Решение № 5955 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12158/2020 г.

Решение № 5955 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12158/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД, [ЕИК], подадена чрез юрк. П., срещу Решение № 3445/30.06.2020 г., постановено по адм. дело № 369/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 581/13.12.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че оспореният административен акт е следвало да бъде надлежно мотивиран и претендираните суми – правилно изчислени, като дори 1 лев разлика между посоченото в АУПДВ, съответно в констативните протоколи и декларациите по чл. 194б от Закона за водите (ЗВ), следвало да доведе до отмяна на акта изцяло. Алтернативно, ако съдът не приеме искането за връщане на делото за ново разглеждане, счита, че при решаване на делото АССГ не е съобразил, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59 АПК, тъй като не е мотивиран. Иска решението да бъде отменено. Ответникът - Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез юрк. Г., в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на производството пред административния съд е бил АУПДВ № 581/13.12.2019 г. издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив, с който на дружеството е определен размер на дължимите такси главница - 65 589, 11 лв. за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г., ведно с дължимата лихва – 5 484, 42 лв. От правна страна актът е мотивиран с нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 194, ал. 2 ЗВ, чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 3, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е било спорно, че на "Напоителни системи" ЕАД е издадено Разрешително № 0752/14.10.2005 г., продължено с Решение № 186/04.07.2012 г., издадени от министъра на околната среда и водите, с което е предоставено право на водовземане от повърхностни води с цел напояване от язовир "Копринка", изграден на река Тунджа със срок на действие до 04.10.2021 г. с цел напояване и с разрешен лимит на ползваната вода 110, 0 млн. куб. м годишно. Във връзка с дължими такси по това разрешително е извършена проверка от експерти от Дирекция "Контрол" при Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", при която е съставен Констативен протокол № C3-309/11.10.2019 г. и при която е установено, че не е заплатена дължимата такса за водовземане от подземни води за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. С покана за доброволно изпълнение, дружеството е поканено да заплати доброволно, в седмодневен срок задълженията си за процесните периоди, ведно с дължимата лихва. Предвид липсата на доброволно плащане, на "Напоителни системи" ЕАД е изпратено уведомление за образуване на производство и е издаден оспореният АУПДВ. Не се спори по делото, че дружеството е подало декларация по чл. 194б ЗВ за периода 01. 01. - 31.12.2018 г., като е декларирало използвано водно количество 78 082 272 куб. м. С представената декларация е приложен корекционен коефициент 0, 7, съгласно т. 4 от Забележки към декларацията, предвид обстоятелството, че целта на водоползването е напояване. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че по аргумент от чл. 195б, ал. 1 ЗВ оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59 АПК. Актът е мотивиран в достатъчна степен, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалният закон. Първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 194, ал. 6 ЗВ, както и приложимата към съответния период Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, като е приел, че законосъобразно административният орган е изчислил дължимите такси на база годишно разрешено водно количество по разрешителните. Посочил е, че размерът на задълженията, определени с АУПДВ за 2018 г. е установен по констативен протокол и подадена декларация по чл. 194б ЗВ, а според заключението на приетата по делото експертиза, информацията и таксата в подадената декларация от страна на "Напоителни системи" ЕАД съответства напълно на определеното на дружеството задължение. В тази връзка е счел, че отразеното в Констативен протокол № СЗ-309/11.10.2019 г., че е налице водовземане в посочения в акта обем за периода, не е опровергано в хода на производството. В хода на преписката не е правено фактическо възражение срещу установените количества, не са представени показатели от извършеното от дружеството замерване, които да докажат твърдения от него като ползван обем, като такива не са ангажирани и в хода на съдебното следствие. Съдът е стигнал до извод, че декларирано от дружеството като ползвано количество вода, е възложено за заплащане, поради което не е налице неправилно определено задължение. По тези съображения, първостепенният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, с оглед на което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 ЗВ предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195б, ал. 1 ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 ДОПК. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Следва да се посочи, че при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който те са изчислени и на относимите доказателства, не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. След връчване на уведомлението за започване на административното производство пред "Напоителни системи" ЕАД е била открита възможността да оспори отразените в констативния протокол данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. В хода на административното и съдебното производства не е правено фактическо възражение срещу установените количества, както и не са представени показатели от извършено от дружеството замерване, които да докажат твърденията за различен ползван обем. Съдът обосновано е приел, че видно от констативния протокол, правилно е изчислен размерът на дължимата такса на база на максимално разрешено годишно водно количество, съгласно разрешителното и правилно е приел, че механизмът на изчисляване на таксата за водовземане в АУПДВ е съобразен със закона. С оглед гореизложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение