Определение № 12183 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12445/2016 г.

Определение № 12183 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12445/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК вр. с чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на директора на ТП на НОИ - С. против определение № 320/06.10.2016 г. по адм. дело № 152/2016 г. на Административен съд - С. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на чл. 80 ГПК вр. с чл. 78, ал.5 ГПК. Ответникът по частната жалба - С. А. М., от гр. Р. не изразява становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е основателна. С определение № 320/06.10.2016 г. по адм. дело № 152/2016 г. Административен съд - С. е "оставил без разглеждане като процесуално недопустимо искането с правно основание чл. 248, обективирано в частна жалба вх. ... 1360 от в частта за разноските". Макар и на пръв прочит изписания от административния съд диспозитив да е непълен и с неясен смисъл, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, съобразявайки мотивите на съдебното определение приема, че се касае за искане с правно основание чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). По отношение входящия номер на искането Върховният административен съд приема, че е допусната очевидна фактическа грешка. Навсякъде в мотивите административният съд се е позовавал на искане, обективирано в частна жалба вх. ... 1360 / 20.07.2016 г., а в диспозитива е пропуснал да изпише посочената дата. Съобразявайки коментирания документ, находящ се на стр.3 от канцеларското досие на адм. дело № 10616/2016 г. по описа на Върховния административен съд е видно, че се касае за частна жалба с вх. ... 1560 (а не1360) от 20.07.2016 г. по входящия регистър на Административен съд С. Същият извод се налага и от определение № 10179/30.09.2016 г. по адм. дело № 10616/2016 г. на Върховния административен съд, с което частна жалба с вх. ... 1560 от 20.07.2016 г. по входящия регистър на Административен съд С., подадена от директора на ТП на НОИ - С. е изпратена по компетентност на Административен съд - С. за разглеждането ? като искане по чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Отчитайки посочените забележки, досежно особеностите на постановения диспозитив на атакуваното определение, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че Административен съд - С. се е произнесъл по верния предмет на спора, макар и да го е описал с редица пропуски и неточности. Определение № 320/06.10.2016 г. по адм. дело № 152/2016 г. на Административен съд - С. е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Възприетият от съда факт за отсъствие на списък за разноските по чл. 80 ГПК от страна на директора на ТП на НОИ - С. като обосноваващ липса на процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските е неточно. Процесуалните предпоставки в административния процес са две категории - по възникване правото на съдебно оспорване и по неговото упражняване. Процесуална предпоставка по развитие на производството не съществува. С разпоредбата на чл. 80 ГПК е предвидено, че страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Явно законодателят е уредил процесуална предпоставка по възникване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските, но за страната, която претендира такива. Директорът на ТП на НОИ - С. не е поискал присъждане на съдебни разноски, нито претендира такива в производството по чл. 248 ГПК. Неговото искане е за изменение на протоколно определение от 12.07.2016 г. по адм. дело № 152/2016 г. в частта му за разноските и в частност тяхното редуциране. Това е предмета на обособилия се "процес относно процеса" и той е бил ясно указан на административния съд с определение № 10179/30.09.2016 г. по адм. дело № 10616/2016 г. на Върховния административен съд, по който е следвало да бъде постановено определение по същество. Достигайки до невярна оценка на релевантните за спора факти и обосновавайки процесуално незаконосъобразни изводи при сериозни пропуски в оформянето на диспозитива на атакуваното съдебно определение, Административен съд - С. е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане на същия състав на съда за произнасяне по висящия спор за разноските. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение