Решение № 5734 от 31.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на [населено място], община Септември, чрез адвокат Иванов, срещу Решение 902 от 01.12.2022 г., постановено по адм. дело 545/2022 год. по описа на Административен съд Пазарджик, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът М. Томов не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отменил по оспорването на М. Томов мълчалив отказ на кмета на [населено място], община Септември да се произнесе по заявление от 08.03.2022 г. за издаване на удостоверение за идентичност на имот, находящ се в [населено място] и е върнал преписката на административния орган за извършване на поисканата административна услуга в 7-дневен срок. За да постанови този резултат съдът е приел, че заявителят претендира права върху посочения в заявлението му имот, административният орган не се е произнесъл по исканата административна услуга в установения от закона срок, при изведеното от закона задължение да я извърши. Решението е валидно допустимо и правилно. Издаването на удостоверение за идентичност на имот представлява административна услуга съгласно § 1, т. 2 от Закона за администрацията (ЗА) и е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. При липса на изрично произнасяне по искането от страна на компетентния орган в определения в закона срок, в случая е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, оспорен пред съда в установения от закона срок. Правилно в обжалваното решение е прието, че изпратеното до заявителя на услугата писмо във връзка с подаденото заявление има уведомителен характер. Отказът да се издаде исканото удостоверение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК - издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Отделно от това в случая заявителят е и извел интереса си от извършване на исканата административна услуга, видно от представеното към него удостоверение, издадено от Окръжен съд Пазарджик. Доколкото подаденото заявление е непълно, при липса на конкретизация на имота, за който се иска, съответно идентичност с кой имот по стар план се търси, то това е предпоставка по чл. 30, ал. 2 АПК за отстраняване на недостатъци в искането, но не и за отказ от произнасяне. В този смисъл неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че към искането не са представени посочените в него документи. Неоснователен при това положение е и доводът в касационната жалба, че заявлението не подлежи на разглеждане, тъй като по предходни такива е налице влязъл в сила административен акт на същия орган. С оглед изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. Първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,