Решение № 8627 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3803/2010 г.

Решение № 8627 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3803/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по "частна жалба" с характер на касационна жалба на Николай Куртев Будаков от гр. Сливен против решение № 214 от 15.01.2010 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. дело № 343/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му с искане на обявяване на нищожността на заповед № ДК-02-Сл-03 от 30.03.2009 г. на началника на РДНСК - Сливен, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Едноетажна пристройка към вилна сграда на два етажа", намираща се в селищно образование "Изгрев", кадастрален № 2056, местн. "Дюлева река" № 152, гр. Сливен. В касационната жалба не се излагат конкретни пороци на обжалваното решение, които да съставляват касационни основани. Подробно се обосновават основания за твърдяната нищожност на оспорената заповед. Иска се отмяна на решението и обявяване на нищожността на заповедта. Ответните страни РДНСК - Сливен и Йорданка Иванова Будакова не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено в съответствие с материалния закон. Въз основа на представените от страните доказателства правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за обявяване нищожността на заповедта. Противно на твърденията на касатора, нередовности по връчването и съставянето на констативния акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ не съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, опорочаващи валидността на акта. До нищожност водят само изключително груби нарушения на установената процедура, водещи до липса на волеизявление, каквито в случая не се установяват. Грешно посочената в заповедта година на извършване на незаконния строеж не представлява съществен порок във формата й. Не е основание за обявяване на нищожност на акта и неспазването на общия срок по чл. 57, ал. 1 АПК за издаването му. Като е достигнал до подобни правни изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,