Решение № 4765 от 4.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община-район Банкя, подадена чрез пълномощник адвокат Е. Александрова, против Решение 6534/04.11.2022 г., постановено по административно дело 12446/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен отказ на главния архитект на район Банкя" СО, обективиран в писмо изх. РБН21-ГР94-1727/01.11.2021г., да одобри инвестиционен проект за строеж, именуван Вилна сграда с височина (Н к.к.) до 8,50м в УПИ V-1257, кв. 5, [улица], гр. Банкя СО, по заявление вх. РБН21-ГР94-1727/10.06.2021г и е върнато делото като преписка на главния архитект на район Банкя Столична община за ново произнасяне по заявление вх. РБН21- ГР94-1727/10.06.2021 г. съобразно мотивите на първоинстанционното решение. В касационната жалба се сочи недопустимост, алтернативно неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и отхвърляне на жалбата. Претендира разноски. Ответниците З. Орсов в лично качество и К. Орсова чрез адвокат Орсов оспорват касационната жалба по съображения, развити в писмено становище и молят да бъде оставена без уважена.Претендират разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на З. Орсов и К. Орсова срещу отказ на главния архитект на р-н Банкя СО, обективиран в писмо изх. РБН21-ГР94-1727/01.11.2021 г., да одобри инвестиционен проект за строеж, именуван Вилна сграда с височина (h к.к.) до 8,50м в УПИ V-1257, кв. 5, [улица], гр. Банкя СО, по заявление вх. РБН21-ГР94-1727/10.06.2021г. За да отмени административния акт, съдът е приел, че основният мотив за отказа е изпълнение на изискванията на чл. 148, ал. 16 ЗУТ, а именно липса на приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. Посочено е, че с Решение 17 на КС на РБ - ДВ, бр. 94 от 12.11.2021 г. разпоредбата на чл. 148, ал. 16 ЗУТ е обявена за противоконституционна. Действително, решението на КС действа занапред, а отказът е на гл. архитект на р-н Банкя, СО е формулиран 11 дни по-рано. Конкретният текст на чл. 148, ал. 16 ЗУТ забранява издаването на разрешение за строеж (чл. 148 ЗУТ) но не е относим към одобряването на инвестиционни проекти, които (извън случаите на чл. 147 ЗУТ) са основание за издаване на разрешение за строеж. Съдът е счел, гл. архитект на р-н Банкя, СО по недопустим начин е смесил понятията по раздел II и раздел III от глава 8 на ЗУТ и е постановил незаконосъобразен административен акт - отказ по см. на чл. 144 от ЗУТ. Съдът е посочил, че споделя разбирането, че въведената с чл. 148, ал. 16 ЗУТ забрана ограничава съществено правата на възложителите като резултат от бездействието на другата страна - общинската администрация. С това изискване на чл. 148, ал. 16 ЗУТ (ДВ, бр. 16 от 2021 г.) на практика се осигурява неограничено във времето отлагане на изпълнението на това публично задължение на общините. Както е посочено в РКС 17 от 2021 г. - ДВ, бр. 94 от 2021 г.) изискването за приложен по отношение на регулацията подробен устройствен план не е подходящо средство за постигане на посочената цел. Това е така, защото засяга и ограничава несъразмерно правото на собственост по чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията, без да създава никакви задължения за общината. Решението е правилно. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт. Приел е, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, но при нарушение на материално-правните разпоредби, които правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което се споделят от настоящата съдебна инстанция. Направените от съда изводи от фактическа и правна страна кореспондират с доказателствата по делото, сред които и заключенията по основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза и съдебно-геодезическа експертиза, които съдът кредитира като компетентно изготвени. Обосновано съдът е приел, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт и не носи белезите на акт по чл.30, ал.2 АПК във връзка с чл.5в ЗУТ. Същото е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, поради неизяснена фактическа обстановка, в резултат на което е нарушен и материалният закон. В тази връзка е неоснователен довода на касатора за недопустимост на съдебното решение. От приетите по делото първоначална и допълнителна СТЕ се установява, че не са налице пропуските по т. 2, 3 и 4 от описаните в оспореното писмо несъответствия. Налице е разминаване единствено по отношение на оразмеряването на дървените елементи на покрива, като в съдебно заседание вещото лице е посочило, че оразмеряването е било извършено по Еврокод, респективно допуснато е нарушение на условието на чл. 1, ал. 2 от Наредба РД-02-20-19/2011 г., според която не се допуска смесване на методите за изчисляване и конструиране, определени в Еврокодовете и в националните нормативни актове. Независимо от това проектът има оценка за съответствие по чл. 148, ал. 10 ЗУТ от технически контрол по част "Конструктивна", с която е установено, че фактически отговаря на съществените изисквания на чл. 169 от ЗУТ. Експертът е уточнил, че установените несъответствия не налагат изработване на нов инвестиционен проект, а могат да бъдат коригирани в хода на строителството по реда на чл. 154, ал. 3 ЗУТ. Основният мотив в оспореното писмо е изпълнение на изискванията на чл. 148, ал.16 ЗУТ, а именно липса на приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т. ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. Конкретният текст на чл. 148, ал. 16 ЗУТ забранява издаването на разрешение за строеж (чл. 148 ЗУТ) но не е относим към одобряването на инвестиционни проекти, които (извън случаите на чл. 147 ЗУТ) са основание за издаване на разрешение за строеж. Освен това с Решение 17 на КС на РБ ДВ, бр. 94 от 12.11.2021 г. разпоредбата на чл. 148, ал. 16 ЗУТ е обявена за противоконституционна. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че обявеният за противоречащ на Конституцията чл.148, ал.16 от ЗУТ е бил приложим и в производството по одобряване на инвестиционен проект. Една от предпоставките за издаване на разрешението за строеж е наличието на одобрен инвестиционен проект, но производствата по одобряване на инвестиционен проект - раздел II на глава VIII от ЗУТ, и по издаване на разрешение за строеж - раздел III на глава VIII от ЗУТ, са отделни административни производства, които завършват с отделни индивидуални административни актове и предпоставките за издаването на единия административен акт са неприложими към издаването на другия. Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията за присъждане на направените разноски по делото от ответниците. Приложен е договор за правна защита и съдействие, като съгласно чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата са поискани разноски в минимален размер, който възлиза на 1250 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,