Решение № 8273 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6242/2017 г.

Решение № 8273 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6242/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Й. Р., от гр. В., против решение № 137 от 28.04.2017 г. по адм. дело № 44/2017 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Решение № 1040-06-2/9.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ-В. и потвърденото с него Разпореждане № 2113-06-1607#2/5.12.2016 г. на Ръководител "ПО" към ТП на НОИ-В., с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно. Счита, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на посочените основания. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се приеме, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ-В. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд В. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Б. Й. Р. против Решение № 1040-06-2/9.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ-В. и потвърденото с него Разпореждане № 2113-06-1607#2/5.12.2016 г. на Ръководител "ПО" към ТП на НОИ-В., с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че жалбоподателят не отговаря на условията по § 4, ал. 1, § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, както и на условията по чл. 69б, ал. 1-4 и ал. 7 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че по предходно заявление от 02.12. и 08.12.2015 г. с решение № 332/12.10.2016 г. по адм. дело № 269/2016 г. Административен съд В. е отменил решение на директора на ТП на НОИ-В. № 1040-06-22/27.04.2016 г. и потвърденото с него Разпореждане № 1013-06-408/5.04.2016 г. на ръководител "ПО", с което на Б. Р. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 КСО, и преписката е върната за ново произнасяне с дадени указания . В изпълнение на съдебното решение на 7.11.2016 г. Рашев е подал заявление до Директора на ТП на НОИ-В., вх. № 2113-06-1607, с което е заявил отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1-4 КСО, чл. 69б, ал. 7 КСО, като е описал документите които прилага. На 8.11.2016 г. е депозирал до НОИ-В. декларация, с която е поискал за пенсията му да се зачетат периодите на работата му в Италия, гр. Р. която е 2 години и работата в Лондон, Великобритания, която е 4 месеца, съгласно Европейските регламенти за страни членки на ЕС. С разпореждане № 2113-06-1607#2/5.12.2016 г. на Ръководител "ПО" на Рашев е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ЛПОСВ/ с мотиви, че не са налице условията за това в нито една от заявените хипотези. По жалба на Рашев с решение № 1040-06-2/9.01.2017 г. директорът на ТП на НОИ-В. е потвърдил разпореждането с подробни мотиви, като е прието че жалбоподателят не отговаря на условията по чл. 69б, ал. 1-4 КСО, чл. 69б, ал. 7 КСО, вкл. и по чл. 69 КСО, както и на условията по § 4, ал. 1 и § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 1- 4 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст придобиват лицата работещи при условията на първа и втора категория труд. От приложените по делото доказателства е видно, че Рашев няма трудов стаж положен при условията на първа и втора категория труд. Твърденията на същия, изложени и пред касационната инстанция, че има положен трудов стаж при условията на първа категория труд, от които 3 г. в авиация и 10 г. във флот от 01.09.1992 г. до 01.09.2002 г. /БМФ/ или общо 13 години първа категория, е неоснователно, Тези доводи не се подкрепят от доказателствата по делото. От представения по делото сертификат № 883/4.11.2008 г./стр. 48/ на Д. М. администрация В. е видно, че Рашев е работил на борда на кораби 3 м. и 17 дни. Това е видно и от отразеното в приложения по делото моряшки паспорт- 3 м. и 17 дни, както и в трудовата книжка на лицето. Последната не е оформена по надлежния ред с така отразения в нея стаж. Дори да се признае същия за първа категория труд срокът от 3 м. и 17 дни не е достатъчен за отпускане на пенсията при условията на първа категория труд. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице и хипотезата на чл. 69б, ал. 7 КСО. Не е налице положен стаж от жалбоподателя в авиация, тъй като липсват документи за това. Правилно е прието, че трудовият стаж положен от Рашев в Италия и Великобритания също не може да бъде зачетен. Във връзка с направено запитване от пенсионния орган и от представените по делото документи от компетентните институции на двете държави форма Е-205 от 2014 г. се налага извода, че жалбоподателят няма осигурителен стаж положен на територията на двете държави. Представените от жалбоподателя договори не могат да обосноват признаването на този стаж. Не може да бъде признат и стажа от 4 години, положен като ски-учител. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/ учителски стаж е осигурителният стаж положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. От данните по делото е видно, че Рашев няма положен трудов стаж, като учител. Отбелязаният стаж в трудовата книжка, че е работил като ски-учител в "Бороспорт" Б. за периода 1.11.2002 г. - 30.03.2005 г. не може да бъде признат за осигурителен, тъй като този стаж е различен от стажа положен като учител. С оглед на изложеното са правилни изводите на първоинстанционният съд, че Рашев не отговаря и на изискванията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, тъй като същият няма положен труд от първа и втора категория, както и изискуемата възраст от 52 г. и 8 м. за мъжете при първа категория труд и 57 г. и 8 м. за мъжете при втора категория труд. Към датата на подаване на заявлението 7.11.2016 г. жалбоподателя е на възраст 50 години. Не са налице и условията за отпускане на лична пенсия за ОСВ по § 5 ПЗР на КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж последният се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Представените от Рашев комисионни договори, дистрибуторски договори, договор за поръчка, писма, не са сред документите удостоверяващи трудовия и осигурителен стаж на лицето. Въз основа на тях не може да се зачита трудов и осигурителен стаж. Освен това Рашев не е поискал отпускане пенсия за ОСВ по реда на чл. 69 КСО, поради което оплакванията му, че отговаря на условията на тази разпоредба също са неоснователни. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице изложените касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,