Решение № 3433 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2751/2015 г.

Решение № 3433 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2751/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Евгени Пламенов Байряков срещу решение № 8221 от 29.12.2014 г., постановено по административно дело № 3907/2014 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за задържане на лице № 574/15.03.2014 г., издадена от полицейски орган при 01 РУП - СДВР, с която е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи - отм. (ЗМВР). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена или връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - Полицейски орган при 01 РУП на СДВР, в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Обжалваният съдебен акт е постановен след събиране на относимите доказателства, въз основа на които съдът е извел законосъобразни изводи. Неоснователен е наведеният довод, че неправилно първоинстанционният съд приема, че актът е постановен в нарушение на изискванията за форма. Правилно в обжалваното решение е прието, че с посочване на текста на чл. 325 от Наказателния кодекс се установява, че в случая е налице преценка на органа за наличие на данни за извършено конкретно престъпление от страна на касатора, а освен това от доказателствата по делото се установява, че впоследствие Байряков е привлечен като обвиняем. Допълнителни съображения са изложени в изготвената по случая докладна записка, като правилно в тази насока съдът приема, че в случая мотивите за издаване на заповедта са изложени в нея предвид ТР № 16/75 г. на ОСГК. Обоснован и съответен на закона е и изводът на АССг, че заповедта е постановена в съответствие с материалния закон. За налагане на принудителната административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление, като законодателят не въвежда изискване аналогично на въведеното в разпоредбата на чл. 207, ал. 1 НПК същите да са достатъчни за да обосноват основателно предположение за извършено такова, което е необходимо за да бъде образувано наказателно производство срещу лицето. В конкретния случай, както правилно е прието от съда, от доказателствата се установява наличие на данни за извършено престъпление от лицето, а освен това при по-нататъшните действия компетентният за това орган е извършил преценка, че са налице и достатъчно данни, обосноваващи основателно предположение за извършено престъпление, поради което е образувано досъдебно производство. Фактът, че с постановление от 27.10.2015 г. Софийска районна прокуратура прекратява наказателното производство по дознание № 841/2014 г. на 01 РУП - СДВР в частта му, в която е образувано и водено срещу Евгени Байряков за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, поради установеното в назначената в това производство съдебно психиатрична експертиза психично заболяване не води до извод, че издадената заповед е в нарушение на закона. Налагането на тази принудителна административна мярка цели както преустановяването на противоправно поведение, така и осигуряване на започването и провеждането на съответното наказателно производство, които цели са изпълнени с нея, а фактът, че същото е прекратено в един по-късен момент поради наличие на предвидени в НПК предпоставки не води до извод за допуснато нарушение при издаване на заповедта. От приложените с касационната жалба доказателства се установява, че след проведена през 2002 г. консултация с психиатър Байряков не е приемал предписаните му лекарства, след пореден побой през 2012 г. му е назначено друго лечение, което също не е осъществено от Байряков и едва след нанесен побой над дядо му на 25.11.2014 г. и престой в 04 РУП СДВР същият е освидетелстван, както от ТЕЛК, така и по реда на Закона за здравето и е настанен на задължително лечение. Последните факти са настъпили след издаване и изпълнение на акта и също не водят до извод за незаконосъобразност, предвид факта, че установеното наличие на данни за извършено престъпление по чл. 325 НК от Байряков не се опровергава от тях, а обстоятелството, че същият не е наказателно отговорен поради посочените по-горе обстоятелства не води до извод, че спрямо него не са били налице условията за налагане на принудителна административна мярка. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение