Решение № 15954 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8459/2015 г.

Решение № 15954 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8459/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. Д., от гр. П., срещу решение № 996/20.05.2015 г. по адм. дело № 3090/2014 г. на Административен съд-П., с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо изх. № 01-6500/7364/2.10.2014 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/. Наведени са доводи за неправилност на решението поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. Претендира се отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в представено писмено становище, чрез юрисконсулт В. М., оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-П. е образувано по жалбата на М. Д. срещу уведомително писмо на заместник изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 01-6500/7364/2.10.2014 г., с което е прекратен поетият от него агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. За да отхвърли жалбата Административен съд-П. е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. Въз основа на приетите по делото доказателства и след като е обсъдил материалноправните норми съдът е приел, че към момента на издаване на административния акт жалбоподателят не е спазил изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Посочил е, че освен че следва да разполага с изискуемите сертификати, съгласно текста на наредбата, бенефициентът следва да удостовери неговото съществуване пред съответния орган, като го представи. Това задължение не е изпълнено от жалбоподателя независимо, че същият по надлежния ред е поканен да го изпълни, като е получил надлежно уведомлението за това. След като такива доказателства са изискани и същите не са представени, законосъобразно административният орган е приложил процедурата по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредбата и е прекратил агроекологичния ангажимент на жалбоподателя. Постановеното решение е правилно. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Неоснователни са изложените в касационата жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. подпомаганите лица по мярка "Биологично земеделие" са длъжни до 30 септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. Съгласно чл. 58, т. 1, б. "д" от същата Наредба следва да приложат копие на сертификат съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 - поне веднъж от поемане на агроекологичното задължение, но най-късно до 30 октомври на петата година от поемане на същото. Съгласно чл. 59 ДФЗ-РА, може да поиска от земеделските стопани, подпомагани по реда на наредбата, всички необходими документи, свързани с изпълнението на поетите агроекологични задължения и предоставяне на агроекологични плащания. Документите се представят в срок до 15 работни дни от датата, на която земеделският стопанин е получил искането от ДФЗ-РА. В настоящия случай, видно от приложените по делото писмени доказателства земеделският стопанин е бил поканен от административния орган да удостовери съществуването на данните, изискуеми съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата, като ги представи за справка. За тази цел е изпратено писмо с изх. № 01-6500/7364/18.07.2013 г., което писмо е получено лично от него на 26.07.2016 г. В писмото е посочено, че тъй като 2013 г. се явява пета поред от поетия ангажимент, следва в срок до 30.09.2013 г. да представи посочения документ. Със същото писмо е информиран, че при неспазване на тези изисквания и непредставяне на изискуемите документи административният орган има право да прекрати агроекологичния ангажимент на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 11/2009 г. Нито в дадения му срок, нито в разумен период след това жалбоподателят е представил изискания сертификат. Това е направено от жалбоподателя едва в производството пред административния съд, като последния не е изпълнил точно задължението си, инкорпорирано в чл. 37, ал. 1, т. 3 и в чл. 58, т. 1, б. "д" от Наредба № 11/6.04.2009 г. Още повече, че съгласно цитираните по-горе разпоредби на наредбата за него е съществувало законово задължение освен да получи сертификат и да го представи на ДФЗ. Неизпълнението на изискването заложено в чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата обосновава правилното приложение от страна на административния орган на разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 2 от същата наредба, а именно прекратяване на агроекологичния ангажимент. Следователно правилно административният съд е приел, че при издаването на оспореното уведомително писмо не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, както и че същото е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Поради това и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ възнаграждение в размер на 100 лв, за делото пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение