обстоятелството, че управителят на Фърст БГ е участвал при теглене на постъпилите по банковата сметка на С. И. ЕООД средства съгласно дадените обяснения от банковата служителка Димова. При тези обстоятелства съдът е направил извод, че между С. И. ЕООД и Фърст БГ ЕООД са съществували трайни връзки, които обосновават наличието на знание у представляващия последното дружество, че дължимият ДДС няма да бъде внесен от доставчика, доколкото същият е наясно с финансовото му състояние и липсата на активи. На това основание е приел, че са изпълнени условията по чл. 177 ЗДДС за ангажиране отговорността на получателя и е потвърдил ревизионния акт. Решението е правилно постановено. Не са налице сочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Предмет на съдебния спор е отговорността на Фърст БГ ЕООД в качеството му на последващ получател по доставките по чл. 177 ЗДДС. Цитираната норма предвижда солидарна отговорност, установена по силата на закона на регистрирано по ЗДДС лице - получател по доставката за невнесен данък добавена стойност /ДДС/ от друго лице, доколкото е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността се реализира при следните кумулативни условия: лицето, чиято отговорност са ангажира да има качеството получател по облагаема доставка; да е ползвало данъчен кредит пряко или косвено свързан с доставката, дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като резултат за съответния период и лицето да знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен съгласно чл. 177, ал. 2 ЗДДС. По силата на чл. 177, ал. 6 ЗДДС отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките. Доказателствената тежест за установяване предпоставките по чл. 177 ЗДДС е на органите по приходите, чрез доказателствените средства, предвидени в ДОПК. В разглеждания случай спорът по делото е относно наличието на знание у получателя, че ДДС, по доставките на процесните стоки, няма да бъде внесен от доставчика С. И. ЕООД по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС и изпълнението на условията по чл. 177, ал. 6 ЗДДС, при които се ангажира солидарната отговорност на последващ получател по доставките. Изводите на първоинстанционния съд, че е доказано знание у ревизираното лице, че ДДС във връзка с доставките на процесните стоки няма бъде внесен от доставчика С. И. ЕООД, се подкрепят от доказателствата по делото. Правилно, на основание чл. 172 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК съдът не е кредитирал показанията на св. Н. А., дадени в с. з. на 26.11.2016 г., тъй като са в противоречие с писмените му обяснения приобщени в хода на ревизионното производство и с данните от писмените обяснения на Р. Д. Й. - управител на Г. К. ООД - дружеството осъществявало митническо представителство на С. И. ЕООД при вноса на процесните стоки и на Фърст БГ ЕООД при износа на стоките за Турция. От писмените обяснения на Н. А., събрани при извършената му проверка от органите по приходите и приобщени в ревизионното производство е установено, че М. А. - управител на Фърст БГ ЕООД е бил запознат с целта, за която е учредено дружеството С. И. ЕООД - да осъществява внос на стоки от Китай, присъствал е в банката при извършване на банкови операции от сметката на това дружество и е извършвал всичките му сделки (покупки и продажби). От писмените обяснения на Р. Й. - управител на Г. К. ООД, митнически агент, е установено, че от самото начало на обслужване на С. И. ЕООД, детайлите по осъществените общо четири вноса на стоки от Китай, са обсъждани с М. А. - турски гражданин, М. Ю. - негов преводач и придружител и банкови служители от обслужващата ги банка "Д. Б." АД. Стоката предмет на митнически внос е получена директно в гр. П., в склада на Фърст БГ ЕООД. Същият митнически агент е съдействал и за износа на същите стоки, от името на ревизираното лице, като и в този случай е контактувал с управителя М. А.. Знанието е налице към момента на осъществяване на доставките. Твърденията на ревизираното лице че е станал жертва на схема, осъществена от преводачът му М. Ю., който е собственик и управител на прекия получател по доставките Е. Т. БГ ЕООД, не се подкрепят от нито едно доказателство по делото. Показанията на св. Н. А. пред съда, че е бил измамен от Метин (Юмер), не кореспондират с останалите доказателства по преписката. Твърдението на М. А., че не познава свидетеля, се опровергава както от писмените обяснения на същия, дадени при извършената му от органите по приходите проверка, така и от показанията му пред съда. При тези обстоятелства, следва да се приеме че последващият получател по доставката - Фърст БГ ЕООД чрез своя управител М. А. е бил запознат със сделките и банковите операции на доставчика във връзка с доставките на процесните стоки, по които е ползвал данъчен кредит и е знаел, че декларираният от доставчика и дължим ДДС по доставките на процесните стоки няма да бъде внесен. При така установените обстоятелства законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е изпълнено условието по чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Неоснователно е възражението в касационната жалба за нарушение на чл. 177, ал. 6 ЗДДС. Правилно съдът е приел, че условие за реализиране отговорността на последващият получател по доставките е, да бъде ангажирана отговорността на прекия получател по доставките и събирането на задълженията да е неуспешно. В случая от доказателствата по делото се установява, че на прекият получател Е. Т. БГ ЕООД е издаден и влязъл в сила ревизионен акт, с който е ангажирана отговорността му на основание чл. 177 ЗДДС за невнесения от С. И. ЕООД ДДС пряко свързан с доставките на процесните стоки. От събраните по делото доказателства за имуществото на това дружества се установява, че задълженията по този ревизионен акт не са събрани, а дружеството не притежава недвижими имоти, МПС и други активи, авоари по банковите сметки, които да послужат за събиране на данъка. Цитираната в касационната жалба съдебна практика на Върховния административен съд е неотносима към процесния случай, тъй като касае случаи, в които не е ангажирана отговорност по чл. 177 ЗДДС на прекия получател по доставките. Освен това от данните по делото е установено, че и Империя 58 ЕООД не притежава МПС, недвижими имоти, които да послужат за събиране на публични задължения, а върху банковите сметки на дружеството в Търговска банка Д АД е наложен запор за сумата от 19 917.69 лева срещу евентуални бъдещи постъпления. По тези съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на Фърст БГ ЕООД следва да се остави в сила, като валидно, допустимо и правилно. За пълнота на изложеното и във връзка с доводите в касационната жалба, следва да се посочи, че преценката на съда за компетентност на органите по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК при действието на чл. 118, ал. 2 ДОПК е в съответствие с т. д. № 10/2015 г. Неоснователни са и доводите за недопустимост на оспорения ревизионен акт, предвид наличието на издаден такъв по чл. 177 ЗДДС на прекия получател по доставките. Както се посочи по-горе, реализирането на отговорността на прекия получател е условие за прилагането й по отношение на последващите получатели по доставките съгласно чл. 177, ал. 6 ЗДДС. В случая това условие е изпълнено. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация за осъщественото представителство от юрисконсулт в настоящото производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,