Решение № 4317 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5954/2016 г.

Решение № 4317 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5954/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадена касационна жалба от [фирма], [населено място] представлявано от Д. Ш. срещу решение № 35 от 16.03.2016 г. постановено по адм. дело № 10/2016 г. по описа на Административния съд - Я., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД -5/05.01.2016 г. на кмета на О. Е., за изземване на общински имот - частна собственост, представляващ самостоятелен обект с идентификатор [номер] с площ 139, 00 кв. м. построен в сграда с идентификатор [номер] по кадастралната карта и регистри на гр. Е., който се владее без правно основание. Направени са оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Поддържат се доводи, че обжалвания административен акт не съдържа всички реквизити и е издаден в противоречие на материалния закон, както и с целта на закона, нарушени са разпоредбите на чл. 35 от АПК, чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК. Не са установени и обсъдени фактите по делото, което прави решението незаконосъобразно. Кметът на О. Е., в писмено становище е поискал отхвърлянето на жалбата, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с протокол № 43 от 14.12.2010 г. ОбС - Е. е взел решение за отдаване под наем за срок от пет години на процесния имот след провеждане на публичен търг. С. З. № РД-109 от 14.02.2011 г. кметът на общината е обявил касатора за спечелил търга, като е сключен и договор № 6811 от 01.03.2011 г. за наем, вписан в службата по вписвания - Е.. За имота е бил съставен акт за частна - общинска собственост № 2643/01.02.2011 г. Като правно основание за придобиването на имота в акта е посочена разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗОС като е посочен и стар АОС № 118824.09.1998 г. Няма спор по делото, че дружеството не си е плащало определения в договора размер на наема за ползвания имот. В тази връзка е връчена и покана за доброволно изплащане на дължимия наем връчена на 10.12.2015 г. на управителя на дружеството Ш.. От дружеството е направено възражение в смисъл, че помещението не е в добро състояние и неможе да се ползва и че не му е осигурен достъп. С писмо № 53-03-4 от 5.01.2016 г., кметът на общината е отговорил на възражението, че по никакъв начин не са възпрепятствали ползването на обекта. С уведомление изпратено от О. Е. дружеството е уведомено, че на основание чл. 22, ал. 1, т 4 поради неплащане на наема, договора за наем следва да се счита за прекратен по силата на постигнатите и изразени в договора за наем клаузи. С оспорената заповед на кмета на О. Е., издадена на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост, било разпоредено изземването на общинския имот поради това, че се владее без правно основание. Съдът е направил извод, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен административен орган, при спазване на производствените правила и на материалния закон. Позовал се е на съставения АЧОС относно собствеността на имота, макар че спор по делото по този факт не е имало. Касационната инстанция намира, че така постановеното съдебно решението съответства на материалния закон. Обжалваното първоинстанционно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, обосновано е от доказателствата по делото и е в съответствие с материалния закон. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяване на процесната заповед по чл. 65 ЗОС е допуснато нарушение на материалния закон, което не е било отчетено правилно от съда и като краен резултат довело до материална незаконосъобразност на съдебния акт. По силата на този текст от закона, общински имот който се владее и държи без основание, не се ползва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. С посочената правна норма, законодателят е предвидил бърз начин за защитата й, когато тя се държи или владее от лица без правно основание. В конкретния случай налице са безспорни доказателства за прекратяване на наемното правоотношение, като правопрекратяващ факт относно правното основание за държането на процесния имот – частна общинска собственост. Това е и единственият спорен момент между страните, за изясняване на който съдът е събрал необходимите доказателства, обсъдил ги е в мотивите на решението и е достигнал до обосновани и верни правни изводи. Правилна е преценката на съда, че въпросът коя страна по договора за наем е била изправна и коя – не, съответно – законосъобразно ли е прекратен същия, е извън предмета на правния спор. Валидността на прекратяването на наемните отношения не може да се проверява в това производство. В случая е от значение изпълнени ли са визираните в клаузите на наемния договор действия по прекратяването му. За законосъобразността на оспорената заповед е от значение установяване на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 65 от ЗОС, които в случая са установени. При безспорно установяване на неплащане на наемната цена от страна на касатора и прекратяване на договора на това основание съгласно клаузите на същия, доводите правени в хода на процеса за създаване на пречки от страна на общината, относно ползването на имота не могат и правилно не са обсъждани в настоящото съдебно производство, тъй като те водят до облигационни отношения между страните по договора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,