Решение № 14634 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7391/2020 г.

Решение № 14634 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7391/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез процесуални представители: главен юрисконсулт Борисова и старши юрисконсулт Ташева, против решение № 998 от 17.02.2020 г. постановено по адм. дело № 4456/2019 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като недопустимо и алтернативно като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Ответникът: Й. Симеонова, чрез пълномощника й - адв. Еленски, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът е уважил жалбата на Й. Симеонова, като е отменил мълчалив отказ на министъра на правосъдието по заявление вх. № 94-Й-17/27.12.2018 г. и е върнал преписката на органа за произнасяне в 14-дневен срок, при съобразяване с мотивите на съда. За да постанови този резултат съдът е приел, че по искането на Симеонова от 27.12.2018 г., подадено на основание чл. 34б, ал. 1 ЗННД, е формиран мълчалив отказ на министъра на правосъдието - годен предмет за обжалване. От анализа на доказателствата е установил, че мълчаливият отказ е в нарушение на чл. 34б, ал. 4 ЗННД, изискващ изрично произнасяне с мотивирана писмена заповед, каквато не е издадена, представляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 АПК. Приел е още, че оспореният акт е издаден и в нарушение на материалния закон, позовавайки се на отрицателното становище на Нотариалната камара в писмо от 02.07.2019 г., по време следващо акта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалваното решение, поради липса на предмет. Производството пред министъра на правосъдието е на основание чл. 34б, ал. 1 и сл. ЗННД, който е компетентния орган да издаде заповед за преместване на нотариус от един район на действие в друг, при наличието на важни причини и открито място по чл. 10 ЗННД /чл. 34б, ал. 4 ЗННД/. Съгласуването с Нотариалната камара, предвидено в разпоредбата на чл. 34б, ал. 4 ЗННД /ред. ДВ, бр. 95/2012 г., в сила към датата на формиране на мълчаливия отказ/ е предвидено като задължение на министъра на правосъдието да уведоми този орган, за становище, което в случая е направено. Произнасянето му обаче не е обвързано от даденото или както е в случая недадено такова становище от Нотариалната камара до крайния срок за това произнасяне /14 дни от постъпване на заявлението/. Това означава, че министърът на правосъдието дължи произнасяне в указания срок и без да е постъпило становище от НК, като при непроизнасяне от негова страна се формира мълчалив отказ - годен предмет на обжалване. Поради това, като е приел, че е налице мълчалив отказ - предмет на обжалване, съдът е постановил допустимо решение. Неоснователно е и другото оплакване на касатора за неправилност на решението, с идентични доводи, че няма мълчалив отказ, без постъпило "съгласувателно становище" от Нотариалната камара към момента на подаване на жалбата. В случая са валидни мотивите, изложени по-горе, а именно че министърът дължи произнасяне в посочения законов срок и без постъпило становище от помощния орган -НК. При извършената служебна проверка се установи, че правните изводи на съда за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ на основание чл. 146, т. 3 АПК, са правилни. Съгласно чл. 34б, ал. 4 ЗННД / в действащата към датата на формиране на мълчаливия отказ ред. ДВ, бр. 95/2012 г., а и към момента/ касаторът дължи изрично произнасяне под формата на заповед, която се съобщава на нотариуса и на Съвета на нотариусите. От това следва, че мълчалив отказ е недопустим. Предвид неспазване на формата за произнасяне по подаденото заявление за преместване на нотариус, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо основание за отмяна на оспорения акт, на основание чл. 146, т. 3 АПК, както правилно е прието и от съда. Допуснатото нарушение на специалната норма на чл. 34б, ал. 4 ЗННД е достатъчно за да обуслови постановения резултат, а именно отмяна на мълчаливия отказ и без да се разглеждат основанията по същество за наличие на условията за преместване на нотариуса. Ето защо като е отменил мълчаливият отказ съдът е постановил правилно решение, вкл. и в частта с която преписката на основание чл. 173, ал. 2 АПК е върната на органа за произнасяне с изричен акт. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение