Решение № 12285 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11194/2014 г.

Решение № 12285 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11194/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 1814 от 17.07.2014 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 3290 по описа за 2013 г., с което по жалба на "Свинекомплекс Юделник" ООД със седалище и адрес на управление с. Юделник, община Сливо поле, обл. Русе, представлявано от управителя Димитър Витанов Роглинов, е отменен Ревизионен акт № 03251300013/18.04.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 307/11.07.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество за данъчни периоди м. 04.2008 г. и м. 01.2012 г. са определени задължения по ЗДДС общо в размер на 55 046,94 лв. главница и 5 419,66 лв. лихви и за данъчен период 2008 г. по ЗКПО са определени задължения в размер на 22 490,50 лв. главница и 9 694,66 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически и правни изводи за липса на основание за увеличение на финансовия резултат за 2008 г. със сумата 172 025,96 лв. - извършени разходи по угояване на прасета по договор за заем за потребление, сключен на 03.01.2005 г. между ревизираното дружество като заемател и свързаното с него дружество "Устрем" ООД. Необосновано съдът не признал и основание за увеличение на ФР за същата година със сумата 253 748,09 лв. представляваща, според органа по приходите, превишение на разходите за фураж над обичайните за извършваната от ревизираното лице дейност без обективни причини. Без основание съдът не признал методиката за определяне на дневните норми за разход на фураж. Не е следвало съдът да кредитира приетата съдебно-счетоводна експертиза в съответната й част, защото вещото лице не е изчислявало разхода на фураж по тази методика. В частта по ЗДДС, необосновано съдът не потвърдил констатациите на органите по приходите за липса на реални доставки на пшеница и царевица по фактурите на "Агротранс Спринт" ЕООД и "Сириел Трейд 1" ЕООД. Органите по приходите не оспорват получаването на процесната стока от ревизираното дружество, но не считат за доказано, че собствеността върху нея е прехвърлена именно от посочените във фактурите доставчици. Получаването й от други лица, а не от доставчиците, представлява отрицателен факт, неподлежащ на доказване от органите по приходите. Съдът не съобразил разминаването в количествата стока по фактурите и придружаващите ги документи за получаването й от РЛ и за транспортирането й от наети от доставчиците фирми- превозвачи, като приетото по делото експертно заключение е неотносимо към спорните въпроси, а събраните гласни доказателства е следвало да се преценяват с оглед заинтересоваността на свидетелката. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което жалбата против РА бъде отхвърлена, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Свинекомплекс Юделник" ООД, чрез адв. Топалова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска се оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба относно отмяната на РА в частта по ЗДДС и за правилност на решението в останалата част в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна поради следното: В частта по ЗКПО. Не е било спорно пред АС сключването на договор между свързаните лица РЛ и "Устрем" ООД от 03.01.2005 г., с наименование заем за послужване, по силата на който ревизираното лице като заемополучател е получило 841бр. свине за угояване хибридна порода за срок от 5 години със задължение да ги върне. Не е било спорно и това, че обратно на наименованието на договора, по същността си, той е договор заем за потребление, което е потвърдено и с мотивите на Решение № 9349 от 05.07.2010 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 12042/2009 г., с което е решен окончателно спорът по законосъобразността на РА на "Устрем" ООД. От спецификата на договора за заем за потребление следва, че заемополучателят е длъжен да върне не същите вещи /като при заема за послужване/, а вещи от същия вид, количество и качество, като при получаването на вещите те стават собственост на заемополучателя. Затова обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че извършените от ревизираното дружество разходи за изхранване на получените по договора животни не са разходи в полза на друго лице, при което е извършена безвъзмездна сделка между свързани лица, която води до отклонение от данъчно облагане. За да отмени РА и в другата част по ЗКПО, относно преобразуване на финансовия резултат със сумата 253 748, 09 лева - констатирано при ревизията завишение на фактическия разход на фураж за съответните видове животни спрямо полагащите се норми, съдът е приел, че няма нормативни изисквания за полагаща се норма; ревизиращите не са имали специални знания и опит за определянето на такава норма и източниците им на информация, основани на справки в Интернет и на отчетените разходи за 2007 и 2009 г., не са достоверни. От друга страна, приетото по делото без оспорване експертно заключение по т. 4 от поставените задачи, е установило, че при прилагане на определената от органа по приходите дневна разходна норма за фураж по групи животни жалбоподателят не е превишил разходната норма на годишна база за 2008 г. Решението е правилно и в тази част. Правилно съдът е приел, че за целите на данъчното облагане следва да се приеме, че в хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, отклонение от данъчното облагане е налице тогава, когато превишението на количествата на влаганите в производството материали и суровини се отразява на размера на дължимия корпоративен данък. Това превишение трябва да е значително, защото трябва да е установено многократно превишение на влаганите в производството фуражи спрямо обичайните за дейността на жалбоподателя. Понеже данъчното облагане по ЗКПО е годишно, а данъкът се определя за годината съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗКПО, то от това следва, че преценката за наличие на такова необичайно за дейността на лицето превишаване на вложените в производството му разходи следва да се извършва на годишна база, защото само на годишна база може да се прецени дали има отклонение от данъчно облагане. Тежест на органите по приходите е доказването на посочените положителни факти. Обосновани са изводите на административния съд, че те нямат специални знания и опит за определяне на дневна разходна норма за отглеждане на видове животни, за които не са конкретизирани никакви специфики, както и че липсва нормативно определена такава норма. Отделно от това, отговорът на съдебно-счетоводната експертиза относно липсата на твърдяното превишение при прилагане на определената от органа по приходите разходна дневна норма, не е опроверган с други доказателствени средства. В частта по ЗДДС Обосновано на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че е доказано получаването от ревизираното дружество на родовоопределената стока - царевица и пшеница. Още в ревизионното производство са представени достатъчно придружаващи фактурите документи за този факт с правно значение-складови разписки и контролни талони, декларации от търговец на зърно, складови разписки, пътно-прехвърлителни разписки, анализни свидетелства и приемни бележки. Органите по приходите не са оспорвали самото наличие на стоки от процесните видове при РЛ, нито използването им в независимата икономическа дейност на ревизираното дружество /което категорично е потвърдено и с неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза/, а са приели, че не е доказано именно издателите на фактурите да са прехвърлили правото на собственост върху процесните количества. Първоинстанционният съд принципно правилно, позовавайки се и на задължителната съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, е приел, че фактите на получаване на стоката и на използването й за последващи облагаеми доставки подлежат на доказване от страна на претендиращото данъчен кредит лице, като последното не може да бъде задължавано да доказва капацитета на доставчика да извърши доставките или изпълнението от страна на последния на задълженията му по деклариране на продажбите. Това тълкуване е израз на постоянната съдебна практика на СЕС, че получателят по облагаема доставка не може да отговаря за чужди действия и да бъде наказван за това с отказ на данъчен кредит по доставката, когато е добросъвестен, като добросъвестността се предполага. Отделно от това, съдът обосновано е приел, въз основа и на експертното заключение, че по счетоводни данни доставчиците са разполагали с процесните количества зърно, а също и че има доказателства за транспортирането на предмета на доставките от наети от доставчиците превозвачи. При това, разминаванията в количествата зърно в описите, придружаващи фактурите за превоз, и във фактурите, не са от съществено значение, при съвпадане на датите на превоза и доставките, а също и маршрута на превозите. Като се съобрази и неспорното плащане по фактурите по банков път и липсата на доказателства ревизираното дружество да е разполагало с пшеница и царевица, доставени от трети лица, съдът обосновано при съвкупната преценка на доказателствата е приел, че реалността на процесните доставки е доказана, а претендираното право на данъчен кредит е отказано незаконосъобразно. Решението следва да остане в сила, като при този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноските за касационната инстанция в размер на 3 973,01 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение