Решение № 13325 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6887/2020 г.
ВАСIV отделение27.10.2020 г.докладчик т Татяна Хинова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ подаденото на основание чл. 239, т. 1 от АПК искане на Т. Тодоров и О. Тодорова за отмяна на влязло в сила решение № 1732 от 10.03.2020 г., постановено по адм. дело № 12581/2019 г. по описа на Административен съд София–град ОСЪЖДА Т. Тодоров и О. Тодорова със съдебен адрес в гр. София, ул. "Карнеги" № 2, ет. 3, ап. 5 да заплатят на Столична община сумата 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване и отмяна
Мотиви
Решение № 13325 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6887/2020 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 237 – чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Т. Тодоров и О. Тодорова, и двамата от [населено място], чрез адвокат Неврокопска, за отмяна на влязло в сила решение № 1732 от 10.03.2020 г., постановено по адм. дело № 12581/2019 г. по описа на Административен съд София –град, с което е отхвърлено оспорването им срещу заповед № СОА19-РД-40-167/19.09.2019 г. на кмета на Столична община. Решението на съда е влязло в сила като постановено в едноинстанционно производство по чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Като правно основание на искането за отмяна e посочен чл. 239, т. 1 от АПК. Молителите твърдят, че по делото съдът се е произнесъл относно засягането на "УПИ Х-1155", позовавайки се на кредитирана СТЕ, който е различен имот от процесния "УПИ I-1155" като това обстоятелство е станало известно на страните след постановяване на съдебния акт. С искането е приложена скица на "УПИ X-1155" от която е видно, че двата имота – спорният УПИ I-1155 и възприетият от съда УПИ X-1155, са с различно местоположение, конфигурация, графика, граници и площ. На следващо място в искането се сочи, че с жалбата пред първоинстанционния съд е направено възражение, че преди да започне отчуждителната процедура на частта на процесния имот е направено искане по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ за изменение на ПУП за този имот, по който спор съдебното производство е било висящо, поради което производството по отчуждаване на имота е следвало да бъде спряно и тъй като това не е било сторено е бил налице порокът нищожност на издадената заповед за отчуждаване на имота. Иска се отмяна на влязлото в сила решение на административния съд и връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се разноски. Ответникът – кмет на Столична община – в писмен отговор и в съдебно заседание чрез юрк. Живков и юрк. Янакиев оспорва искането като неоснователно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, тричленният състав на Върховния административен съд намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 240 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Производството пред административния съд е образувано по жалба Т. Тодоров и О. Тодорова срещу заповед № СОА19-РД40-167/19.09.2019 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС се отчуждава имот с проектен идентификатор 68134.630.9026 (незастроен) с площ за отчуждаване 1044 кв. м., съгласно скица-проект за изменение на КККР, представляващ реална част от имот с идентификатор 68134.630.1155 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/9.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, район "Подуяне", бул. "Ботевградско шосе" № 56. От приложените по делото нотариален акт № 62, том I, рег. № 1374, дело № 56/2007 г. и нотариален акт № 50, том I, рег. № 1967, дело № 48/2010 г. (л. 61-62) се установява, че Тодоров и Тодорова са собственици на поземлен имот № 1155, целият с площ от 1900 кв. м., от кв. 90 по плана на гр. София, м. "Левски – бул. "Ботевградско шосе" – рамка IIч.", за част от който имот е отреден УПИ I-1155 с идентификатор 68134.630.1155, подлежащ на отчуждаване като попадащ в трасето на пътното платно и неговото уширение. В настоящото отменително производство молителят представя скица на УПИ Х-1155, издадена на 8.05.2020 г за която твърди, че на нея се е позовало вещото лице в експертизата си, която впоследствие е кредитирана от съда. Приложението на извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл. 237 от АПК е допустимо при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 239 от АПК отменителни основания. В искането за отмяна, по което е образувано настоящото производство като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, според която съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила добра грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. В случая молителят се позовава на обстоятелство, което е било известно на страните преди постановяването на съдебния акт. Видно от протокола от проведено о. с. з. от 10.12.2019 г. по адм. дело № 12581/2019 г. по описа на Административен съд София–град вещото лице Ченева изрично е посочила, че е представила заключение, към което е приобщена неправилно комбинирана скица № 3, която се отнася за друг имот ("УПИ Х-1155") и погрешно е приобщена към експертизата, на която последна скица е очертана ул. Витиня. Въпросната комбинирана скица е приобщена на стр. 294 от делото и е идентична с представената скица с искането за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, но това не е ново обстоятелство, тъй като е било известно на страните преди произнасянето на съда, както и, че скицата е приобщена по грешка. Изрично уточнение в тази насока по време на съдебното заседание е направено и от процесуалния представител на ответника. По отношение на следващия довод, във връзка с инициирането на отделен съдебен спор, считан за преюдициален на процесния, също не е налице ново обстоятелство, защото това инициирано оспорване е упоменато в първоинстанционната жалба (стр. 2 от жалбата) и е било разгледано при постановяване на съдебния акт (стр. 5, абзац 2). Евентуалната твърдяна нищожност на заповедта за отчуждаване и преюдициалността на спора не са основания сред изчерпателно посочените в чл. 239 от АПК, които да съставляват отменителни основания. Следователно не са налице нови обстоятелства, които да не са били известни на страните при постановяване на съдебния акт, които да доведат до отмяна на последния по реда на извънинстанционния способ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. В полза на ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, платимо от молителите на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение