Решение № 7224 от 29.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Л. Йорданов срещу Решение 207/23.12.2022 г., постановено по адм. дело 242/2022 г. по описа на Административен съд - Разград. В жалбата сa изложени съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли съда за отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ Разград не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С Решение 207/23.12.2022 г., постановено по адм.дело 242/2022 г. Административен съд - Разград е отхвърлил жалбата на Л. Йорданов срещу решение 1012-16-217/1 от 27.09.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ Разград, с което е потвърдено разпореждане 2139-16-12 от 22.06.2022 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Разград. С потвърденото разпореждане е отказано извършването на изменение, считано от 16.05.2022 г., на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващия, преизчислена с разпореждане [номер] от 01.01.2022 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Разград. Изложени са мотиви, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържа фактически и правни основания за това, постановен е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Административният съд е приел, че не е възможно прилагане на преизчисляването по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. към вече преизчисления по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията, тъй като в случая приложеният процент за всяка година осигурителен стаж се покрива и надвишава полагащия се за 2017 г. процент. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че с разпореждане [номер] от 01.01.2022 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Разград на основание § 7е, ал. 1 и 2 от ПЗР от КСО, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Л. Йорданов е преизчислена, считано от 25.12.2021 г. На основание чл.70 от КСО доходът за изчисляване на пенсията от 925,40 лв., умножен по индивидуалния коефициент - 1,652 е умножен с процент от 56,81 %, определен по 1,35 % за всяка година от основния осигурителния стаж на лицето 42 г. и 1 м., а получената сума от 525,72 лв. е умножена с 1,088, съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 год., и с коефициентите по чл. 100 от КСО 1,027 за 2014 год., 1,019 за 2015 год., 1,026 за 2016 год., 1,067 за 2020 год. и 1,050 за 2021 год., при което е изчислен размер на пенсията от 688,05 лв. разпореждане [номер] от 01.01.2022 г. е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ Разград на 30.03.2022 г. С решение 1012-16-113/1 от 28.04.2022 г. жалбата е оставена без разглеждане като просрочена, а образуваното административно производство е прекратено. Няма данни същото да е обжалвано по чл. 88, ал. 3 от АПК, съответно както то, така и разпореждането за преизчисляване на пенсията са влезли в сила. На 16.05.2022 г. жалбоподателят е подал до ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Разград заявление с вх. 1019-16-334 за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в разпореждане [номер] от 01.01.2022 г. Заявлението е разгледано от ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Разград, който с разпореждане 2139-16-12 от 22.06.2022 г. е отказал да измени, считано от 16.05.2022 г., личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващия, преизчислена с разпореждане [номер] от 01.01.2022 г. Горното разпореждане е обжалвано от Л. Йорданов по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ Разград с жалба от 29.08.2022 г. С решение 1012-16-217/1 от 27.09.2022 г. ръководителят на ТП на НОИ Разград е потвърдил оспорения административен акт. С обжалваното в касационното производство решение постановено по адм.дело 242/2022 г., Административен съд - Разград е отхвърлил жалбата на Л. Йорданов срещу решение 1012-16-217/1 от 27.09.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ Разград, с което е потвърдено разпореждане 2139-16-12 от 22.06.2022 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Разград и са присъдени разноски. Първоинстанционният съд е обосновал правните си изводи на събраните по делото доказателства, анализирал е всички факти и обстоятелства по спора, и обсъдил възраженията на страните. Съдът е приел тезата на административния орган, че личната пенсията за ОСВ на жалбоподателя е определена правилно, съгласно разпоредбата на пар.7е от ПЗР на КСО, като по силата на разпоредбата преизчисляването на пенсиите от 25.12.2021 г. се извършва без да се променя доходът, от който е изчислен размерът на пенсията към 24.12.2021 г. и се умножава с нормативно определените проценти за всяка година и месец осигурителен стаж, в сила от 25.12.2021 г., а именно за всяка година осигурителен стаж без превръщане процентът е 1.35 и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж, а за осигурителния стаж, представляващ разликата между общия осигурителен стаж и осигурителния стаж, определен без превръщане, процентът е 1.2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Това правило се прилага само ако е по-благоприятно за лицето, по силата на пар. 7 ал.3 от ПЗР на КСО. Определеният размер на всяка пенсия се осъвременява, преизчислява и индексира, съобразно приложимата нормативна уредба, действаща от датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021 г. включително. Настоящият касационен състав намира, че осъвременяването на пенсията на жалбоподателя за спорния период през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. правилно не е извършено по чл.100 от КСО при т.нар. Швейцарско правило, а по реда на пар. 53 ал.1 от ПЗР към ЗИДКСО, по силата на който преизчисляването е извършено с по-голяма тежест в пенсионната формула за всяка година осигурителен стаж и съответния процент по чл.70 от КСО за всяка година и началния момент, съобразно ал.2 на пар. 53 от ПЗР на ЗИДКСО. Основният спорен по делото въпрос е правилно ли е извършено преизчисляването на пенсията на Л. Йорданов на основание § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО и коректно ли е приложена разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО относно извършването на всички осъвременявания, преизчисления и индексации, извършени след датата на отпускане на пенсията. Съгласно разпоредбата на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО, отпуснатите с начална дата до 24 декември 2021 г. включително пенсии се преизчисляват от 25 декември 2021 г. с процент 1.35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Според § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, преизчисляването по ал. 1 се извършва без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021 г. включително. Първоинстанционният съд е извършил подробен, точен и законосъобразен анализ на приложимите норми и фактите по делото. С чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. е определен процентът по чл. 70, ал. 1 от КСО 1,126 на сто. Следователно пенсиите не са били осъвременени по реда на чл. 100 от КСО, а са били преизчислени чрез прилагане на по-висока тежест на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите по чл. 70, ал. 1 от КСО, като този процент от 1,1% е станал 1,126%. По същата методика е извършено и преизчислението по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО с разпореждането от 01.01.2022 г., като е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж 1,35% за всяка година от осигурителния стаж. Налице е така нареченото "поглъщане", тъй като този процент за всяка година осигурителен стаж покрива и надвишава полагащия се за 2017 г. процент. Изложеното сочи, че обективно е невъзможно прилагане на преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на КСО/2015 г. към вече преизчисления по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията. Правилно Административен съд - Разград е приел, че за 2018 г. освен преизчисляването на пенсиите по описания горе ред е предвидена и алтернативна възможност. Съгласно § 53, ал. 3 от ПЗР на КСО, когато преизчисленият по реда на ал. 2 размер на пенсията е по-нисък от размера ѝ преди преизчисляването, увеличен с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето, пенсията се определя в по-високия размер. В случая за 2018 г. процентът за всяка година осигурителен стаж по чл. 70, ал. 1 от КСО е определен на 1,169% или налице е увеличение от 3,8 %, но в случая липсва основание за прилагане на посоченото увеличение. Нормата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО предвижда, че след преизчислението по ал. 1 пенсията "се осъвременява, преизчислява и индексира". Определянето на размера на пенсията по реда на § 53, ал. 3 от ПЗР на КСО също е неприложимо. Тази разпоредба препраща към нормата на чл. 70, ал. 1 от КСО, която регламентира как се определя размерът на пенсията по принцип и не попада в обхвата на разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като не е нито осъвременяване, нито преизчисление, нито индексация. В съответствие с посочения параграф е взета предвид по- благоприятната за касатора възможност за увеличаване на пенсията. Умножаването по 5,7 % не е индексиране на пенсиите през 2019 г. с този процент, а е начин да се гарантира увеличението на пенсиите през 2019 г. при изчисляването им с по-висока тежест на осигурителния стаж по 1,2 % за всяка година осигурителен стаж и размерът на пенсията преди преизчисляването, определен по стария по-нисък процент 1,126 с коефициент 5,7. Съответно, коефициентът 5,7 касае само преизчисляването от 01.07.2019 г. на пенсии с тежест на осигурителен стаж 1,169 и не може да бъде прилаган по § 7е, ал. 1 и 2 от ПРЗ на КСО при преизчислението на пенсии от 25.12.2021 г., като е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,35% за стажа без превръщане в трета категория. Изчисленията на органа, издал разпореждането са коректни, а определеният нов размер на пенсията на жалбоподателя е в относимата нормативна уредба. Неоснователни са наведените оплаквания за неточно определен размер на пенсията, поради неотразяване на преизчисленията, извършени през предходни години. Анализът на разпоредбата на § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО сочи, че преизчисляването на пенсиите на това основание, за разлика от осъвременяването им по чл. 100 от КСО, каквото последно е било извършено от 01.07.2021 г., не представлява увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, претенцията на жалбоподателя по касационната жалба за присъждане на сторените по делото разноски се явява неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,