Решение № 9157 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3192/2009 г.

Решение № 9157 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3192/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Национална агенция "Пътна инфраструктура", срещу решение от 08.12.2008 г. по ахд № 0992/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "а" състав, с което е отменен акт № 4/12.01.2006 г. за установяване на публично държавно вземане на Главния директор на УПТР - ИАП в частта, с която е установено публично държавно вземане срещу "Вестранс" ООД за периода 01.01.2003 г. -01.11.2005 г. за размера над 4062, 50 лв. до 13131, 87 лв. главница и над 622, 85 лв. до 2 622, 38 лв. лихва. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно, като излага доводи и за противоречие между мотиви и диспозитив - съществено съдопроизводствено нарушение и иска отмяната и изменяне на АУПДВ съгласно представената справка от 02.12.2008 г., както и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Вестранс" ООД, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна - правоприемник на ответника в производството пред СГС по силата на ПЗР към ЗИДЗП ДВ бр. 69/2008 г. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, СГС е приел за установено, че процесният акт е издаден от компетентен орган - главен директор на УПТР - ИАП. "Вестранс" ООД е получило разрешение за специално ползване на пътищата чрез търговски крайпътен обект № 230/12.12.2001 г., с което на основание чл. 18, ал. 1 от ЗП вр. чл. 26, ал. 3 ЗП и чл. 11 от Наредбата за специално ползване на пътищата му е разрешено да експлоатира "бензиностанция" в обслужващата на път I -6, километър 41 + 900 - ляво. С получаването на разрешението за жалбоподателя е възникнало задължение за заплащане на такса по чл. 18, ал. 2 от ЗП. Поради неплащането на таксата на 01.11.2006 г. разрешението е отнето със заповед. Жалбата на дружеството е частично основателна, тъй като то е уведомило пътната администрация за временното спиране на специалното ползване за една година от 01.10.2004 година до 30.09.2005 г. Доколкото същото не е оспорило представената в съдебното производство от административния орган справка за дължими суми съобразена с временното спиране на ползването, размерът на дължимите суми следва да се редуцира до тези по справката - а именно главница 9069, 37 лв. и лихва -1999, 53 лв. Решението е постановено при съществено съдопроизводствено нарушение - противоречие между мотиви и диспозитив относно размера на дължимата сума според първоинстанционния съд. Отделно от това липсва диспозитив за отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ в останалата и част. Не на последно място следва да се отбележи, че размерът на таксите е определен с нормативен акт и съдът дължи служебна проверка на обосноваността и законосъобразността на административния акт изцяло на основание чл. 41, ал. 3 ЗАП (отм.) - включително и досежно размера на дължимата такса. Доводът, че жалбоподателят не е оспорил размера на вземането по втората справка не представляват мотиви за законосъобразно определяне размера на дължимото според първоинстанционния съд публично държавно вземане. Предвид изложеното решението е неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, следва да бъде отменено и делото да се върне на СГС за ново разглеждане от друг състав. По искането за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение следва де се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение