Решение № 42 от 20.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2359/2012 г.

Решение № 42 от 20.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2359/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 401/2011 г. на Районен съд гр. Девня и внохд. № 607/2012 г. на Окръжен съд гр. Варна, образувано по искане на осъдения Ж. С. Д. В съдебно заседание искането с доводи за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието се поддържа от осъдения лично и защитник. Гражданските ищци не са взели становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 20.03.2012 г., постановена по нохд. № 401/2011 г. на Районен съд гр. Девня, Ж. С. Д. е признат за виновен в това, че за времето от 29.07.2011 г. до 11.08.2011 г. в [населено място] и [населено място], при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, след предварителен сговор с още четири лица, чрез използване на МПС и техническо средство отнел от владението на св. В. и св. К., чужди движими вещи - две църковни камбани на стойност 4300 лв., без съгласието на свидетелите и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 НК вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а ал. 1 НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, редуцирано с една трета до лишаване от свобода от две години и два месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим. С решение от 30.10.2012 г. постановено по внохд. № 607/2012 г. на Окръжен съд р. Враца присъдата е потвърдена. С определение от 27.11.2012 г., постановено по нохд. № 401/2011 г. Районен съд гр. Девня, в производството по реда на чл. 414, ал. 1т. 1 НПК е тълкувал присъдата, в частта й за наказанието на Д., като е приел, че е "допусната грешка" при редукцията на наказанието по чл. 58а НК и то /наказанието / следва да се счита две години и четири месеца. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Ж. Д.: Основното оплакване е за "нарушено право на споразумение" и е неоснователно. Очевидно, от приложените по делото от л. 159 до 161 справки за съдимост, се установява, че от проведените срещу Д. общо осем наказателни производства шест са приключили със споразумение, което е създало у него представата за наличието на такова "право". За постигане на споразумение обаче е необходима и друга страна - обвинението, което с внасяне на обвинителния акт е показало други намерения. Основателно е обаче оплакването за нарушение на закона, произтичащо от съществено процесуално нарушение. Обвинението е за кражба при условията на опасен рецидив и повторност едновременно, като нито в обвинителния акт, нито в мотивите на съдебните актове е посочено основанието за това, т.е. налице е липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, с оглед липса на отговор на въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 2 НПК. Както бе посочено по горе, Д. е осъждан общо осем пъти /според свидетелството за съдимост, приложено по делото/, първите три като непълнолетен и във вр. с чл. 63 НК, които осъждания съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 2 НК не следва да се вземат предвид. Останалите осъждания са с наказание пробация и така посочени осъжданията, не обосновават наличие на предпоставките на чл. 29 НК. По делото обаче има данни, че не са взети предвид осъжданията по нохд. № 47/2011 г. на РС Девня и нохд. № 7810/2011 г. на РС гр. Варна, по които наказанията са групирани, до размер на една година лишаване от свобода - изтърпяно на 21.12.2012 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение в нарушение на закона, а искането за възобновяване основателно само досежно оплакването за нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение