Решение № 4 от 14.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 1159/2018 г.
ВКСIII наказателно отделение14.03.2019 г.докладчик т Кети Маркова
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 488/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд, 1 състав, ОТМЕНЯВА постановеното по същото дело определение от 3.08.2018 г., с което е одобрено постигнатото споразумение за решаване на делото между представител на Софийска окръжна прокуратура и защитника на осъдения Л. Е. И. /L. S. / и е прекратено производството по делото, В ЧАСТТА, с която на същия е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочената част от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4 от 14.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 1159/2018 г., III н. о., НК, докладчик председателят Кети Маркова Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България, за възобновяване на НОХД № 488/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд, отмяна на постановеното по същото дело определение от 3.08.2018 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото между представител на Софийска окръжна прокуратура и адв. К. К., като защитник на обвиняемия Л. Е. И. /L. S. /, в частта, с която на същия е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В искането се поддържа, че при постановяване на атакуваното определение съдът е допуснал нарушения на процесуалния и материалния закон, одобрявайки предложения със споразумението общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, вместо строг, в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" ЗИНЗС. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането, по изложените в него съображения. Служебният защитник на осъдения Л. И. / L. S. / - адв. А. П. взема становище, че искането е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките за изменение на определения първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание. Пледира атакуваното определение да бъде оставено в сила. Идентична е и позицията на осъденото лице, заявена лично в съдебно заседание пред ВКС. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 3.08.2018 г., постановено по НОХД № 488/2018 г., Софийският окръжен съд, 1 състав, е одобрил постигнатото между представител на Софийска окръжна прокуратура и защитника на осъдения Л. Е. И. /L. S. / споразумение за решаване на делото, с което същият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 2, предл. 1 НК, и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание 5 години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000 лв. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал. 2 НК е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан. На основание чл. 242, ал. 7 и ал. 8 НК са отнети в полза на държавата съответно предметът на контрабандата и превозното средство, послужило за осъществяването й. Присъдени са разноските по делото, възложени в тежест на осъденото лице. Прекратено е производството по делото. Определението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е процесуално допустимо. Депозирано е от легитимен орган, който може да инициира производство за възобновяване на наказателно дело, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество искането е основателно. След постановяване на определението, предмет на проверка в настоящото производство, по делото е постъпила справка за съдимост от 10.08.2018 г., издадена от РС- гр. Момчилград, от която е видно, че Л. Е. И. е осъждан- с определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 26.07.2016 г., постановено по НОХД № 1457/2016 г. на РС – Русе, за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1, предл. 2 НК, му е наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, на основание чл. 66 НК. С определение от 22.08.2018 г., по НОХД № 488/2018 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК, влязло в сила на 7.09.2018 г., Софийският окръжен съд е привел в изпълнение наложеното на осъдения И. наказание 8 месеца лишаване от свобода, по цитираното НОХД № 1457/2016 г. на РС – Русе, което е постановил да изтърпи отделно, при първоначален строг режим, на основание чл. 68, ал. 1 НК. Предмет на проверка в рамките на искането на главния прокурор, с което ВКС е сезиран, е режимът, определен на осъденото лице, с атакуваното определение за одобряване на споразумението за решаване на делото от Софийски окръжен съд. Видно от данните по делото, по НОХД № 488/2018 г. на Софийски окръжен съд, на И. е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, извършено на 4.02.2018 г., т. е. в изпитателния срок по предходното му осъждане от РС- гр. Русе. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" ЗИНЗС, строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя на осъдените за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. Конкретният случай е именно такъв, поради което със споразумението е следвало да се определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на И. по НОХД № 488/2018 г. на Софийски окръжен съд, а не общ режим. Това е така, защото сборът от наложеното по силата на споразумението наказание лишаване от свобода и това, приведено в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 НК /по НОХД № 1457/2016 г. на РС – Русе/, надвишава две години, поради което и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС не намира приложение. В този смисъл съдът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от нормите на чл. 382, ал. 5 и ал. 7 НПК, а именно да предложи на страните промяна на споразумението или да откаже да го одобри като противоречащо на закона. Като е одобрил споразумение в противоречие с материалния закон и без да упражни правомощията си в производството по решаване на делото със споразумение по Глава двадесет и девета НПК, окръжният съд е допуснал съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Предвид гореизложеното ВКС в настоящия си състав прие, че констатацията за визираните нарушения предпоставя наличието на предвиденото в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и релевирано в искането на главния прокурор основание за възобновяване на наказателното дело, отмяна на постановеното определение в частта му относно определения със споразумението първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд от стадия на съдебното заседание. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение