Решение № 57 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7738/2012 г.

Решение № 57 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7738/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Любомир Тодоров Любенов, от гр. Стара Загора, против заповед № 681/14.05.2012 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт като постановен в нарушение на материалния закон и на предписаната от закона форма. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на образованието, младежта и науката, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав на Върховния административен съд приема за установена следната фактическа обстановка: С решение влязло в сила на 08.05.2012 г. е отменена заповед от 29.07.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която на Любомир Тодоров Любенов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". На 10.05.2012 г. жалбоподателят е уведомил органа по назначаването, че желае да бъде възстановен на длъжността, заемана до уволнението му, а именно началник на Регионален инспекторат по образованието гр. Стара Загора, като на 11.05.2012 г. служителят се е явил на работа. Със заповед № 680/14.05.2012 г. Любенов е възстановен на длъжност, като с последваща заповед, предмет на оспорване в настоящото производство, е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. - поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2 от закона. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено: към момента на възстановяване на служителя на държавна служба на 11.05.2012 г., той е в дълготрайно фактическо съжителство с лицето Ваня Димова - началник на отдел "Инспектиране и организационно-методическа дейност" в РИО Стара Загора и би се оказал в йерархическа връзка на ръководство и контрол със същото лице. Любомир Тодоров Любенов е назначен за държавен служител на длъжността началник РИО Стара Загора със заповед от 01.07.2004 г. Със заповед № РД-10-499/09.10.2006 г. на министъра на образованието и науката Ваня Стоянова Димова е преназначена от длъжността "старши експерт по организация на средното образование" на длъжност началник отдел "Инспектиране и организационно-методическа дейност". Видно от приложените по делото декларации, подадени от жалбоподателя и от Ваня Димова е, че същите не са декларирали наличие на несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Орган по назначаването и на двамата държавни служители е министърът на образованието младежта и науката, като Димова е назначена на последната длъжност по предложение на жалбоподателя. Видно от длъжностната характеристика на длъжността началник РИО, е че същият планира, организира и контролира дейността на регионалния инспекторат по образованието на територията на областта. В раздел VII от длъжностната характеристика е посочено, че на началника са подчинени всички служители на РИО. С длъжностната характеристика на Ваня Димова се установява, че заеманата от нея длъжност е на пряко подчинение на началника на РИО. Именно поради това и жалбоподателя е бил оценяващ ръководител на Димова при провеждане на ежегодните атестации за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, което се установява от приложените по делото формуляри за оценка, а по време на отсъствие на Любенов същият е бил заместван от Димова видно от приложените по делото заповеди. С показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че Любомиров и Димова са били във фактическо съжителство в т. ч. и към момента на издаване на оспорената заповед. С оглед на така установено съдът направи следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. В нея е посочено правното основание и са изложени фактическите основания за издаването й. Фактът, че в същата не са отбелязани дължимите обезщетения не води до незаконосъобразност на административния акт. Налице е непълнота, която на основание чл. 62, ал. 1 от АПК е отстранена с последваща заповед от 03.07.2012 г. При постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Фактът, че към момента на възстановяване на жалбоподателя на длъжност, последната не е била вакантна е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправната норма на чл. 103, ал. 1, т. 4 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. По несъмнен начин по делото е установено, че спрямо жалбоподателя е била налице несъвместимост за изпълнение на държавната служба като същият е бил във фактическо съжителство с лице, с което е в йерархическа връзка на ръководство и контрол, поради което спрямо същият е осъществен фактическият състав за прекратяване на служебното му правоотношение. Доводите на жалбоподателя, че органът по назначаването е следвало да изиска декларация от лицето по отношение, на което е налице несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗДСл., са неоснователни. Нормата на чл. 27 от ЗДСл. въвежда задължение само за служителя да уведоми органа по назначаването за възникналата несъвместимост, като неизпълнението на това задължение е самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение съгласно правилото на чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, а именно държавната служба да се изпълнява от лица спрямо, които не са налице обстоятелства, водещи до несъвместимост. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховният административен съд намира, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото следва да се осъди Любомир Тодоров Любенов да заплати на Министерството на образованието, младежта и науката сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,