Решение № 4926 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2945/2013 г.

Решение № 4926 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2945/2013 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Василка Младенова срещу решение № 2615 от 27.11.2012 г. по адм. д. № 3079/2011 г. на Пловдивски административен съд - IV състав в частта, с която е отхвърлена жалбата й, като се иска отмяна на същото в тази част. Ответникът по жалбата Мирослав Стамов взема становище да се остави в сила решението. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение в, обжалваната част, Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на касаторката против заповед № КД-14-16- 2436 от 10.12.2010 г. на началника на СГКК - Пловдив в частта, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри с нанасяне на нови обекти в КККР - сграда с идентификатор 56784.519.723.3 и схеми на самостоятелни обекти, както и заличаване на обекти - сгради с идентификатор 56784.519.723.1 и 56784.519.723.2 и схеми на самостоятелни обекти. За да постанови решението си в тази част съдът е приел, че с това изменение се заличават жилищна сграда с многофамилна площ от 226 кв. м и селскостопанска сграда с площ от 15 кв. м и отразяването им в КК като жилищна сграда със смесено предназначение с площ от 241 кв. м, като обединяването на сградите е направено въз основа на констатацията, че двете сгради представляват всъщност една сграда, което е резултат от извършени в периода 1924 - 2006 г. преустройства. Изводът на съда е, че направеното с процесната заповед изменение на КК обединение на двете сгради в обща сграда е направено в съответствие с материалния закон и жалбата се явява неоснователна в тази част. Решението е правилно. Съгласно чл. 57, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри сe състои в отразяване на настъпилите изменения при делба и съединяване на сгради или на самостоятелни обекти в тях. В случая е налице съединяване на сгради, а не отстраняване на непълноти и грешки по т. 3, когато се изисква съставяне на акт съгласно чл. 59, ал. 1, т. 6 от Наредбата, съставен по реда на чл. 62 от същата. Администрацията е действала съгласно изискването на чл. 59, ал. 1, т. 5 с отразяване на изменението "съединяване на сгради" в кадастралната карта и кадастралните регистри и издаването на заповед по чл. 54, ал. 1 ЗКИР в обжалваната част. В такъв случай не се изисква акт, който следва да се подпише от всички заинтересовани страни. Правилно съдът е отхвърлил неоснователната жалба в тази част, поради което решението следва да се остави в сила. От представеното пълномощно се вижда, че ответникът Мирослав Стамов не е заплащал адвокатско възнаграждение за тази инстанция и съдът не присъжда разноски по делото. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение,