Решение № 5111 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 267/2014 г.

Решение № 5111 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 267/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Мария Минчева Димитрова от гр. Стара Загора против решение № 193/29.10.2013 г., постановено по адм. дело № 390/2013 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 99/12.08.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Стара Загора. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в допълнителни писмени бележки, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт и да бъде постановено решение, с което да бъде уваженото искането за зачитане на осигурителен стаж и увеличение на пенсията. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Стара Загора, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Стара Загора е отхвърлена жалбата на Мария Минчева Димитрова против решение № 99/12.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № 3502107630/25.04.2013 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО. За да постанови това решение съдът е приел, че с разпореждането, потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора законосъобразно е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката Мария Минчева Димитрова на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО. Съдът е обосновал извода, че претендираният осигурителен стаж за периода от 03.01.1994 г. до 03.01.1995 г. не може да бъде зачетен, тъй като не е удостоверен с документите, предвидени в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Искането се основава на трудов договор № 27/18.01.1994 г., сключен между кооперация "Развитие" - гр. Стара Загора и жалбоподателката за длъжността "счетоводител", за определено време - 1 г., с договорено трудово възнаграждение 7000 лв., но този договор не е документ от посочените в чл. 40, ал. 1 НПОС. Не са налице и документите по утвърден образец по чл. 40, ал. 1 и 2 НПОС, тъй като те се издават въз основа на разплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, а по делото не се спори, че не са налице такива документи. Наред с това съдът е изложил, че в случая разпоредбата на чл. 40, ал. 4 НПОС е неприложима, тъй като визира осигурителен стаж, придобит след 31.12.2002 г., а такъв не се твърди да е придобит от жалбоподателката. Не е налице и хипотезата на чл. 40, ал. 5 НПОС, тъй като кооперацията, в което се твърди, че е придобит осигурителния стаж е прекратена и няма правоприемник, който да издаде удостоверение за осигурителен стаж и доход. След прекратяване на кооперацията не са предадени документи в Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, поради което не е налице хипотезата и на чл. 40, ал. 9 НПОС. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Мария Минчева Димитрова, която е касационен жалбоподател, получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, за чието изменение на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 КСО е подала заявление от 21.02.2013 г., уточнено с молба от 3.04.2013 г., да бъде зачетен осигурителен стаж за периода от 3.01.1994 г. до 3.01.1995 г., положен в кооперация "Развитие" гр. Стара Загора на длъжността "главен счетоводител". Като доказателство, установяващо този стаж е представен трудов договор № 27/18.01.1994 г., сключен между кооперация "Развитие" и Мария Димитрова относно длъжността "счетоводител" със срок 1 г. и посочено трудово възнаграждение 7000 лв. Правилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразен извода на административния орган, че този документ на доказва осигурителен стаж, тъй като не е сред документите, предвидени в чл. 40, ал. 1 НПОС за доказване на осигурителен стаж. В тази разпоредба е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В конкретния случай е безспорно, че не е издаден документ по утвърдения образец /удостоверение за осигурителен стаж/. Издаването на такъв документ въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО е и обективно невъзможно, тъй като не са налични, нито се твърди, че са налични изплащателни ведомости или други разходооправдателни документи на кооперация "Развитие". В трудовата книжка на Мария Минчева Димитрова /без номер, дата на издаване и т. н./, заверено копие от която /по-точно на две страници от нея/ е представено по делото, липсва удостоверяване на трудов стаж за претендирания период - 3.01.1994 г. - 3.01.1995 г. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 40, ал. 5 НПОС. В тази разпоредба е предвидено, че в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Касае се за случаи, при които осигурителят е издал удостоверение за осигурителен стаж, но не въз основа на документите по ал. 3, а въз основа на други автентични документи, съдържащи данни за осигурителен стаж и доход. В случая такъв документ изобщо не е издаден, а и обективно не би могъл да бъде издаден, тъй като според данните по делото осигурителят е прекратен и няма правоприемник. В този смисъл е неприложима и разпоредбата на чл. 40, ал. 8 НПОС, която регламентира издаването на удостоверение от правоприемник. Правилно първоинстанционният съд е приел за неотносима разпоредбата на чл. 40, ал. 4 НПОС, тъй като тя се отнася за осигурителен стаж за периода след 31.12.2002 г., а разпоредбата на чл. 40, ал. 9 НПОС е приел за неприложима, тъй като в ТП на НОИ гр. Стара Загора не са предадени за съхранение разплащателни ведомости на кооперацията, нито други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения от същата. Искането на касационната жалбоподателка съдът да направи извод за наличие на трудов, респективно осигурителен стаж през претендирания период въз основа на представените от нея документи от счетоводството на кооперация "Развитие" - гр. Стара Загора, за които твърди, че са съставени от нея и/или носят нейния подпис /годишна данъчна декларация и баланс на кооперацията за 1994 г., сборни ведомости, таблици за изчисляване на амортизационни отчисления, мемориални ордери, счетоводни справки и т. н., издадени през процесния период/ не може да бъде уважено, както е приел и първоинстанционният съд. Жалбоподателката би могла да установи трудовия стаж през спорния период по реда, предвиден в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, след което отново да поиска изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на този осигурителен стаж, ако бъде признат за установен в исковото производство. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение