Решение № 12625 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5434/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе, чрез юрк. Я. Якимов против решение 619/22.03.2024 г. на Административен съд - Ловеч, постановено по адм. дело 243/2022 г., с което е отменено решение 32-195844/15.06.2022 г. издадено от същия митнически орган. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в противоречие с доказателствата по делото, съдът е приел за нарушена процедурата по чл. 22 § 6 от Митническия кодекс на Съюза. Неправилно се е позовал на решението на Съда на ЕС по съединени дела С-29/13 и С-30/13, тъй като преюдициалното запитване касае различна фактическа и правна обстановка. Съдът е ценил заключението на вещото лице, без да обсъди възраженията на митническия орган и уточненията на вещото лице, дадени при изслушването му в открито съдебно заседание. Неправилно е прието, че не е доказана основателността на съмненията в декларираната митническа стойност. Съдът е игнорирал факта, че основателните съмнения на митническите органи са мотивирани с обстоятелството, че представените от дружеството - вносител фактури са негодни да докажат по безспорен начин реално платената цена на стоката. Решението на Съда на ЕС по дело С-291/15 касае различен предмет и факти. По приложението на материалния закон митническият орган поддържа, че И. ЕООД не е представило годни доказателства за установяване на твърденията си, че предметът на внос е закупен на търг; дружеството има клиентски профил идентичен с "buyer 415881", разполага с кредитен лимит в платформата на продавача и извършените плащания се отнасят до конкретна вещ. При липсата на такива документи и данни и след изчерпване на прилагането на другите методи, митническата стойност е определена с прилагането на метода по чл. 74 § 3 от МКС въз основа на пазарна оценка от вещо лице - автоексперт - оценител. Искането е за отмяна на решението. Претендират се присъждане на разноски. Ответникът - И. ЕООД, гр. Троян, чрез адвокат М. Ичев оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Сочи съдебна практика по други дела между същите страни. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Ловеч е било решение 32-195844/15.06.2022 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе, с което е отказано приемането на митническата стойност на стоката, декларирана при режим допускане до свободно обращение по митническа декларация MRN 19BG004205004644R8 от 16.10.2019 г., определена е нова митническа стойност в размер на 5 575.76 лева и на вносителя И. ЕООД гр. Троян са установени допълнителни задължения за мито в размер на 379.56 лева и ДДС в размер на 835.03 лева и съответните лихви. Като фактически основания за издаване на акта са послужили основателни съмнения в декларираната договорна стойност по чл.70 от МКС на употребяван лек автомобил, марка Мерцедес, модел: SL 500, тип: бензин; бр. места: 5, товароносимост 500, цвят: зелен; работен обем: 5000 куб. см; мощност: 256 HPSAE; шаси WDBFA67F2TF131547 в размер на 1 780.16 лева, обосновани с липсата на данни в представените от дружеството платежни документи за плащане на конкретна стока. Митническата стойност е определена по метода на чл. 74 § 3 МКС в размер на 5 575.76 лева, въз основа на пазарната цена на автомобила, изготвена от вещо лице. За да отмени митническото решение, първоинстанционният съд е приел, че е издадено от компетентен орган, в писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Като нарушения на процесуалните правила за издаване на акта, съдът е посочил необсъждането на всички релевантни факти и обстоятелства от митническия орган и нарушение на чл. 22 § 6 от МКС. Според съда адресатът на акта е уведомен за възникналите съмнения в декларираната митническа стойност на стоката, но те не са мотивирани. Основното доказателство, въз основа на което в конкретния случай е определена митническата стойност - експертната оценка за пазарната цена на автомобила, предмет на внос - не е предоставено на И. ЕООД. Съдът е приел, че митническият орган не е изпълнил доказателствената си тежест по чл.170, ал.1 АПК и не е установил основателни съмнения по смисъла на чл.140 от Регламент за изпълнение. Посочил е, че мотивите за отхвърляне на вторичните методи по чл. 74 § 2 от МКС са формални. От административния орган не е установена и справедливата стойност на внасяната стока, тъй като вещото лице е определило пазарна цена въз основа на продажните цени на автомобили на територията на България, а релевантна е стойността, по която МПС е придобито на търга и внесено в Република България. С тези съображения съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е постановил неговата отмяна. Решението е правилно постановено. Съдът е определил материалноправните предпоставки за определяне на митническа стойност при внос на стоки и законосъобразно е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. В чл.140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, е в тежест на митническия орган. В разглеждания случай И. ЕООД е декларирал митническа стойност на внесения употребяван лек автомобил, марка Мерцедес, модел: SL 500, въз основа на договорната му стойност от 600 щатски долара или 1 061.70 лева, посочена във фактура от 17.07.2019 г., издадена от SOLD THROUGH 1 COPART и разходите за транспорт до митническата територия на Съюза в размер на 718.46 лева - 1 178.16 лева. Основателните съмнения по смисъла на чл. 140 §1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 са обосновани с липсата на конкретни данни за фактурата или стоката в представените от дружеството - вносител платежни нареждания за периодични плащания към посочения продавач. Платежните нареждания за банкови преводи са с основание "плащане от И. ЕООД, купувач 415881". Въз основа на тези обстоятелства митническият орган е приел, че не може да се идентифицират автомобилите и търговските фактури, по които е извършено плащането. Във фактурата от 17.07.2019 г. издадена от SOLD THROUGH 1 COPART е посочен клиентският номер на купувача И. ЕООД - 415881, който съответства на клиентския номер, посочен в банковите документи. В заключението на съдебно - счетоводната експертиза вещото лице е установило, че плащането по процесната фактура е извършено на 29.06.2020 г. с валутен превод в общ размер на 8 200 щатски долара. Съгласно обясненията на експерта в с.з. на 04.04.2023 г. периодичните валутни преводи са осчетоводявани от дружеството хронологично, като са погасявани фактурите, по реда на тяхното възникване (издаване). От тази хронология вещото лице е установило, че плащането по процесната фактура е извършено на 29.06.2020 г. При тези доказателства, правилно съдът е приел, че митническият орган не е обосновал основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в декларираната договорна стойност на автомобила. Законосъобразен е и изводът му, че митническата стойност е определена в нарушение на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Използваният от митническия орган метод е на последно място в йерархията на предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен (резервен) метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). Правилно съдът е приел, че в оспореното митническо решение не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74 § 3. Прилагането на резервния метод изисква митническата стойност да се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията и в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 144 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 при определяне на митническата стойност по резервния метод може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. В този смисъл е и решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, според което митническата стойност, определена съгласно разпоредбите на член 31, параграф 1, (който съответства на действащия чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013) трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности, както и че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи (по членове 29 30, параграф 2 от Кодекса, сега чл. 70 и чл. 74 § 2 от МКС) е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31 от посочения кодекс. В нарушение на тези изисквания при издаване на оспорения акт митническият орган е приел, че прилагането на метода по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 се състои в определянето на пазарна оценка на автомобила, предмет на внос от САЩ, изготвена от вещо лице по метода на сравнимите неконтролирани цени и по метода на пазарните цени въз основа на продажните цени на автомобили втора употреба в страната по данни от www.mobile.bg и www.auto.bg. Така определената митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно употребявани , катастрофирали или с повреди и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74 § 2 от Кодекса в разумна гъвкавост. При издаването на оспорения акт митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно се е позовал на съдебната практика на Съда на ЕС по съединени дела С-29/13 и С-30/13. Това решение се отнася до спазване на изискването по чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, което е част от проверката за законосъобразност и на оспореното митническо решение съгласно чл. 168, ал.1 АПК. Решението по дело С-291/15 е неотносимо към предмета на процесния спор, но позоваването на това решение не е засегнало изводите на съда за необоснованост на съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. При постановяване на обжалваното съдебно решение съдът е установил релевантни за спора факти, които се подкрепят от доказателствата по делото, извършил е дължимата проверка за законосъобразност на акта по чл.168, ал.1 АПК и е приложил правилно материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1 500 лева, платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.05.2024 г. Съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-438/22, националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, поради което и предвид фактическата и правна сложност на делото, възражението на касатора за прекомерност на платеното от И. ЕООД възнаграждение, се явява неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,