Решение № 15901 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9854/2011 г.

Решение № 15901 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9854/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Георги Николаев Драгушков против заповед № КВ - 207/31.05.2011 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 244, т. 7 във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от военна служба. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени нарушения на формата и процедурата по налагане на наказанието и без да са налице материалноправните основания за постановяване на заповедта. Моли да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на отбраната оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като на ведомството се присъди юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Драгушков е назначен на длъжност заместник - началник на Център за високо спортно майсторство във военно формирование 22980 - София, а към 8.04.2011 г. изпълнява функциите на началник на центъра поради отсъствие на титуляра (обстоятелство, неоспорено от жалбоподателя). На 8.04.2011 г. военнослужещият не се явява навреме на работа и пристига в поделението към 10.15 часа, около 2 часа след началото на работния ден. Поради съмнения на командира, че жалбоподателят е в нетрезво състояние (в близост до служителя се усеща мирис на алкохол, а и Драгушков признава, че е употребил алкохол предишната вечер) Драгушков е помолен на даде кръвна проба. В 13.10 часа във ВМА на жалбоподателя е взета кръвна проба, която установява, че съдържанието на етилов алкохол в кръвта му е 2.1%0 (протокол за химическа експертиза). При проведеното по същото време медицинско изследване се констатира мирис на алкохол и нистагъм (неволево движение на очите в страни). Установява се, че освидетелстваният поддържа активен словесен контакт, адекватен е и с ясно съзнание, не са констатирани абстинентни явления и данни за субективни оплаквания. Концентрацията на алкохол в кръвта на Драгушков отговаря на средна степен на алкохолно опиване и независимо от индивидуалната реакция сочи, че военнослужещият е повлиян от алкохола. Още повече, че към момента на явяване на жалбоподателя във военното формирование съдържанието на алкохол е било около 2.5 %0 съответстващо на тежка степен на алкохолно опиване. Високата концентрация на алкохол в кръвта се отразява на мисловната дейност, съобразителността, вниманието, координацията на движенията и се изразява в потискане на централната нервна система и намаляване на чувствителността към болка. При тези стойности независимо от физиката си и индивидуалната поносимост към алкохола, жалбоподателят не е в състояние да изпълнява служебните си задължения, които включват участие в провеждането на мероприятия по практическо усвояване на плана за бойната готовност и мобилизация, мероприятия по организационно - строево и бойно сглобяване на военното формирование, участие в учения, методическо сборове, участие в проверки и комисии (длъжностна характеристика, заключение на вещото лице по изслушаната съдебно - медицинска експертиза). След медицинското изследване Драгушков се връща в поделението и остава на работа като преди края на работния ден вписва в докладната книга два доклада за отпуск на негови подчинени. С оглед изясняване на случая командирът на поделението, в което служи Драгушков, назначава комисия, която да извърши служебна проверка (заповед № 113/13.04.2011 г.). Комисията извършва проверка и след като се запознава с извършената химическа експертиза и високата концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя, приема, че на 8.04.2011 г. последният се явява на работа в поделението в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения поради употреба на алкохол и предлага на Драгушков да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". С оглед резултатите от проверката, събраните доказателства, становището на комисията и след като приема писмените обяснения на военнослужещия (такива са представени на 19.04.2011 г. и на 26.04.2011 г.) и провежда беседа с него (протокол от 26.04.2011 г.), командирът на поделение 22980 - София прави предложение на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Предложението на командира на поделението е докладвано на началника на отбраната (писмо вх. № ВД - 3924/11.05.2011 г.), който на 31.05.2011 г. прави предложение до министъра на отбраната за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за освобождаване от длъжност и от военна служба на жалбоподателя Драгушков. Въз основа на предложението и получените данни министърът на отбраната издава заповед № КВ-207/31.05.2011 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с която на основание чл. 244, т. 7 във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗОВСРБ налага на жалбоподателя Драгушков дисциплинарно наказание "уволнение" и го освобождава от длъжност и от военна служба, прекратява правоотношението за изпълнение на военна служба и го зачислява в мобилизационния резерв. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 171, ал. 1 от ЗОВСРБ и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в съответствие с правомощията на министъра на отбраната по чл. 137, ал. 10 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) във връзка с чл. 248 от ЗОВСРБ. Същата е в писмена форма и съдържа посочените в текста на чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ реквизити. При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършената е служебна проверка при условията на чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ, при която са събрани доказателства. Проверката е назначена с писмена заповед на командира на поделението, в което жалбоподателят служи, в съответствие с правомощията му по чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ. Съставът на комисията, извършила проверката, е опреден съобразно изискванията на 142, ал. 3 от ППЗОВСРБ, като за председател на комисията е назначен военнослужещ с по- високо звание от това на нарушителя. Спазени са изискванията на чл. 143, ал. 1 и 2 от ППЗОВСРБ - комисията изготвя протокол за работата си със съдържането, предвидено в чл. 143, ал. 1, към който прилага всички събрани доказателства и писмени обяснения. В изпълнение на чл. 144 от ППЗОВСРБ командирът на поделението провежда беседа с жалбоподателя, на която го запознава с резултатите от проверката и приема писмените му обяснения. В беседата участва и председателя на комисията, извършила служебната проверка. Съставен е протокол, подписан от лицата, участвали в беседата съгласно чл. 144, ал. 2 от ППЗОВСРБ. С това са изпълнени и изискванията на чл. 246, ал. 4 от закона и на чл. 144, ал. 4 от ППЗОВСРБ. Наказанието е наложено в сроковете, предвидени в чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ след предложение на командира на военното формирование до министъра на отбраната в хипотезата на чл. 146, ал. 2 от ППЗОВСРБ. Обстоятелството, че заповедта е съобщена на жалбоподателя по време, през което последният ползва отпуск, не опорочава издадения административен акт, тъй като последният факт не е от значение за уведомяването и за последиците, които законът свързва с това (арг. от чл. 250 от ЗОВСРБ). Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Оспорената заповед е издадена и при спазване на материалноправните разпоредби. Нормата на чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗОВСРБ предвижда, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително при явяване на военнослужещия в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол. В случая предпоставките на цитирания текст са изпълнени. На 8.04.2011 г. жалбоподателят се явява на служба във военното формирование с концентрация на алкохол в кръвта около 2.5%0. Високото съдържание на алкохол се отразява негативно на мисловната дейност, координацията на движенията, съобразителността, вниманието и потиска централната нервна система, независимо от проявената индивидуална реакция. В това състояние жалбоподателят не може да изпълнява служебните си задължения, които са свързани с теоретична подготовка и практически мероприятия по усвояване на плана за бойната готовност и мобилизация, провеждане на проверки, учения, изготвяне на сведения, атестации и изискват задълбочено обмисляне, съсредоточаване, анализ и обективност на преценката, още повече че към датата на нарушението, същият изпълнява задълженията на началник на центъра за високо спортно майсторство поради отсъствие на титуляра и изцяло носи отговорност за ръководството и дейността на военното звено. В подкрепа на тези изводи, е фактът, че липсват данни за служебна дейност на Драгушков на 8.04.2011 г. (двата доклада в книгата са непосредствено преди края на работния ден и засягат въпроси по управлението на личния състав, а не изпълнението на служебните задължения). Отражението на количеството алкохол в кръвта върху състоянието на жалбоподателя и невъзможността същият да изпълнява служебните си задължения се установява от представените писмени и гласни доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - медицинска експертиза. Съдът кредитира заключението, като взе предвид, че същото се основава на данните за обективното състояние на жалбоподателя и алкохолната концентрация в кръвта, изложени в протоколите за химическо и медицинско изследване и кореспондира с показанията на свид. Калчев. Ето защо доводите на жалбоподателя, че заключението е абстрактно и теоретично не могат да бъдат споделени. В подкрепа на извода за компетентност и обективност на заключението е и обстоятелството, че липсват доказателства, които да го опровергават. Такива не са ангажирани от жалбоподателя, въпреки предоставената за това възможност в съдебно заседание на 3.12.2012 г. Обстоятелството, че липсват данни длъжностната характеристика за заеманата длъжност да е връчена на жалбоподателя, не променя горните изводи. Високата концентрация на алкохол засяга мисловната дейност, съобразителността, вниманието и координацията на движенията на жалбоподателя и поради това го прави неспособен да изпълнява служебните си функции. В случая допуснатото нарушение не засяга неизпълнение на конкретни дейности или правомощия, а интелектуалната способност на лицето да изпълнява служебни задачи. Ето защо връчването на длъжностната характеристика в случая е без значение. Поради изложеното съдът приема, че материалноправните предпоставки за налагане на наказание по реда на чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗОВСРБ са осъществени, което предпоставя и правото на дисциплинарно - наказващия орган да упражни предоставените му със закона правомощия. Разпоредбата е императивна и изключва свободната преценка на административния орган при определяне на наказанието, като я замества с преценката на законодателя за тежестта на извършеното деяние и необходимостта същото да бъде санкционирано с най-тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо като налага на жалбоподателя най-тежката дисциплинарна санкция, министърът на отбраната постановява акт, който кореспондира със закона. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че заповедта на министъра на отбраната, с която на жалбоподателя Драгушков е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и същият е освободен от военна служба е издадена от компетентния орган, при спазване изискванията за форма и административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалноправните норми, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да заплати на Министерство на отбраната сумата 150.00 възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение