Решение № 14469 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9348/2017 г.

Решение № 14469 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9348/2017 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Митници" против решение № 4205/22.06.2017 г., постановено по адм. д. № 9781/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, в осъдителната част. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение. Сочи се че в конкретният случай не е налице една от предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – наличие на причинно-следствена връзка между отмененото НП и настъпилите имуществени вреди за търговеца. Твърди се, че отмененото НП на Началника на Митница Варна е било издадено на "Кастел Експорт" ООД Карлово, а ищец по делото по ЗОДОВ е "Кастел Карлово" АД а това дружество не е ангажирало нито е заплатило адвокатско възнаграждение по НАХД № 6926/2010 г. на Районен съд Варна и по КНАХД № 3668/2011 г. и при това положение спрямо ищецът няма издаден незаконосъобразен акт и няма реално настъпили вреди. Иска се да бъде отменено изцяло решението на АССГ като бъде постановено ново, с което да бъде уважена исковата претенция. Направено е искане за присъждане на разноски за двете инстанция. Ответната страна – "Кастел Карлово" АД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, съгласно тълкувателно решение № 1/2017 г. на ВАС. По реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се дължи обезщетение на платения адвокатски хонорар по дела с предмет отменено наказателно постановление, а такава свързано с ответника по касацията "Кастел Карлово" АД не е било отменяно. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на "Кастел Карлово" АД срещу Агенция "Митници" за присъждане на обезщетение за вреди, изразяващи се в направени разноски във връзка с оспорването на наказателно постановление № 179/14.10.2010 г., издадено от Началника на Митница - Варна, в размер на 4 766. 40 лева главница и мораторна лихва в размер на 1 457. 49 лева за периода 09.07.2012 г. – 09.07.2015 г. С обжалваното решение, състав на Административен съд - София-град е уважил частично исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е осъдил ищеца да заплати юрисконсултско възнаграждение и полза на Агенция "Митници" в размер на 865 лв. Административният съд е приел, че предявеният иск за разноски за вещо лице по повод оспорването на НП № 179/2010 г. е неоснователен поради липсата на доказателства за платени такива разноски съдържащи се в кориците на НАХД № 6926/2010 г. на Районен съд Варна. В тази си част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решаващият съд е приел че предявеният иск за разноски за адвокатско възнаграждение по отменено НП № 179/2010 г. е основателен тъй като са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Агенция "Митници" на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е приел, че е налице отменено НП по съответния ред, представени са доказателства за ангажирана адвокатска защита на дружеството и е налице причинно-следствена връзка между отмененото НП и извършените от дружеството разходи. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от отменени наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалване и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Решаващият съд е посочил още че ищецът по заведеното исково производство е придобил вземането за разноски за адвокатско възнаграждение по оспореното НП № 179/14.10.2010 г. по силата на договор за цесия от 22.05.2015 г. Настоящата състав счита, че постановеното решението е валидно, допустимо но неправилно. От фактическа страна по делото е установено, че с Наказателно постановление № 179/14.10.2010 г., издадено от Началника на Митница - Варна на "Кастел Експорт" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 716. 31 лева на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от Закона за митниците, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания на стоката, предмет на нарушение и е постановено отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението, като поради липсата им е присъдена левовата им равностойност в размер на 93 440. 04 лева на основание чл. 234, ал. 4 от ЗМ. С решение № 2326/17.08.2011 г., по НАХД № 6926/2010 г. на РС – Варна, потвърдено с решение № 2887/06.12.2011 г. на Административен съд – Варна, по КНАХД № 3668/2011 г., НП е отменено изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск, предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди, като резултат от отменен незаконосъобразен акт – наказателно постановление № 179/14.10.2010 г., издадено от Началника на Митница - Варна, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в размер на 4 440 лева, както и лихва в размер на 1 457. 49 лева за периода 09.07.2012 г. – 09.07.2015 г. В Тълкувателно Решение № 1/15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото е представен договор за правни услуги от 01.04.2011 г., сключен между клиента "Кастел Експорт" ООД и адвокатско дружество "Дюлгерова и Пенкова", гр. София за процесуална защита във връзка с обжалването на посоченото наказателно постановление, с посочено възнаграждение в размер на 2 500 лева за защита пред първата инстанция и 1 200 лева за процесуално представителство пред втората инстанция, с приложени фактури и извлечение по сметка. Като доказателство по спора, в настоящото съдебно производство е представен договор за цесия от 25.05.2015 г., сключен между "Кастел Експорт" ООД, в качеството му на цедент и "Навар Инвестмънт Ко Лимитид" / чрез пълномощника си адвокат Л. Дюлгерова /, в качеството му на цесионер. С този договор страните по него установяват обстоятелството, че цедентът "Кастел Експорт" ООД има задължение към цесионера "Навар Инвестмънт Ко Лимитид" в размер на 116 551, 63 лева, възникнало по силата на договор, посочен в договора за цесия, както и обстоятелството, че срещу цедента са били издадени наказателни постановления от органи на митническата администрация, сред които и Наказателно постановление № 179/14.10.2010 г., издадено от Началника на Митница - Варна. Видно от представения договор за цесия от 25.05.2015 г., цедентът "Кастел Експорт" ООД има право да претендира разноските, направени от него в производството по обжалване на наказателните постановления, които разноски общо по отношение на всички наказателни постановления са определени в размер на 39 960, 12 лева. По силата на този договор за цесия, цедентът прехвърля на цесионера вземанията си за разноски, направени при съдебното обжалване на наказателните постановления, които вземания са дължими от Агенция "Митници". По делото е представен и договор за цесия от 15.06.2015 г., сключен между "Навар Инвестмънт Ко Лимитид", в качеството му на цедент и "Кастел Карлово" АД, в качеството му на цесионер. С този договор страните по него установяват обстоятелството, че по силата на договор за цесия от 25.05.2015 г., цедентът "Навар Инвестмънт Ко Лимитид" е придобил вземания за разноски за съдебно обжалване на "Кастел Експорт" ООД в размер общо на 39 960, 12 лв. към митнически органи, издали наказателни постановления, включително и Наказателно постановление № 179/14.10.2010 г., издадено от Началника на Митница - Варна, които наказателни постановления са били отменени като незаконосъобразни. По силата на този договор за цесия от 15.06.2015 г., цедентът "Навар Инвестмънт Ко Лимитид" прехвърля на цесионера "Кастел Карлово" АД вземанията за разноски, направени от "Кастел Експорт" ООД при съдебното обжалване на наказателните постановления, които вземания са дължими от Агенция "Митници". Настоящата инстанция счита, че в процесния случай не се установява касационният жалбоподател да е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като липсва идентичност на дружеството, което е било страна и е заплатило адвокатското възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление - "Кастел Експорт" ООД и дружеството, което е ищец в настоящото производство – "Кастел Карлово" АД. Отмененото Наказателно постановление № 179/14.10.2010 г. на Началника на Митница - Пловдив, е издадено по отношение на "Кастел Експорт" ООД, ЕИК 825362890. Видно от доказателствата по делото, платец на адвокатското възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на горепосоченото наказателно постановление, както и жалбоподател в това производство, е "Кастел Експорт" ООД. Това дружество обаче не е ищец в исковото производство. Ищец е друго дружество - "Кастел Карлово" АД, ЕИК 201119529, чието вземане произтича от договор за цесия. Цесията е обект на гражданско-материалното право и е правен способ за прехвърляне субективни права, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение. Договорът за цесия предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В конкретният случай е извършена цесия преди вземането за разноски по отменено НП да е съществувало тъй като само отмяната на НП по съответния ред не води автоматично и до наличие на годно вземане. С оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице и останалите предпоставки, които обаче ще се установят едва в производството по претендиране на обезщетението. Следвало е цедента да цедира вземането си по договора за правна защита и съдействие след постановяване на положителен съдебен акт от съда пред който е предявено вземането а не предварително, поради факта че вредата за разноски за адвокатско възнаграждение по отмененото процесно НП № 179/14.10.2010 г., е възникнала за цедента "Кастел Експорт" ООД, а не за цесионера "кастел Карлово" АД, който е ищец по настоящото производство. С договора за цесия са прехвърлени вземания по договори за правна защита и съдействие преди тези вземания да са съществували и поради гражданско-правния характер на договора, това вземане следва да се претендира по общия граждански ред, а не и по реда на чл. 204 и сл. от АПК. Спрямо ищеца "Кастел Карлово" АД няма издаден незаконосъобразен акт, то съответно за него няма и реално настъпили имуществени вреди от този акт. Няма и пряка и непосредствена причинна връзка между соченото за отменено НП и претендирания вредоносен резултат. По изложените съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, а именно да се отхвърли исковата претенция. Следва да се отмени и решението в частта за разноските, с оглед неоснователността на предявеният от "Кастел Карлово" АД иск. Претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция "Митници" и за двете инстанции е неоснователна и не следва да бъде уважена. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за разноски не предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, следователно такова не се дължи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,