Решение № 52 от 18.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1422/2013 г.

Решение № 52 от 18.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1422/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 880/20.ХI. 2013 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение осъдителната част на решение № III-175 на Бургаския ОС, ГК, 3-и с-в, от 6.ХII. 2012 г. по т. д. № 3240/2012 г. е бил допуснат в хипотезата на съществуваща вероятност това въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт: предвид обстоятелството, че ако с първоинстанционното решение е бил отхвърлен изцяло установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 415, ал. 1 и чл. 410 ГПК/, то с атакуваното пред ВКС решение на ОС - Бургас е бил уважен осъдителен иск на [фирма]-София срещу касатора Ф. И. Н.. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция този касатор, редовно призован, не се е явил и не е бил представляван, така както и третото лице-помагач [фирма] - София, докато ответното по касация [фирма]-София е изразило становище чрез своя юрисконсулт за неоснователност на касационната жалба, претендирайки за потвърждаване на въззивното решение на Бургаския ОС в атакуваната негова осъдителна част и за присъждане на разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/- съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Като взе предвид оплакването в жалбата на Ф. И. Н., становището на ответното по касация [фирма]-София в отговора по тази жалба и след като извърши проверка за процесуалната законосъобразност на решението на Бургаския ОС в неговата осъдителна част, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба на Ф. И. Н. от [населено място] е основателна. Съгласно чл. 214, ал. 1, изр. 3-то ГПК до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът разполага с възможността да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. Но в процесния случай ответното по касация [фирма] е предявило по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 и чл. 410 ГПК срещу касатора, който първостепенният съд е отхвърлил изцяло. Следователно и Бургаският ОС, действащ като въззивна инстанция, е следвало да се произнесе по същия установителен иск, а не по осъдителен. Като е осъдила Ф. И. Н. от [населено място] да заплати на [фирма] - София сума в общ размер от 11 367.32 лв. по договор за потребителски кредит, въззивната инстанция се е произнесла по иск, какъвто не е бил предявен по делото и затова в тази му част решението й представлява процесуално недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд, който да се произнесе по действително предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск и съобразно резултата от разглеждането му по същество - по отговорността на страните за разноски. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 4, предл. 2-ро във вр. чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение