Решение № 12329 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6379/2011 г.

Решение № 12329 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6379/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Пламен Тодоров Георгиев от гр. Казанлък против решение № 24 от 09.02.2011 г. постановено по адм. дело № 503 от 2010 г. на Административния съд - Стара Загора. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Казанлък не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение Административният съд - Стара Загора, е отхвърлил оспорването на Пламен Георгиев срещу заповед № 1011 от 01.10.2010 г. на кмета на община Казанлък, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е било наредено изземване на недвижим имот - публична общинска собственост, представляващ част от тротоара на кръстовището на бул. "23-ти Пехотен Шипченски полк" и бул. "Ал. Стамболийски", върху който неправомерно бил изграден обект с размери в план 7/6 метра гр. Казанлък. Съображенията за това са били, че между страните липсва наемен договор, имащ за предмет въпросния недвижим имот. Съдът е посочил, че върху общинския имот бил разположен преместваем обект без одобрена от общината схема. Направен е извод, че при тази фактическа обстановка жалбоподателят държал същия без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Така приетото е законосъобразно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Необходимо е обаче за яснота да се подчертаят няколко момента. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всичките тези изисквания са били налице. Това е така, защото между страните няма сключен наемен договор за този общински имот, който има статут на публична собственост. Оплакванията развити в касационната жалба не могат да бъдат основание за отмяна на постановеното решение. Това е така, защото по делото не са били представени данни (а такива не са представени и с касационната жалба), да е налице правно основание въз основа на което Тодоров да владее общинския имот. Тежестта на доказване на правнозначимите факти и обстоятелства тежи върху жалбоподателя, който черпи права от евентуалното решение на гражданско правния спор. След като по делото е установено по безспорен начин, че имота предмет на оспорената заповед е общинска собственост, а жалбоподателят не е могъл да докаже правно основание, въз основа на което държи същите, то явно са били налице основанията на чл. 65 ЗОС за издаване на заповедта. С оглед изложеното дотук правилно административният съд е счел, че следва да отхвърли жалбата срещу атакуваната заповед. Решението е законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,