Решение № 5788 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13281/2008 г.

Решение № 5788 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13281/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ "Дегар-ГГ-Гено Чапкънски" моли да бъде отменено решение № 288/15.7.2008 г. по адм. д. № 17/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 236/5.8.2002 г. на ТДД - Пловдив, с който не е признат данъчен кредит 21 722,50 лв. по фактури на 6 бр. доставчици като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание необоснованост. Подробни съображения излага в писмени бележки, приложени в производството пред окръжния съд. Моли жалбата против ДРА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Дегар-ГГ-Гено Чапкънски" против ДРА № 236/5.08.2002 г. на ТДД - Пловдив в частта, с която не е признат данъчен кредит в общ размер 21 722,05 лв. по фактури на ЕТ "Христо Михайлов - Болярка", ЕТ "Вега - М. Марияна Георгиева", "Крисибор" ЕООД, "Александрина" ЕООД, "Атлант агро 99 ВТ" ЕООД и "Дикса" ЕООД, издадени в периодите: м. 6 - 8.2000 г., м. 8 - 9.2001 г. и м. 1 - 2.2002 г. В мотивите си съдът е приел, че за всички доставчици не е признат данъчен кредит с ДРА на основание чл. 109, ал. 12, т. 1 ДПК (отм.) и чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.), тъй като не са намерени на данъчните им адреси и не е установено начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Вещото лице също не намерило доставчиците на актуалните им адреси и не е извършило проверка за начисляване на данъка по спорните фактури в счетоводствата им. Съдът е приел, че за доставчиците ЕТ "Вега - М. Марияна Георгиева", "Крисибор" ЕООД, "Александрина" ЕООД, "Аталант агро 99 ВТ" ЕООД и "Дикса" ЕООД протоколите за проверка на адрес са съставени в нарушение на чл. 50, ал. 3 ДПК (отм.) - подписани са за свидетел от данъчни служители, или липсват данни за ЕГН и адрес на свидетелите. Поради нарушенията на чл. 50, ал. 3 ДПК (отм.) съдът е приел, че неправилно е приложен чл. 109, ал. 12, т. 1 ДПК (отм.). Приел е също, че правилно е приложен чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.), тъй като в съдебното производство не е установено начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) в счетоводствата на доставчиците. Съставените ДРА на "Крисибор" ЕООД, "Александрина" ЕООД за процесните периоди не съдържат констатации, относно процесните фактури и от тях не може да се направи извод за отстранено предимство по чл. 109, ал. 11 ДПК (отм.) във връзка с тях. На същото основание не е признат данъчния кредит и по фактурите на ЕТ "Христо Михайлов - Болярка", който не е намерен на данъчния му адрес и не е установено начисляване на данъка. Начисляване на данъка не е установено и от вещото лице, което също не е могло да извърши проверка в счетоводството на този доставчик. Съдът е приел, че представеният ДРА, съставен на този доставчик не установява отстраняване на предимство по чл. 109, ал. 11 ДПК (отм.). Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с доказателствата по делото. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилно съдът е приел, че ДРА съставени на "Крисибор" ЕООД и "Александра" ЕООД не водят до извод за отстранено предимство по чл. 109, ал. 11 ДПК (отм.), тъй като по делото не е установено кои са предходните доставчици по процесните фактури, за да се правят изводи в този смисъл от факта на кои доставчици не е признат данъчен кредит по тези ДРА на преките доставчици. Представеният ДРА, съставен на ЕТ "Христо Михайлов - Болярка" не касае м. 1 и 2.2002 г., когато са издадени фактурите на този доставчик и няма значение за делото. Обосновано съдът е приел, че нарушенията на чл. 50 ал. 3 ДПК (отм.) водят до неправилно приложение на чл. 109, ал. 12, т. 1 ДПК (отм.). Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че по делото не е установено начисляване на данъка по спорните фактури и ДРА следва да бъде оставен в сила. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,