Решение № 7901 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1511/2018 г.

Решение № 7901 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1511/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община К., чрез процесуалния му представител адв. Павлов, срещу решение № 316 от 07.11.2017 г., постановено по адм. дело № 206/2017 г. на Административен съд - гр. П., с което е отменена по жалбата на С. К. Р. и М. К. К. Заповед № РД-136 от 05.04.2017 г. на Кмета на община К., с която е наредено премахването на незаконен строеж - Масивна сграда - обор за крави, построен в имоти № 076066 и 076067 по картата на възстановената собственост (КВС) на с. К., м. Циганка, с начин на трайно ползване (НТП) - ниви. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК . Твърди, че е неправилен извода на съда, че спорният строеж е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Напротив твърди, че строежът не е търпим, защото на първо място не са спазени изискванията по § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ за деклариране на строежа, на второ място твърди, че в противоречие с доказателствата е прието, че строежът е извършен 1999 - 2000 г. Твърди, че от писмените доказателства се установява, че строежът е извършен след 2007 г., тъй като не е отразен при извършена доброволна делба на имотите и скицата, по която е извършена делбата. Накрая твърди, че строежът не е търпим, тъй като не отговаря на други изисквания за строеж в земеделски земи, а именно застрояването да е извършено въз основа на скица от главния архитект на общината с нанесено местоположение на строежа, да има застроително решение, както и съобразно нормите за определяне на допустимото застрояване. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповед № РД-136 от 05.04.2017 г. на Кмета на община К.. Претендира разноски. О. М. К. Кръстев и С. К. Р., с представени писмени бележки и чрез процесуалния си представител адв. Велков изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно, а касационната жалба е основателна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - гр. П. е Заповед № РД-136 от 05.04.2017 г. на Кмета на община К., с която е наредено премахването на незаконен строеж - Масивна сграда - обор за крави, построен в имоти № 076066 и 076067 по картата на възстановената собственост (КВС) на с. К., м. Циганка, с начин на трайно ползване (НТП) - ниви, като изпълнен без строителни книжа. За да постанови оспореното решение Административен съд - гр. П. е приел, че оспорената заповед, е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла и че за същия не са представени строителни книжа и разрешение за строеж, т. е. извършен е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Приел е и че от събраните доказателства безспорно е установено, че строежът е извършен между 1999 и 2000 г. въз основа на ангажирани от жалбоподателите пред първата инстанция гласни доказателства, като двата имота, в които е изграден строежа № 076066 и 076067 са представлявали един общ имот № 076011, възстановен с решение на Поземлена комисия - К. от 14.10.1999 г. и впоследствие с договор за доброволна делба от 20.06.2007 г. разделен на посочените по - горе два имота по КВС. П. е, че е недоказано твърдението на административния орган, че строежът е извършен през 2007 г. Приел е обаче, че строежът макар и незаконен, извършен без строителни книжа е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и като такъв не подлежи на премахване. Приел е, че § 127, ал. 1 се прилага само за строежи, които са реализирани след изтичане на крайния срок по ал. 3 на § 16 от ДР на ЗУТ, който се явява начален момент за евентуална търпимост по смисъла на § 127, ал. 1, поради което е приел, че тази разпоредба е приложима в настоящия случай. Приел е и че строежа попада в земеделска територия, а съгласно чл. 108, ал. 1 от ППЗТСУ постройки от вида на спорната са били допустими за изграждане в земеделска земя. Приел е, че съобразно Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделски земи - чл. 2, ал. 1, т. 2 б. "а" - е допустимо без промяна на предназначението на земята да се извършва застрояване свързано с ползването на земята, като за имоти над 10 дка, какъвто е спорният могат да се изграждат постройки за съхранение на растителна и животинска продукция и отглеждане на животни съгласно списъка - приложение към наредбата, а спорният обект попада в обхвата на т. 1 от списъка и служи за отглеждане на животни. Приел е и че спорният обект отговаря на изискванията за отстояние и строителните правила и норми за застрояване в земеделска земя, действали към момента на извършването му. Поради това е приел, че като търпим обекта не подлежи на премахване и е отменил оспорената заповед. Решението е правилно. При постановяване на оспореното решение АС - гр. П. не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, както и е постановил същото в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително е назначена и изслушана съдебно - техническа експертиза, която е отговори подробно на зададените технически въпроси. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради това, че спорният строеж се явява търпим и като такъв не подлежи на премахване. Търпимите строежи по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са тези, които макар и да са изградени без строителни книжа отговарят на нормите по устройство на територията към момента на извършването им или по сегадействащите норми. Съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ "Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване". Законосъобразен е извода на съда, че посоченият § касае времето между изтичането на сроковете по § 16 и 31.03.2001 г., като следва да се има предвид, че § 16, ал. 3 от ДР на ЗУТ касае различна хипотеза, а именно неузаконен обекти, и е неотносима в настоящия случай. Законосъобразен е извода на АС - гр. П., че от събраните доказателства се установява, че спорният строеж е извършен през 1999 - 2000 г., както и че е недоказано твърдението на административния орган, че строежът е извършен през 2007 г. Неоснователно е възражението, че от представените документи във връзка с доброволната делба се установява, че към 2007 г. сградата не е съществала. Представените скици в тази връзка отразяват само границите на имотите по КВС, но не и обектите върху земята. На следващо място нормата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както и тази на § 16 от ДР на ЗУТ допускат запазването на строежи, които макар и изградени без необходимите строителни книжа - одобрени подробни устройствени планове, в случая застроително решение, одобрени проекти и разрешение за строеж, са отговаряли на строителните правила и норми за устройство на територията по време на извършването или по сегадействащите. В тази връзка не е противоречив извода на АС - гр. П., че действително е налице незаконен строеж, т. е. такъв изграден без строителни книжа, но тъй като е търпим, то той не подлежи на премахване. В тази връзка е и неоснователно възражението на касатора, че строежът не е търпим, тъй като не е налице застроително решение и не са налице другите изискващи се книжа. Изначално търпимите строежи не притежават такива книжа, те са незаконни, но макар и такива законът допуска запазването им ако отговарят на строителните правила и норми, действали или към момента на извършването им или по сегадействащите норми. В настоящия случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че спорният строеж е търпим и отговаря на нормите, действали към момента на извършването му, които допускат в земеделска земя строеж на сгради свързани с предназначението на земеделската земя. Безспорно се установява, че обекта е именно такъв, към момента на извършването му се е намирал в общия имот № 076011 и съответства както по площ, така и с оглед отстоянията съобразно изискванията на Наредба № 2 от 10.04.1998 г., приложима към момента на извършване на строежа. След като с оспорената пред АС - гр. П. заповед е наредено премахването на търпим стоеж, който по силата на закона не подлежи на премахване, правилен е извода на съда за незаконосъобразност на тази заповед. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС - гр. П. е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответниците по касация за присъждане на разноски по делото, а искането на жалбоподателя в тази връзка е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,