Решение № 336 от 23.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 290/2010 г.

Решение № 336 от 23.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 290/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството пред Върховния касационен съд е с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяване на решение № 49/10.02.2010 г., постановено по в. ч. н. д. № 31/10 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 8674/15.12.2009 г. по ч. н. д. № 3505/09 г. на Районен съд - гр. П.. С последното по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК са групирани наказанията, наложени на Т. М. Г. по три влезли в сила присъди и е постановено отделното изтърпяване на наказанията по други две.

В искането се излагат доводи за нарушение на материалния закон, изразяващо се в неприлагане на закона, който е следвало да бъде приложен - чл. 68, ал. 1 НК.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция искането се поддържа от представителя на Прокуратурата.

Осъденият и упълномощеният от него защитник намират искането за неоснователно и молят същото да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, приема за установено следното:

За периода 2007 г. - 2009 г. Т. Г. е осъждан пет пъти за извършени престъпления от общ характер.

По предложение на Районна прокуратура - гр. П. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК относно приложението на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК е образувано н. ч. д. № 3505/09 г. по описа на Плевенски районен съд, като с постановеното по него определение № 8674/15.12.2009 г. са групирани наказанията на осъдения както следва:

• по н. о. х. д. № 1000/07 г., н. о. х. д. № 319/07 г. и н. о. х. д. № 2/07 г., - всичките по описа на Районен съд - гр. П. е определено общо най - тежко наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с тригодишен изпитателен срок.

Със същият съдебен акт е постановено отделното изтърпяване на наказанието "пробация", наложено на Г. по н. о. х. д. № 461/08 г. на Районен съд - гр. П. с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година при явяване и подписване при пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на сто часа за срок от една година.

С първоинстанционният съдебен акт е постановено отделното изтърпяване и на наказанието "пробация", наложено на осъдения по н. о. х. д. № 2827/09 г. с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година при явяване и подписване при пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на сто и петдесет часа за срок от една година.

Без уважение е оставено искането на Районна прокуратура - гр. П. за приложение на чл. 68, ал. 1 НК по отношение на общо определеното по реда на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК наказание по н. о. х. д. № 1000/07 г., н. о. х. д. № 319/07 г. и н. о. х. д. № 2/07 г., - всичките по описа на РС - гр. П..

Първоинстанционното определение е потвърдено изцяло с атакуваното пред настоящата инстанция по реда на глава тридесет и трета от НПК въззивно решение.

Искането за възобновяване на в. ч. н. д. № 31/10 г. на Окръжен съд - гр. П. е ОСНОВАТЕЛНО.

Посоченото групиране е извършено при допуснато съществено нарушение на материалния закон поради неправилен отказ за приложението на чл. 68, ал. 1 НК по отношение на общо определеното наказание по посочените три дела. Изводите на долните инстанции, че последващата замяна на пробацията с лишаване от свобода не обуславя наличието на предпоставки за приложението на чл. 68, ал. 1 НК са неправилни и незаконосъобразни.

С последващата замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода, осъденият търпи последното и се счита за осъден по последното наказание, независимо, че не е наложено с присъдата.

В този смисъл е и константната практика на ВКС - ТР № 79/1983 г. на ОСНК на ВС, което макар и постановено с оглед замяната на несъществуващите самостоятелно към момента наказания "поправителен труд" и "задължително заселване", е относимо и приложимо спрямо наказанието пробация.

Деянието по н. о. х. д. № № 461/08 г. на РС - гр. П. е извършено на 24.07.2007 г., т. е. в изпитателния срок на отложеното наказание лишаване от свобода в размер на три месеца по н. о. х. д. № 1000/07 г. на РС - гр. П. Остатъкът от определеното по н. о. х. д. № № 461/08 г. на РС - гр. П. наказание пробация е заменено на основание чл. 43а НК с определение, постановено по ч. н. д. № 284/2009 г. на РС - Плевен с лишаване от свобода в размер на три месеца и шест дни.

При последващото групиране, извършено от РС - гр. П., потвърдено от ОС - гр. П., е следвало преценката относно това дали Г. е осъждан по н. о. х. д. № 461/08 г. на Районен съд - гр. П. на лишаване от свобода или не, да се направи след като се вземе предвид вида на наказанието, с което пробацията е заменена и фактически изтъпряната част от него.

Следователно, налице са предпоставките за приложението на чл. 68, ал. 1 НК по отношение на общо определеното наказание по н. о. х. д. № № 1000/07 г., н. о. х. д. № 319/07 г. и н. о. х. д. № 2/07 г. по описа на РС - гр. П., а допуснатото нарушение на материалния закон е основание за възобновяване на въззивното производство.

Мотивиран от изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК