Решение № 4838 от 19.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Благоевград против решение 2137 от 08.12.2021 г. по адм. дело 527/ 2021 г. на Административен съд -Благоевград, с което е отменена заповед 42/ 07.05.2021г. на същия административен орган, с която на основание чл. 99, т. 2 АПК е отменено удостоверение за заварен строеж 1/ 08.01.2021г. за строеж : жилищна сграда гараж/магазин + 4 ет. + тавански етаж , находящ се в имот с идентификатор 04279.613.377 по ККР на гр. Благоевград, УПИ V, кв. 109 по плана на ЦГЧ, Благоевград. Жалбоподателят поддържа, че решението на съда е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от доказателствата, тъй като условията на чл. 99, т. 2 АПК са изпълнени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбите против административния акт да бъдат отхвърлени. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответниците К. Божков, К. Божков, К. Божков, П. Божкова, В. Божков, Б. Божкова-Ангелова, С. Божков и Е. Божкова оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответницата Е. Божкова претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Изводите на първоинстанционния съд за издаване на оспорената заповед при съществени нарушения на административнопризводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби са правилни, но по съображения, които не съвпадат изцяло с изложеното в съдебния акт. По делото е установено, че по заявление на К. Божков, К. Божков, К. Божков, П. Божкова, В. Божков, Б. Божкова-Ангелова, С. Божков и Е. Божкова, ответници в настоящото производство и жалбоподатели пред първата съдебна инстанция главният архитект на община Благоевград издава удостоверение за заварен строеж 1/ 08.01.2021г. за строеж : жилищна сграда гараж/магазин + 4 ет. + тавански етаж, находящ се в имот с идентификатор 04279.613.377 по ККР на гр. Благоевград, УПИ V, кв. 109 по плана на ЦГЧ, Благоевград. На 07.05.2021 г. главният архитект на община Благоевград издава заповед 42, предмет на оспорване, с което отменя на основание чл. 99, т. 2 АПК издаденото на удостоверение за заварен строеж. Мотивира се с постъпили на 30.11.2020 г. жалби до кмета на община Благоевград, подадени от трети за производството по издаване на удостоверението лица, собственици на обекти в съседен имот, за незаконно строителство, извършено в УПИ V, кв. 109 по плана на ЦГЧ, Благоевград. Органът приема, че посочените жалби, които не са му били известни към дата на издаване на удостоверението, както и свързаният с тях констативен протокол от 10.03.2021 г., с който са установени отклонения от одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж за жилищната сграда, предмет на издаденото удостоверение, представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК и са основание за отмяна на удостоверението за заварен строеж. При тези факти първоинстанционният съд законосъобразно приема, че оспорената заповед на главния архитект на община Благоевград е издадена в нарушение на процедурата по възобновяване на производството, предвидена в чл. 99 и сл. от АПК и при отсъствие на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 99, т. 2 АПК. Възобновяването на производството по издаване на индивидуален административен акт е извънреден способ за контрол върху влезли в сила административни актове, които не са обжалвани пред съда. Като засягаща стабилитета на административния акт, процедурата по възобновяване е строго регламентирана в АПК и може да бъде проведена само в нормативно установените срокове и на посочените в чл. 99 от АПК основания, по инициатива на административния орган, на прокурора, на омбудсмана или по искане на страна в производството в случаите на чл. 99, т. 2-т.7 АПК (чл. 100 от АПК). Лице, което не е участвало в производството, съгласно чл. 101 АПК може да иска възобновяване, когато административния акт има сила и по отношение на него. В случая удостоверението по §21 от ЗР на ЗУТ за заварен строеж няма действие по отношение на собствениците на съседни имоти, каквито са лицата, подали жалбите от 30.11.2020г., цитирани в заповедта като инициатори на производството по възобновяване. Ето защо заповедта на главния архитект на община Благоевград е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като производството по възобновяване е образувано по искане на лица, които не са засегнати от първоначалния акт и не са легитимирани да инициират такова производство съгласно чл. 101 АПК. В случая установеното отклонение от процедурата е съществено, тъй като засяга допустимостта на проведеното административно производство и съответно правилността на взетото от органа решение. Констатираният порок е достатъчно основание за отмяна на издадената в производството по възобновяване заповед. Дори да се приеме, че производството по възобновяване е инициирано от административния орган служебно, то изводът за отмяна на заповед 42/ 07.05.2021 г. на главния архитект на община Благоевград остава непроменен, тъй като не са изпълнени предпоставките за възобновяване по чл. 99, т. 2 АПК. Съгласно цитирания текст влязъл в сила административен акт, който не е оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не подлежи на оспорване по административен ред (какъвто е настоящият случай) - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Новооткритите и съществували към момента на постановяване на отменения административен акт обстоятелства/доказателства са основание за възобновяване на производството по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК с оглед изискванията за законосъобразност на акта. В този смисъл е и целта на закона - съобразяване на откритите нови (но съществували към момента на издаване на акта) обстоятелства и доказателства, които по обективни причини не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал в административната преписка, което е довело до невъзможност органът да разкрие обективната истина по време на висящността на административното производство, респ. - да формира адекватно на закона властническо волеизявление и да предизвика целените от приложимата правна норма законови последици. Изискване на закона е новооткритите обстоятелства да са съществени, т.е. да са толкова значими и от такова естество, че да обуславят вземането на решение от органа и да определят съдържанието на акта. В конкретния случай цитираните от административния орган жалби от 30.11.2020 г. до кмета на община Благоевград за незаконно строителство в имота, за който е издадено удостоверението за заварен строеж не съдържат информация за нови факти и обстоятелства, които органът не е могъл да съобрази. При издаване на удостоверението по §21 от ЗР на ЗУТ органът е следвало да провери наличието на строителни книжа за жилищната сграда, тъй като разпоредбата се отнася само за законни строежи. Следователно обстоятелства относно законността на строежа не могат да се приемат за нови или новооткрити по смисъла, изяснен по- горе. Ако органът счита, че удостоверението е издадено в нарушение на изискване за законосъобразност, то тогава заповедта за отмяна е следвало да бъде издадена на основание чл. 99, т. 1 АПК, а не по т. 2. Цитираният в заповедта констативен акт, установяващ отклонения от издадените строителни книжа, също не попада в хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК, тъй като е съставен след издаване на удостоверението за заварен строеж. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че предпоставките за възобновяване на производството, предвидени в чл. 99, т. 2 АПК, не са осъществени и заповедта на главния архитект на община Благоевград, с която е отменено издаденото удостоверение за заварен строеж е незаконосъобразна. Поради това като достига до заключение в този смисъл и отменя заповедта на главния архитект на община Благоевград съставът на административния съд постановява решение в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Обратно на твърденията на касатора решението на административния съд съдържа съображения, които обосновават направените от състава правни изводи. Освен това липсата на мотиви би било основание за отмяна на решението само, ако е довело до незаконосъобразност на същото, а в случая крайните изводи на първоинстанционния съд са направени при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение приема, че решението на Административен съд - Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи за водене на делото пред касационната инстанция, община Благоевград следва да заплати на ответницата Е. Божкова сумата 900.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,