Решение № 9002 от 28.9.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу Решение 171/15.11.2022г., постановено по адм. дело 408/2021г. на Административен съд Кюстендил, с което е отменен АУПДВ 02-100-6500/3506-3 от 08.10.2021г. издаден от същия орган, с който на В. Китова е определено публично държавно вземане, представляваща недължимо платена сума по схеми за обвързано подпомагане за плодове в размер на 9 412.56лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че е установено при извършена проверка недопустими по схемата за обвързано подпомагане на площи с плодни дръвчета ябълки, круши и сливи, както и, че ЗП е получил съответни суми, които са недължимо платени. Според касатора за заявените парцели не са били взети предвид резултатите от извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели по заявената схема за обвързано подпомагане и са изплатени недължими субсидии в общ размер на 9 412.56лв., която на основание чл. 27, ал. 7 следва да се възстанови от бенефициера, предвид чл. 32а от Наредба 3/15.02.2015г. В жалбата се развиват пространни доводи в насока за неправилност на съдебния акт, като се моли неговата отмяна и отхвърляне жалбата на лицето срещу издадения АУПДВ. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба В. Китова, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Кюстендил е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 02-100-6500/3506 от от 08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който спрямо В. Китова е установено вземане, представляващо недължимо платена сума по смеха за обвързано подпомагане за плодове по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 10/100620/71347 в размер на 9 412.56лв. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е спорно, че В. Китова е регистриран с УРН [номер] в ИСАК и е подал на 12.05.2020 г. заявление за подпомагане 2020 за Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП), СП /основна/, СП /други/ и ПНДП. Към заявлението са приложени документи, доказващи допустимостта на засетите площи със съответните плодни дръвчета по схеми за подпомагане за 2020г. При извършена проверка на място на 18.11.2020г. е прието, че парцелите с 66216-1092-1-14, 66216-1092-1-15, 66216-1092-1-16, 66216-1092-5-1, 66216-1094-4-28 и 66216-1094-4-29 са допустими за подпомагане, но след извършен допълнителен контрол е прието, че са недопустими, тъй като площите обхващат млади неплододаващи дръвчета. Вследствие на технически пропуск, недопустимостта на част от парцелите, не е взета в предвид и на бенефициера е изплатено недължимо платена сума по СП /основна/ и СП /други/, като сборът на недължимо платената субсидия по СП /основна/ и СП /други/ е в размер на 9 412.56лв. На 28.05.2021г. В. Китова е уведомена, че срещу нея е открито производство по издаване на АУПДВ за недължимо платена сума. На 04.06.2021г. е подадено възражение от ЗП, но административния орган не се е съобразил с него и на 08.10.2021г. е издал оспорения АУПДВ. В хода на съдебното производство са назначени СТЕ и СИЕ. Първата дава заключение в насока, че Китова е заявила за подпомагане 13 палцела с обща площ от 15.47ха, като 11 от тях са по СП /основна/ и СП /други/ проверени от ТИ на ДФЗ с обща площ от 14.51ха; дава се заключение, че недопустимостта на 6 парцела от 13-те е поради това, че са заети с млади неплододаващи овощни дръвчета; разликата за възстановяване съответства на тази посочена в АУПДВ. СИЕ установява идентични обстоятелства относно допустими и недопустими площи на заявените и проверени парцели, но в.л. изрично в с.з. заявява, че за процесните 6 недопустими парцела посочени в АУПДВ не са начислявани и не са заплащани суми за подпомагане. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в изискуемата се писмена форма, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Според първоинстанционния съд е допуснато нарушение на нормите на чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, касаещи определяне на публично вземане по недължимо платени субсидии по критерий недопустимост на заявените площи. Установено е, че бенефициера е получил финансово подпомагане от ДФЗ в размер на посочената в АУДПВ сума в размер на 15 473.29лв., от които 9 412.56лв. недължимо платена. АС Кюстендил обаче с оглед събраните доказателства, в т.ч. и заключенията на двете експертизи, е достигнал до извод, че не е нарушен материалния закон тъй като земеделския производител не е получавал субсидиране за 6-те недопустими парцела заети от неплододаващи овощни дръвчета. Посочените 6 парцела не са били включени при изчисляване на помощта по подаденото от Китова заявление и за тях не са заплащани парични субсидии. Първоинстанционния съд е посочил, че след като недопустимостта на 6-те парцела по АУПДВ е взета в предвид при изчисляване и изплащане на помощта по заявлението, то необоснован се явява извода на органа за обратното. Налице е допусната техническа грешка при изчисляване на помощта, но не и на посоченото в АУПДВ фактическо основание. В обобщение решаващият състав е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспореният АУПДВ на основанията по чл. 146, т.4 от АПК, с оглед на което го е отменил. Така постановеното решение е правилно. На първо място законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, на който Изпълнителният директор на ДФЗ надлежно е делегирал правомощието си по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП. Съгласно приложимата по време редакция на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В случая, основанията за дължимост са извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП, поради което публичното държавно вземане подлежи на установяване именно с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Правилни са изводите на АС Кюстендил за материална незаконосъобразност на оспорения пред него акт. По отношение на мярка Схема за обвързано подпомагане за плодове условията и реда за прилагането са уредени в Наредба 3/17.02.2015г., за условията и реда за прилагане на схеми директни плащания /издадена от министъра на земеделието и храните, обн. ДВ бр. 16/27.02.2015г./. В нормите на чл. 29 и чл. 29а от Наредбата са посочени условията на които следва да отговарят земеделските производители на овошки за да получат и съответно субсидиране. В чл. 31а от същия подзаконов акт е посочено задължението на ДФЗ за извършване на проверки относно съпоставка на съответствието на вида култура с начина на трайно ползване на физическия блок в който попада културата, както и кои площи се приемат за допустими. В този текст е предвидено и извършване на проверки относно наличието на заявената култура, както и относно спазване на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите или за следи от растителни остатъци от заявената култура. Нормата на чл. 32а от Наредбата дава правната възможност на ДФЗ при установяване на недължимо платени и/или надплатени суми, да предприеме мерки за събирането им по реда на ЗПЗП т.е. тази норма препраща към разпоредбата на чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП т.е. да се издаде акт за установяване на публично държавно вземане. В конкретния случай се установява безспорно, че след извършени проверки парцелите заявени за подпомагане от Китова са приети за допустими, и едва с допълнително извършен контрол се установява 6 от парцелите са недопустими, тъй като обхващат млади неплододаващи овощни дръвчета. Правилно АС Кюстендил е посочил, че за да са налице предпоставките на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, предвид нормата на чл. 32а и чл. 31а от Наредбата следва не само да се установи наличие на недопустими за субсидиране парцели, но и реално за тези парцели да е извършено плащане. Видно от заключението на СИЕ е, че тези 6 парцела не са включени при изчисляване на помощта и за тях не са заплащани субсидии. При тези установени факти правилно първоинстанционния съд е приел, че оспорения акт е материално незаконосъобразен, тъй като изложеното в АУПДВ фактическо основание не се подкрепя от събраните доказателства. Липсата на недължимо платени субсидии по отношение недопустими площи води и до липсата на основание за издаване на оспорения АУПДВ. По аргумент от чл. 170, ал. 1 АПК, в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания към момента на издаването му. Изложените обаче фактически основания, както се посочи по-горе са опровергани от събраните в хода на съдебното производство доказателства, сочещи на липсата на недължимо платени субсидии за процесните 6 недопустими парцела. Тези установени от съда факти, че назначаване на СИЕ не са опровергани от издателя на акта. Наличието на установени от съда недължимо платени суми, както е прието, не води до извод за законосъобразност на акта, тъй като тези суми се дължат на друго правно основание,не и на посоченото в акта и не касаят установените с него факти и обстоятелства. Достигайки до извод, че процесният АУПДВ е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 4 АПК, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е доводът на касатора за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на противната страна. С оглед действително предоставената адвокатска защита и минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен в чл. 8, ал. 1, връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/09.07.2004г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство не е прекомерен. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на осмо отделение